№ 276
гр. Варна , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502831 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. **** с адрес: гр. **** ул. „****, представлявана от ****,
чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 2782 от 02.07.2020 г., постановено по гр. д. №
21053/2019 г. по описа на РС - **** XXV състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция
на МВР – гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****
ул. „Цар Иван Срацимир“ № 2А, офис 318, сумата от 1556,47 лева (Хиляда петстотин
петдесет и шест лева и 47 ст.), представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., разпределена по
тримесечия както следва: 1) сумата от 72,12 лева за времето от 1 октомври до 31 декември
2016 г.; 2) сумата от 96,10 лева за времето от 1 януари до 31 март 2017 г.; 3) сумата от 152,62
лева за времето от 1 април до 30 юни 2017 г.; 4) сумата от 134,31 лева за времето от 1 юли до
30 септември 2017 г.; 5) сумата от 144,14 лева за времето от 1 октомври до 31 декември 2017
г.; 6) сумата от 125,54 лева за времето от 1 януари до 31 март 2018 г.; 7) сумата от 138,89
лева за времето от 1 април до 30 юни 2018 г.; 8) сумата от 138,90 лева за времето от 1 юли до
30 септември 2018 г.; 9) сумата от 190,06 лева за времето от 1 октомври до 31 декември 2018
г.; 10) сумата от 127,36 лева за времето от 1 януари до 31 март 2019 г.; 11) сумата от 136,42
лева за времето от 1 април до 30 юни 2019 г.; 12) сумата от 100,01 лева за времето от 1 юли
до 30 септември 2019 г., ведно със законната лихва върху цялата главница от датата на
депозиране на исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 140, ал.1, вр. чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. **** счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни
1
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че
ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен
режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение.
Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за
превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П. П. П. не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - **** редовно
призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият П. П. П., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. П. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. **** ул. „****, срещу Областна дирекция на МВР – ****
с адрес: гр. **** ул. „****, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 от
ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1583,12 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 232,23 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши
инспектор в ОД на МВР - Варна. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното
месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. За периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време и е положил нощен труд от 1624 часа, който, преизчислен с
коефициента 1,143, възлиза на 1856,23 часа, или води до извънреден труд от 232,23 часа, за
които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1583,12 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.
Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за процесния период е полагал
труд на длъжност старши полицай в Участък - Долни чифлик, към Четвърто РУ при ОД на МВР -
**** както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с
трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите
подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения
нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на
2
евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен
труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за
процесния период.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът П. П. П. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – **** както и че
същият е бил със статут на държавен служител и е изпълнявал служебните си задължения на 12-
часови работни смени съгласно графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово
възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд,
часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.
Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи,
справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – **** за процесния период ищецът е
положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 81 часа; от 1
януари до 31 март 2017 г. – 113 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 176 часа; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 184 часа; от 1 януари
до 31 март 2018 г. – 128 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 136 часа; от 1 юли до 30
септември 2018 г. – 136 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 184 часа; от 1 януари
до 31 март 2019 г. – 112 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 152 часа; от 1 юли до 30
септември 2019 г. – 88 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. П. П. П. е положил общо 1642 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
**** брутно възнаграждение в общ размер на 1625,05 лева за разликата от 234 часа
преобразуван нощен труд, като общата сума е разделена по тримесечия както следва: от 1
октомври до 31 декември 2016 г. – 72,12 лева; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 97,68 лева; от
1 април до 30 юни 2017 г. – 152,62 лева; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 134,31 лева; от 1
октомври до 31 декември 2017 г. – 158,73 лева; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 131,58 лева;
от 1 април до 30 юни 2018 г. – 138,89 лева; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 138,90 лева;
от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 190,06 лева; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 128,68
лева; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 176,93 лева; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 104,55
лева.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - **** поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
3
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че
посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на
МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на изрична норма обаче не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния
период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. коефициент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
4
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия
нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в
правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен
труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за преклудирано,
доколкото същото е изложено за първи път във въззивната жалба. Само за уточнение следва
да се добави, че настоящият съдебен състав намира същото и за неоснователно. Цитираната
разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на работника или
служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а единствено
методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията по труда. В
подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото право в посочения
период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1642 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 234 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице по
извършената съдебно-счетоводна експертиза и исковата претенция, възлиза общо на сумата
от 1556,47 лева, получена като сбор сумите по тримесечия както следва: от 1 октомври до 31
декември 2016 г. – 72,12 лева, от 1 януари до 31 март 2017 г. – 96,10 лева, от 1 април до 30
юни 2017 г. – 152,62 лева, от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 134,31 лева, от 1 октомври до
31 декември 2017 г. – 144,14 лева, от 1 януари до 31 март 2018 г. – 125,54 лева, от 1 април до
30 юни 2018 г. – 138,89 лева, от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 138,90 лева, от 1 октомври
до 31 декември 2018 г. – 190,06 лева, от 1 януари до 31 март 2019 г. – 127,36 лева, от 1 април
до 30 юни 2019 г. – 136,42 лева, от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 100,01 лева.
5
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2782 от 02.07.2020 г., постановено по гр. д. № 21053 по
описа за 2019 г. на Районен съд – **** XXV състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6