№ 448 / 15.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.........….……...наказателна колегия в публично
заседание на 16 октомври..…...……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година...…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова…………..........……………и в присъствието на прокурора..……………………….………........като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………………........АН дело 1 452 по описа
за 2019г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-1160/ 24.06.2019г. на Началника на РУ на МВР-Монтана, към ОД на МВР-Монтана на В.В.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лева на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала В.Г., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е била обект на престъпно посегателство – противозаконно й е отнет портфейл, в който е имало лична карта. Поради незнание същата не е уведомила съответния орган, че й е отнет документа за самоличност. На 10.04.2019г. административнонаказаната отива в поделение на РУ на МВР, за да декларира противозаконното отнемане на документа й за самоличност. Там попълва декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД, в която вписва, че е изгубила паспорта си.
На същата дата и е съставен АУАН в полицейското управление. Не е вписала възражения. Не е подала и такива в срокът по чл.44 от ЗАНН.
След като не е подала сигнал в РУ на МВР за извършеното деяние на жалбоподателката е съставен АУАН, за това, че е изгубила личната си карта /паспорт/, с което е нарушила чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на М.К. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Безспорно е по делото, че жалбоподателката е била обект на противоправно деяние – кражба на документи, но тъй като не е подала съответният сигнал за това, то е наказана, за това, че е изгубила личната си карта /паспорт/, с което е нарушила чл.7 ал.1 от ЗБДС.
Спорното по делото е дали жалбоподателката е извършила деяние, което съставлява нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли е вменена административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.
Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.
Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗБЛД и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административнонаказателна санкция.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че деянието на жалбоподателката води до санкционирането й с НП. Разбира се жалбоподателката е била длъжна да знае, че следва да уведоми РУ на МВР за случилото се.
Жалбоподателката до момента не е била санкционирана за други нарушения по ЗБЛД, т.е нарушението е първо за нея. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че с деянието си не е увредило, но дори не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл.93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителката, че при повторно извършване на такова нарушение ще й бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М-1160/ 24.06.2019г. на Началника на РУ на МВР-Монтана, към ОД на МВР-Монтана, с което на В.В.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лева на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: