Решение по дело №3524/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 941
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Георги Иванов
Дело: 20221000503524
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 941
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000503524 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 12.06.23г. /с участието на секретаря Йорданова/
въззивно гражданско дело № 3524/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-1 състав от 27.07.22г. по г.д. № 10830/18г. са уважени
/изцяло: за сума в размер на 51 000 евро, заедно със законната лихва върху посочената
главница за периода след 22.08.17г. и за сума в размер на 84 лева/ искове с правно основание
чл. 422 от ГПК на „Юробанк България“ АД против Б. Н., С. Н., С. Н..
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Б. Н., С. Н., С. Н..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията
– възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 23.06.08г. страните: „Алфа Банка А.Е – клон България“ – заемодател
/праводател на ищеца/, Б. Н. /кредитополучател/, С. Н. и С. Н. /поръчители/ са сключили
договор /допълнен с анекси от 27.10.10г. и от 13.12.11г./ за банков кредит. В рамките на
посочената договорна връзка /правоотношение/ банката е предоставила на
кредитополучателя сума в размер на 79 000 евро /която е була получена – усвоена реално от
Б. Н. на 13.11.08г./, а С. Н. и С. Н. са поели задължение да поръчителстват /при условията на
солидарна отговорност – в хипотезата на чл. 141 от ЗЗД във връзка с чл. 138 от ЗЗД/ за
паричния дълг на кредитополучателя. На 23.06.17г. банката е обявила /извън-съдебно – с
нотариална покана/ вземанията си за предсрочно изискуеми, след което е сезирала /на
22.08.17г./ съда при условията на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК.
Заповедният съд е издал /в рамките на производството по г.д. № 57697 от 17г. на СРС/
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците /при условията на
солидарна отговорност/ за сума в размер на 51 000 евро – частична непогасена главница по
1
договора за кредит /заедно със законната лихва върху същата за периода след 22.08.17г./ и за
сума в размер на 84 лева /нотариални такси за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/.
Жалбата е неоснователна /решението на СГС е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:
Досежно спорните /по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ обстоятелства към
момента /предвид конкретното съдържание на въззивната жалба/:
Предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем /по смисъла на
т. 18 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/ са били налице към 22.08.17г. - когато е било образувано
производството по г.д. № 57697 от 17г. на СРС; когато е бил сезиран заповедният съд
/доброволните плащания по кредита са били преустановени далеч преди тази дата –
съгласно констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза; в това число и
обясненията на вещото лице от съдебните заседания/. В същата връзка: на 23.06.17г.
кредитополучателят Б. Н. /съответно и поръчителите по договора/ са получили нотариални
покани /съдържащи изричното изявление на банката по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ във връзка с
клаузата по чл. 28 от ОУ към кредитното правоотношение/; посочените покани /които са
формално редовни – изготвени са в съответствие с правилото на чл. 592 от ГПК/
индивидуализират конкретно /надлежно/ всички обстоятелства, които са релевантни в
хипотезата на цитираните /законови и договорни/ текстове: страните по правоотношението,
момента на забавата, непогасеният остатък от дълга /от главницата и от лихвите/.
Безспорно /предвид естеството на учредената договорна връзка/ физическите
лица /страни по правоотношението - длъжник и поръчители/ принципно биха могли да се
ползват от специалната защита по ЗЗП. Последната обаче се явява неприложима в
процесната хипотеза:
От една страна:
Възраженията на жалбоподателите са насочени към клаузи от договора, които
касаят начина на формиране /начисляване/ на лихвите по кредита /а в процеса е заявена
единствено главницата по договора - в частичен размер/.
От друга страна:
Приетата по делото счетоводна експертиза /в това число и обясненията на
вещото лице от съдебните заседания/ констатира, че във всички случаи /при всякакъв вид
изчисления на договорната лихва; в това число при съобразяване на едностранно
увеличения й от банката размер; в това число и в контекста на правилото по чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД, която хипотеза е обсъдена от първоинстанционния съдия/ се формира не надплащане
на дълга /във финансов ущърб на кредитополучателя/, а напротив - явява се непогасен
остатък от кредитното задължение /който е в по-голям размер от частично претендираната в
процеса главница - 51 000 евро/. Досежно начислените по правоотношението такси /с оглед
възражението на ответниците и в тази насока/ вещото лице констатира изрично, че същите
нямат отношение към формираната /изискуема и непогасена/ главница /че не влияят върху
размера на последната/.
По отношение на всички изброени обстоятелства са изложени доводи и от СГС
/настоящият съдебен състав препраща към същите при условията на чл. 272 от ГПК/.
Горните съображения обосновават извода, че процесният установителен иск
следва да бъде уважен /следва да се приеме, че в полза на ищеца е налице непогасено и
изискуемо вземане срещу солидарно отговорните ответници до размера на сумите: 51 000
евро – главница, заедно със законна лихва върху същата за периода след сезиране на
заповедния съд и 84 лева – разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде - потвърдено.
Искане /от ищеца/ за присъждане на съдебни разноски /за производството пред
настоящата инстанция/ не е заявено.
Съдът,
2
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-1 състав от 27.07.22г. по г.д. № 10830/18г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3