№ 11442
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110167511 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период от 24.02.2016 г. до 26.02.2021 г. на ответника В и К услуги в посочения обект,
находящ се в ... като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава
за периода от 26.03.2016 г. до 26.02.2021 г. Ето защо, ищецът моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 1621,24 лв.,
представляваща стойност на доставена и потребена вода през периода от 24.02.2016 г. до
26.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 09.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
137,11 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 26.03.2016 г. до 26.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 32942/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски.
Ответникът Е. З. Р. оспорва предявените искове по основание и размер и моли,
същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза в размер на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, за да бъде едно лице потребител на В и
К услуги, следва да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на
строеж или право на ползване върху имот, който е присъединен към водоснабдителните и
канализационните системи.
По делото не се установява за процесния период между страните да е било налице
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия, доколкото липсват каквито и да било доказателства, от които да се
направи извод, че ответникът е собственик или носител на вещно право на строеж или право
на ползване върху имот, находящ се на адрес: .... Напротив, налице са доказателства в
обратната насока. Ето защо, искът за установяване дължимост на сумата от 4616,37 лв.,
представляваща стойност на доставена и потребена вода през периода от 24.02.2016 г. до
26.02.2021 г., се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната
претенция за лихви се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнагаждение в
настоящото исково производство.
Ответникът има право на разноски и за заповедното производство, но тъй като такива
не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски нито за настоящото производство, нито за
2
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., срещу Е. З. Р., ЕГН **********, с адрес: ...2, искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е. З. Р. дължи на /фирма/ сумата от 1621,24 лв., представляваща стойност на
доставена и потребена вода през периода от 24.02.2016 г. до 26.02.2021 г. в имот, находящ
се на адрес: ... с клиентски № ..., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.06.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 137,11 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 26.03.2016 г. до 26.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 32942/2021 г. по описа
на СРС, 87 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Е.
З. Р., ЕГН **********, с адрес: ...2, сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско
възнагаждение в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3