№ 705
гр. Пазарджик, 23.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220105026 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
И на второ повикване в 10:05 часа се явиха:
Ищците И. Г. П. и Т. А. П. – редовно призовани, не се явяват. Същите се
представляват от адв. **-Н. – редовно упълномощена с пълномощно
приложено към исковата молба и адв. П. – редовно преупълномощен с
пълномощно днес представено по делото.
Ответницата Й. Д. П. – редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. Лъчезар ** – редовно упълномощен с пълномощно приложено към
писмения отговор.
АДВ. **-Н.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. **: - Няма процесуална пречка, моля да дадете ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от
фактическа страна.
АДВ. **-Н.: - От името на доверителите си, поддържаме исковата
претенция. По отношение на исковата молба е направено едно
1
доказателствено искане, в случая, дали Й. Д. П. е получила, усвоила сумата от
15000 лв. по банкова сметка в Банка „ДСК“ – няма изрично изявление дали е
усвоила сумата.
АДВ. П.: - А тя е по неотменяема сметка.
АДВ. **-Н.: - Да, неотменяема сметка, но нямаме изрично изявление от
нея дали е усвоила – изрично такова изявление, дали е усвоила сумата по тази
неотменяема сметка.
АДВ. **: - Госпожо председател, аз съм взел становище с отговора. След
като не съм оспорил този факт, мисля, че няма спор по този въпрос, или пък да
се изискват специално данни по този въпрос, или да се назначава експертиза.
Оспорваме предявения иск и поддържаме подадения отговор.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане на
ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл.
Предявени са обективно съединени искови претенции при условия на
евентуалност, съответно с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В подадената искова молба от И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Пазарджик, ул. ** лично и като пълномощник на Т. А. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Паз**6, чрез адв. С. **-Н., със съдебен
адрес: гр. Паза** против Й. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **,
в която се твърди, че ищците са съсобственици с **в на 1/6 ид.ч. от следния
недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес: гр.
Пазардж**, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект- Жилище,
Апартамент, със застроена площ от 82.25м2, брой нива на обекта-1, стар
идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - под обекта- **.1.18 и над обекта - няма, ведно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с площ от 10.55м2 и ведно с 5.15% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който
самостоятелен обект съгласно документ за собственост представлява
АПАРТАМЕНТ №** находящ се в гр. Пазарджик, ** в жилищен блок, в**аж,
2
квартал **, със застроена площ от 82.25м2, състоящ се от две стаи, хол,
дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни поме¬щения, при съседи на
апартамента по документ за собственост: изток- **", север- стълбище и
апартамент № 19, запад- двор, юг-двор, заедно с Избено помещение № 12, с
площ от 10.55м2, при съседи на избеното помещение по документ за
собственост: изток- бул**", север- изба № 11, запад- коридор, юг- изба № 13 и
заедно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото - държавна земя. Твърди се, че собствеността на ищците
по отношение на описаният по-горе недвижим имот, била възникнала въз
основа на сложен фактически състав, включващ покупко-продажба,
наследяване и влезли в сила съдебни решения за обявяване на завещание за
нищожност и иск по чл. 33, ал.2 от ЗС, респ. искове за ревандикация. Твърди
се, че ищците са били родители и законни наследници на Р. Т.ов П., ЕГН
**********, починал на 14.03.2018 г., за което бил съставен акт за смърт №
0146/15.03.2018 г. в гр. София, р-н Илинден. Твърди се, че синът им бил женен
за ** П. от 1994г., както и, че от брака си нямат деца, поради което по силата
на чл.9, ал.2, във вр.с чл.6 от Закона за наследството ЗН), се твърди, че
ищците били са наследили общо 1/6 ид.ч. от наследството на сина си. Твърди
се още, че без тяхно знание и съгласие, снаха им ** П., в нарушение на чл.33,
ал.1 от ЗС, с представяне на неистински документ (саморъчно завещание)
била продала на 02.04.2018г. процесния имот на ответницата Й. Д. П., както и,
че две седмици, след като била закупила имота, на 16.04.2018г. Й. П. била
продала на **в процесния имот. Твърди се още, че срещу ** П. и Й. П.,
ищците били предявили на 25.05.2018г. искове за обявяване на нищожност на
завещание, съответно изкупуване на дялове по реда на чл.33,ал.2 от ЗС, като
по делото решението било влязло в сила на 25.03.2021 г. (гр.д.№ 1986/2020г. на
PC - Пазарджик, в.гр.д. № 817/ 2019 г. на ОС - Пазарджик и гр.д.№
1492/2020г., на ВКС). Твърди се още, че с Решение № 5/25.03.2021 г. по гр.д.№
1492/2020г. на ІІ-ро г.о. ВКС е било допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС
изкупуване в полза на ищците на 5/6 ид. ч. от прехвърления от ** П. на
ответницата Й. П. с нотариалния акт от 02.04.2018г. недвижим имот срещу
заплащане на сумата 15000 лева, която да заплатят на купувача Й. Д. П. в 1-
месечен срок от влизане на решението в сила (25.03.2021г.). Твърди се, че на
19.04.2021г. в „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ Пазарджик, И. П. била внесла в нарочна
сметка - особен депозит, открита на името и в полза на Й. П., сумата от 15000
3
лева, представляващи заплащането на продажната цена за 5/6 ид.ч. от
описания по-горе недвижим имот, в изпълнение на решението на ВКС. Твърди
се още, че на ищците било известно, че същата сума е била усвоена от
ответницата, въпреки че две седмици след закупуването на имота от нея, тя го
била продала на **в, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр** твърди се още,
че на 05.12.2019 г. ищците били предявили иск по чл.108 от ЗС срещу **в,
като с тях те били признати с влязло в сила решение на 1**г. за собственици
само на 1/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, а по отношение на
останалите 5/6 ид.ч. искът е бил отхвърлен (Решение № 26009/15.03.2022г. по
гр.д.№ 4830/2019г. на PC - Пазарджик; Решение № 198/10.06.2022г. по в.гр.д.
