Р Е Ш Е Н И
Е
№3621
16.12.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1423 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ******, представлявано от всеки двама измежду ****** и ******, действащо
чрез пълномощника си юрисконсулт ****** И., против Г.Д.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3201/30.08.2018
г. по ч.гр.д. № 6295/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сума
в общ размер от 2730. 06 лева, дължима на основание договор за потребителски
кредит № **********/28.05.2013 год., и представляваща сбор от 1 996. 73 лева –
главница, 731. 46 лева – договорна неустойка за разваляне на договора, и 1. 87
лева – обезщетение за забава за периода 16.07.-04.11.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1996. 73 лева, начиная
от 29.08.2018 год. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № **********
от 28.05.2013 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем
в размер на 500 лв., като останалите периметри по договора предвиждат годишен
процент на разходите в размер на 146. 84,
при годишен лихвен процент от 97. 66 % ; срок на кредита 48 месеца;
месечна вноска от 42 лв. или общо дължима сума за връщане в размер на
2 041. 69 лв. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него задължения,
поради което и на основание т. 12.3 от общите условия към договора, поради просрочие на една вноска с повече от 30 дни, настъпва
предсрочно прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията, без да е необходимо уведомяването на длъжника. Към настоящия
момент, съобразно уговорките между страните,
останали дължими търсените в настоящото производство суми.
Правното основание на исковете е чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е депозирал писмен отговор
чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК –
адвокат И.. Сочи се за неоснователност на искове, като излага подробни доводи в
тази връзка. Сочи се, че липсва яснота досежно
дължимо възнаграждение при револвинг и валутата на
дълга. Заявява се също така за нищожност на договора, с оглед размера на
определените съгласно същия ГПР и ГЛП, съобразно нормата на 19, ал. 4 от ЗПК,
тъй като противоречал на закона и добрите нрави, а и поради неравноправност по
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Същото се отнася и досежно
претенцията за неустойка, която се явявала като прекомерна и като такова също
била нищожна. С горните мотиви се моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по
нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът - ответник да
заплати на ищцовото дружество парични суми – предмет
на предявения иск. Длъжникът не е бил открит на постоянния си и настоящ адрес,
нито е установен адреса му по месторабота, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на кредитора да предяви иск, при което съдът
приема, че за ищцовото
дружество е налице интерес от воденото на настоящия иск.
С договор за револвиращ
заем № ********** от 28.05.2013 г. страните са постигнали съгласие за предоставяне
на кредит в размер на 500 лв., за срок от 48 месеца, с месечна погасителна
вноска от 42 лв., при годишен процент на разходите от 146. 84 % и годишен
лихвен процент от 97. 66 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата сума
по кредита е в размер на 2 016 лв.
Сумата е преведена по сметка на
ответницата съгласно преводно нареждане от 28.05.2013 г.
По данни на ищеца ответницата е
заплатила 44. 96 лв. в изпълнение на поетите задължения по договора на
17.07.2013 г.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Процесният договор е за потребителски кредит и съответно за него
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В случая са касае за
вземания по договор за револвиращ заем на физическо лице и кредитополучателят се явява потребител,
като аргумент в тази насока и самите общите условия към договора, които уведомяват
за възможност за търсене на т.нар. потребителска защита. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР надхвърля
значително така посочения размер. При това съгласно ал. 5 от цитираната норма клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Договорените ГЛП и ГПР всъщност нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явна нееквивалентност
между престации, като при предоставен заем от 500
лв. и уговорен срок за връщането му от 48 месеца се дължи връщане на сума от
2 016 лева. При това съдът намира че е налице нищожност на договора, тъй
като е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като
това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, което съставлява
нарушение на добрите нрави. Доводите на ответника, че тази норма е приета след
сключването на договора, не променят изводите на съда за нищожност поради
противоречие с добрите нрави, дори и да се приеме, че чл. 19, ал. 4 и ал. 5 са
неприложими.
При тези изводи и с оглед нормата на чл.
23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита или сумата от 458 лева, тъй като по
твърдения на ищеца ответницата е внесла за погасяване на задълженията си по
кредита сумата от 42 лв. и с оглед на обстоятелството, че по делото не се ангажираха
доказателства за плащането на други суми от нейна страна. Отделно от това
следва да се отбележи, че към настоящия момент е настъпил и уговореният краен
падеж по договора на 15.06.2017 г., което обстоятелство следва да се отчете в
производството предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че искът за
главница като основателен следва да бъде уважен за сумата от 458 лв., ведно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението, и съответно
отхвърлен за горницата над уважения размер до заявения такъв от 1 996. 73 лева.
За пълнота следва да се отбележи, че изначално не би могла да бъде основателна
претенцията на ищеца за връщане на главница в търсения размер от 1 996. 73
лева, при все че предоставеният финансов ресурс възлиза на 500 лв. Доводи защо
е заявена в такъв размер не се излагат, макар че и те биха били ирелевантни с оглед установената нищожност. Следва също
така поради изложеното по-горе да бъдат отхвърлени и останалите претенции.
При този изход на спора и по разноските:
Частично дължими са присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 20. 12 лв., съобразно уважената
част на иска, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Частично основателна е претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответницата да му заплати сумата
от 88. 11 лв., съобразно уважената част от исковете. При определянето им съдът
включи към разноските по делото заплатената за производството държавна такса от
125. 26 лв., 250 лв. – възнаграждение за особения представител и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по
делото.
Или
общата дължима сума за разноските
възлиза на 108. 23 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Г.Д.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от всеки
двама измежду ****** и ******, част от
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3201/30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6295/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: главница в размер на 458 лева,
дължима съгласно сключен между страните договор за револвиращ
заем № ********** от 28.05.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху нея
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.08.2018 г., до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за главницата над уважения
размер до пълния заявен такъв от 1 996. 73 лева, ведно със законната лихва
върху отхъврленат ачаст от
29.08.2018 г., както и исковете за 731. 46 лева – договорна неустойка за
разваляне на договора, и 1. 87 лева – обезщетение за забава за периода 16.07.-04.11.2013
г.
Осъжда
Г.Д.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от всеки двама измежду ****** и ******, сумата от 108. 23 лв. /сто и осем лева и 23 ст./ за направените по
делото разноски, от които 20. 12 лв.
за ч.гр.д. № 6295/2018 г. и 88. 11 лв. за настоящото гр.д. № 1423/2019 г.,
двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.