Решение по КНАХД №499/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В. Д. В., [ЕГН], с посочен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат А. С. Й. от АК - [област], с посочен съдебен адрес и адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения - [населено място], [улица], [област], против Решение №102 от 18.06.2025 год., постановено по АНД №308/2025 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали, с което е което е изменено наказателно постановление №4317 от 05.02.2025 год., издадено от директора на РДГ - град Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва пред Решение №102 от 18.06.2025 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД №308/2025 год., във всичките му части, т.к. намира същото за неправилно и незаконосъобразно. В касационната жалба са възпроизведени изводите на районния съд, изложени в мотивите към атакуваното решение, включително и извода, че не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото посоченото нарушение било на просто извършване и за съставомерността му вредни последици не било необходимо да настъпят, а и конкретното извършено нарушение не се отличавало по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Касаторът заявява, че не споделя тези изводи на съда, още повече, че не бил спорен факта и в самото съдебно решение било посочено, че описаното в съставения АУАН нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, се явява първо по ред, извършено от него и в този смисъл, тъй като твърдяното за извършено нарушение се явява първо по ред, нямало пречка образуваното административно производство да бъде прекратено, а касаторът да бъде предупреден, че при следващо, установено извършено от него, административно нарушение ще бъде санкциониран. На следващо място счита, че не е посочен правилно времевия интервал „като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа“. Заявява, че представя разпечатка от посочения в АУАН превозен билет, от която било видно, че същият е издаден на 12.09.2024 год., в 19:05:01 часа, поради което, за касатора не е съществувало задължение за времето преди часа на издаване на превозния билет.

Отделно от това и въпреки, че не е направено възражение пред първоинстанционният съд, касаторът счита, че Районен съд - Кърджали не е бил местно компетентен да разгледа подадената жалба. Сочи, че видно от описаното в АУАН нарушение е, че му е вменено, че на 12.09.2024 год., в [населено място], [община], като собственик на товарен автомобил [марка] [модел], рег.№[рег. номер], е транспортирал 6 пр.м3 дърва за горене, от дървесен вид благун, придружени с превозен билет №[номер] от 12.09.2024 год., маркиран с контролна горска марка [серия] №[номер], с направление GPS координати [LAT], [LON], до [община], [населено място], [улица], като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа. Твърди, че доколкото ако се приеме, че има извършено нарушение, то е започнало в [населено място], но е довършено в [населено място], [община], поради което счита, че местно компетентен да разгледа жалбата е бил Районен съд - Хасково, в чийто съдебен район е довършено нарушението, а не Районен съд - Кърджали.

С оглед на изложеното, касаторът моли съда да отмени обжалвано решение и да постанови ново, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно или да отмени обжалваното наказателно постановление, като постанови решение, с което да го предупреди, че при следващо извършено такова нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - В. Д. В., с посочен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представвява.

Ответникът по касация – директорът на Регионална дирекция по горите - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - [длъжност] Е. Г. К. – М., която заявява, че оспорва касационната жалба и поддържа съображенията, изложени в депозирания писмен отговор. Счита, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила решението на Районен съд – Кърджали, както и да потвърди издаденото наказателно постановление от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали по мотивите, изложени в отговора на касационната жалба. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на самостоятелно юридическо лице.

По касационната жалба, чрез Районен съд – Кърджали, е постъпил отговор на касационна жалба, от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в който са изложени подробни съображения и аргументи за неоснователност на жалбата. Изложени са доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. В отговора се иска съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на самостоятелно юридическо лице, а в случай, че не бъде оставено в сила обжалваното решение, заявява, че е налице прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено/в касационната жалба въобще не е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, а няма и никакви доказателства, такова да е било заплатено за настоящата съдебна инстанция/.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват извършеното нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.12 от Закона за горите. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №102 от 18.06.2025 год., постановено по АНД №308/2025 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №4317 от 05.02.2025 год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което, на В. Д. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], на основание чл.270 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева, за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, вр. с чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, като Е НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание „глоба” от 100 лева, на 50 лева.

Със същото решение Кърджалийският районен съд е осъдил В. Д. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], да заплати на Регионална дирекция по горите - Кърджали сумата от 80 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

С това решение, Кърджалийският районен съд е осъдил Регионална дирекция по горите - Кърджали да заплати на В. Д. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], [община], сумата от 200 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си, Кърджалийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 30.09.2024 год., свидетелите Д. П. и М. М. – [длъжности] при РДГ - Кърджали, в изпълнение на служебните им задължения, извършили проверка в електронната система на ИАГ, на товарен автомобил [марка] [модел], рег.№[рег. номер], относно проследяване на GPS координати. При проверката те установили, че на 12.09.2024 год., в [населено място], [община], жалбоподателят В. Д. В., като собственик на товарен автомобил [марка] [модел], рег.№[рег. номер], е транспортирал 6 пр.м3 дърва за горене от дървесен вид „благун“, придружени с превозен билет №[номер] от 12.09.2024 год., маркирани с контролна горска марка [серия] №[номер], с направление GPS координати - [LAT], [LON], до [община], [населено място], [улица], като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство, от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа. За този период нямало запис на данните за местоположението и маршрутите на товарния автомобил, а излизало, че същото е в престой, което не кореспондирало с данните в превозния билет за извършен транспорт. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №133948/30.09.2024 год. По повод така установеното нарушение, на 30.09.2024 год. свидетелят Д. П. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии. Актът бил съставен в присъствие на В. Д. В., който го подписал и получил с възражение. На 05.02.2025 год. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което, за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на основание чл.270 от Закона за гоните/ЗГ/.

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за установена след анализ на показанията на свидетелите Д. П. и М. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 30.09.2024 год.; копие от Свидетелство за регистрация - Част II; Заповед №РД 49-171 от 23.05.2024 год. на МЗХ; Трудов договор от [дата]; Допълнително споразумение от [дата]; Длъжностна характеристика; Диплома за [образование]; Констативен протокол №133948/30.09.2024 год.; Разписка за връчване на наказателно постановление; Данни за превозен билет №[номер] от 12.09.2024 год.; разпечатка от информационна система на ИАГ, както и от другите, приети по делото, писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. П. и М. М., като логични, последователни, взаимно допълващи се и установяващи по безспорен начин релевантните по делото факти. Съдът е приел, че същите кореспондират напълно и с писмените доказателства и установяват по несъмнен начин извършеното нарушение и неговия автор. Първоинстанционният съд е счел, че не следва да коментира показанията на свидетеля М. И., тъй като той не е възприел относими към предмета на доказване обстоятелства и не може да даде достоверна информация за случилото се на процесната дата.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.

На следващо място, районният съд е посочил, че с наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии и че съгласно чл.148, ал.12 от ЗГ, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Посочил е, редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал.11 и че това е Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, която в чл.14б, ал.2 предвижда, че GPS устройството по ал.1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл.206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни. Съдът е посочил също, че изпълнението на тези изисквания е възложено на собствениците или ползвателите на товарни автомобили и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ - чл.14б, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии и че санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.270 от ЗГ, който текст предвижда, за нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, наказанието да е глоба от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание. Според въззивната инстанция, събраните писмени и гласни доказателства сочат, че В. Д. В. действително е извършил вмененото му административно нарушение. Съдът е приел за установено по делото, че на 12.09.2024 год. в [населено място], [община], жалбоподателят В. Д. В., като собственик на товарен автомобил [марка] [модел], рег.№[рег. номер], е транспортирал 6 пр.м3 дърва за горене от дървесен вид „благун“, придружени с превозен билет №[номер] от 12.09.2024 год., маркиран с контролна горска марка [серия] №[номер], с направление GPS координати [LAT], [LON], до [община], [населено място], [улица], като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа. Съдът е приел, че за този период GPS устройството не е функционирало и не е подавало данни за движението на превозното средство в информационната система, за което жалбоподателят, като собственик на товарния автомобил, е трябвало да следи и затова правилно е прието, че същият следва да носи административнонаказателна отговорност. Съдът е приел обаче, че при индивидуализацията на санкцията не са спазени принципите на чл.27 от ЗАНН и административното наказание „глоба” е определено над минималния предвиден в закона размер. Наложеното наказание на жалбоподателя районният съд е намерил за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът е приел, че в случая деецът не е с висока степен на обществена опасност, от административнонаказващия орган не са ангажирани доказателства, същият преди процесната дата да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения. Затова съдът е счел, че справедлива се явява санкция в предвидения минимум, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на наказанието „глоба” се намали от 100 лева, на 50 лева. Според районния съд, такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние.

При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт, като е посочил, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Съдът е приел, че от изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно, какво деяние е осъществено, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя, за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита, както и че описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава от ЗГ. Съдът е посочил, че правилно е прието от контролните органи, че в случая жалбоподателят следва да носи отговорност за нарушението, т.к. субектът на задължението за снабдяване с GPS устройство се извежда от чл.14б, ал.3 на Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, според който, собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, запис на данните и достъп до информацията от него. В тази връзка съдът е отбелязъл, че жалбоподателят е собственик на пътното превозно средство, с което е извършен превоза на дървесина и именно на него законодателят вменява горепосоченото задължение и че като собственик на товарното превозно средство, транспортиращо дървесина, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с предвидените от законодателя изисквания. Съдът е отбелязъл също, че за твърденията си, че е спазил тези изисквания, той не представи каквито и да било доказателства, независимо от заявеното в жалбата. Най-сетне районният съд е приел, че не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, като е посочил, че нарушението е на просто извършване и за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.

Накрая, районният съд е посочил, че искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. Посочил е, че в случая, от страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение, в размер на 400 лева и че това е дължимото минимално възнаграждение, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което направеното в становището на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Съдът е приел, че по съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 200 лева, като е посочил, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Регионална дирекция по горите - Кърджали, именно същата, в качеството й на юридическо лице, следва да понесе тези разноски по делото. Посочил е освен това, че същевременно, претенция за разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган и затова в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в минималния размер от 80 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция в настоящия състав намира, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка и е направил законосъобразни правни изводи, довели до постановяването на правилен и законосъобразен съдебен акт, като в тази връзка намира инвокираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно - че жалбоподателят В., за периода от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа, не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението на товарния автомобил с peг.№[рег. номер], негова собственост, транспортиращ дървесина по превозен билет №[номер] от 12.09.2024 год., правилно е приел материалната компетентност на актосъставителя и на директора на Регионална дирекция по горите Кърджали, в качеството му на административнонаказващ орган, спазването на предвидената форма и процесуален ред при съставянето на акта за установено административно нарушение и издаденото наказателно постановление, за които правилно е приел, че съдържат необходимите реквизити, съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и пълното съответствие между описанието на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени. Правилен е и изводът на Районен съд - Кърджали, че жалбоподателят е извършител на административното нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите, във вр. с чл.14б, ал.2 и 3 от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, за което е санкциониран с процесното наказателно постановление, издадено от директора на РДГ – Кърджали, на основание чл.270 от Закона за горите, по мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение.

Настоящият състав намира за правилен и извода на първоинстанционният съд, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и че правилно е определен от административнонаказващия орган вида на нарушението и нарушените материалноправни разпоредба, както и извода, че правилно в случая, от АНО не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, по отношение на извършеното административно нарушение от жалбоподателя, тъй като нарушението е на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици, както и че извършеното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че е точна и коректна преценката на въззивния съд относно смекчаващите вината обстоятелства, и в тази връзка е правилен и изводът на Pайонен съд - Кърджали, че наложеното от административнонаказващият орган, административно наказание по чл.270 от Закона за горите следва да е в минимално предвиденият размер от 50 лева, като това е и най-благоприятният за жалбоподателя вариант на наложеното наказание.

По отношение доводите в касационната жалба, че Районен съд - Кърджали не е бил местно компетентен да разгледа подадената жалба и че доколкото, ако се приеме, че има извършено нарушение, то е започнало в [населено място], но е довършено в [населено място], [община], поради което местно компетентен да разгледа жалбата е бил Районен съд - Хасково, в чийто съдебен район е довършено нарушението, а не Районен съд – Кърджали, настоящият съдебен състав намира следното:

Нормата на чл.59, ал.1 от ЗАНН регламентира, че актовете по чл.58д/в т.ч. и наказателните постановления/ подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд.

При запознаване с материалите по делото и при внимателния прочит на отразените в наказателното постановление обстоятелства във връзка с извършване на административното нарушение (които са релевантните обстоятелства, с оглед цитираната разпоредба на чл.59, ал.1 от ЗАНН), настоящият състав констатира, че в наказателното постановление, [населено място], [община], [област], недвусмислено и изрично е посочено като място на извършване на административното нарушение, а [населено място], [община], е посочено като направлението, съгласно превозния билет №[номер], до което са транспортирани дървата да горене с описания товарен автомобил. При така изложените в наказателното постановление факти за мястото на извършеното административно нарушение, АдмС – Кърджали намира, че производството по делото си е подсъдно на Кърджалийския районен съд и не са нарушени правилата на местната подсъдност. Очертаните в наказателното постановление фактически обстоятелства представляват описание на фактическия състав на административното нарушение, на основата на които се извършва и преценката за местната подсъдност, респ. за компетентността на съответния районен съд. Ясно е, че елемент от фактическия състав на административното нарушение представлява и мястото на извършването му. Този елемент може да е посочен изрично в наказателното постановление, но е възможно и да се извежда при интерпретацията съдържанието на описаните действия/бездействия, осъществяващи състава на съответното административно нарушение. Когато в наказателното постановление обаче мястото на извършване на нарушението е ясно очертано като твърдение от наказващия орган, (независимо от това дали то се обосновава или не от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства), няма място за интерпретация на останалите фактически данни, в контекста на правната природа на изпълнителното деяние, а съдът е задължен да преценява подсъдността единствено на недвусмисленото твърдение, че нарушението е осъществено в определено населено място. Отнесено към конкретиката на настоящия казус това означава, че щом в наказателното постановление изрично е налице посочване, че касаторът е извършил нарушението в [населено място], [община], то именно Кърджалийският районен съд е местно компетентен да се произнесе по жалбата срещу наказателното постановление.

Относно възражението за неспазване на местната подсъдност, дори и да не бъде споделено горното виждане, следва да се посочи, че подсъдността е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, но местната подсъдност е относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, аналогичен на чл.36, ал.1 от НПК, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Видно от практиката на ВКС по този въпрос/Решение №253 от 13.07.1999 год. по нак.дело №37/1999 год./, при нарушаване на правилата за родова подсъдност, районния съд постановява решение в незаконен състав. Нарушаването на правилата за местна подсъдност обаче - по местоизвършване на деянието, няма такива последици във всички случаи. Ако районният съд не изпълни задължението си да извърши проверка за местна подсъдност и даде ход на делото, без страните да направят възражение за прекратяване поради липса на подсъдност, както е в случая, се постига до саниране на процесуалното нарушение, като на страните се отнема възможността да искат отмяна на решението на районния съд на това основание (в т.см. и Решение №559 от 27.11.2012 год., постановено по нак. дело №1759/2012 год. по описа на ВКС, Решение №102 от 09.04.2009 год. по нак. дело №665/2008 год. на ВКС и др.). В настоящия случай, в хода на развилото се производство пред Районен съд – Кърджали не се констатира да е направено възражение за местната подсъдност, от която и да е било от страните, поради което и съдебното производство е приключило. Ето защо настоящата инстанция приема за неоснователно възражението за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на правилата за местна подсъдност.

Настоящият касационен състав не споделя и довода, изложен в касационната жалба, че не бил посочен правилно времевия интервал от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа, в който времеви интервал е извършено нарушението, т.к. от посочения в АУАН превозен билет било е видно, че същият е издаден на 12.09.2024 год., в 19:05:01 часа, поради което за касатора не е съществувало задължение за времето преди часа на издаване на превозния билет. Действително, в процесното наказателно постановление е посочен този времеви период - от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа, а посочения в АУАН и в процесното наказателно постановление превозен билет №[номер], придружаващ транспортирането на дървата за огрев, е издаден на 12.09.2024 год., в 19:05:01 часа. Транспортирането на дървата за огрев – 6 пр.м3, от дървесния вид „благун“, придружени с този превозен билет, без да е бил осигурен запис на данните за местоположение и маршрута на позициониране и проследяване на движението на транспортното средство с GPS устройство обаче е осъществено в посочения в наказателното постановление времеви интервал и това не се оспорва от касатора. Предвид това, обстоятелството, че в процесното наказателно постановление не е посочен времеви диапазон от 12.09.2024 год., 19:05 часа, когато е издаден посочения превозен билет, до 13.09.2024 год., 23:59 часа, а е посочен времеви интервал от 12.09.2024 год., 00:00 часа, до 13.09.2024 год., 23:59 часа, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице, т.к., както бе посочено и по-горе, описаното нарушение безспорно е извършено в този времеви интервал.

Настоящият касационен състав не намира и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, каквото искане имплицитно се съдържа в касационната жалба, тъй като обсъжданото административно нарушение не се отличава по степента на обществената опасност и отношенията, които засяга, от други нарушения от същия вид. Действително, по делото не са представени доказателства за други нарушения от същия вид, от страна на жалбоподателя или въобще за нарушения по Закона за горите, но това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обоснове малозначителност на деянието, нито пък е нещо изключително по своя характер.

Следва да се добави, че районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил административното наказание „глоба“, наложено на касатора В. Д. В., в минималния размер от 50/петдесет/ лева, предвиден в санкционната разпоредба на чл.70 от ЗГ, като е преценил смекчаващите вината обстоятелства. Касационната инстанция в настоящия състав намира, че в този минимален размер, наказанието ще изпълни целите си, предвидени в чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба, подадена от В. Д. В., с посочен адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат А. С. Й. от АК – [област], с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, като при извършената служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатираха твърдяните в жалбата основания за отмяната му. Ето защо, обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело.

При този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно направеното в хода по същество в съдебно заседание, искане от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касационния жалбоподател - В. Д. В., с адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], да заплати в такова в полза на ответника по касация. Дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде определено в минималния регламентиран размер в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в приложимата й за случая редакция, а именно - в размер на 80.00 лева, тъй като по делото е проведено само едно съдебно заседание и същото не се отличава с някаква по-висока фактическа или правна сложност. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка - структура на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл.158, ал.2 от Закона за горите.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.І /първо/, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №102 от 18.06.2025 год., постановено по АНД №308/2025 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА В. Д. В., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], да заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], [ЕИК], сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.