№ 294/2022г. на ОС-Пазарджик и Решение № 50063/11.07.2023г. по гр.д.
№3193/2023г. на ВКС). Твърди се, че по този начин за недвижимия имот
(апартамент) Й. П. била получила на 16.04.2018г. от ** сумата 18000 лева,
включваща и 15000 лв. за 5/6 ид.ч., и на 19.04.2021г. 15000лв. (по решение №
5/25.03.2021г. по гр.д.№ 1492/2020г. на ВКС) от П.и за същите 5/6 ид.ч. от
същия имот, въпреки че била знаела и вече е била прехвърлила собствеността
му на **, т.е., се твърди, че след 11.07.2023г. (по решение № 50063/11.07.2023г.
по гр.д.№ 3193/2023г. на ВКС) е било отпаднало основанието поради
отхвърляне иска по чл.108 от ЗС срещу Г. **, тъй като П. му била прехвърлила
и тези 5/6 ид.ч. още на 16.04.2018г. При описаната фактическа обстановка
ищците, чрез своя процесуален представител считат, че ответницата Й. П.
неоснователно /отпаднало основание, с оглед моментите на разпореждането
със собствеността на недвижимия имот /1/, на влизане в сила решението по
гр.д.№ 4830/ 2019г. на РС-Пазарджик /2/ и получаване на сумата /3/) била
получила 15000лв. за тези 5/6 ид.ч. от имота или евентуално, с което те са
обеднели за нейна сметка и тя следвало да им върне. Твърди се още, че на
ответницата П. е била изпратена нотариална покана със срок за връщане в
едноседмичен срок от получаването й за връщането на сумата от 15000лв.,
получена от нея на 25.01.2024г., както и че за периода от 02.02.2024г. до
момента на предявяване на иска върху сумата 15000лв. се дължи от П. лихва
за забава в размер на 1725.11 лева, която също се претендира от ищците.
Твърди се, че до момента сумата не е била върната и ищците я претендират
при условия на евентуалност неоснователно обогатяване, както следва, по: 1/
чл.55,ал.1, пр.1 /ако се приеме, че изначално сумата е получена без основание
на 19.04.2021г./ или пр.3 /ако се приеме, че до 25.03.2021г. по гр.д.№
4
1986/2020г. на PC-Пазарджик е съществувало основание за плащане на сумата
за 5/6 ид.ч./ от ЗЗД и 2/ чл.59 от ЗЗД.
Оформен е ПЕТИТУМ, с който се моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Й. Д. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик да върне на ** Г.
П., ЕГН ********** и Т. А. П., ЕГН ********** - двамата от гр.Пазарджик,
сумите:
1.1. 15 000 лева, неоснователно (на отпаднало основание) получена на
19.04.2021г. сума за 5/6 ид.ч. от недвижим имот в гр.** ап.** въпреки
знанието, че от 16.04.2018г. не е негов собственик, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата;
1.2. 1725.11 лева, лихва за забава върху сумата от 15000лв. за периода
от 02.02.2024г. до датата на предявяване на иска,
В условията на евентуалност, се моли съдът, ако отхвърли исковете, да
осъди ответницата да върне на ищците сумите:
2.1. 15 000 лева, с които се е обогатила за сметка и до размера на
обедняването им при неоснователно получаване на 19.04.2021г. сума за 5/6
ид.ч. от недвижим имот в гр.** ап.** въпреки знанието че от 1б.04.2018г. не е
негов собственик, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
2.2. 1725.11 лева, лихва за забава върху сумата от 15000лв. за периода
от 02.02.2024г, до датата на предявяване на иска,
Моли се съдът да осъди ответницата да заплати сторените от ищците
разноски.
Формулирано е мотивирано особено искане, на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, съдът да освободи ищците от внасянето на държавна такса по
подадената искова молба против Й. Д. П., тъй като същите не разполагат с
достатъчно средства да ги заплатят. Сочат се доказателства.
Формулирано е доказателствено искане, в случай на оспорване от
ответницата, че е получила/усвоила сумата от 15000 лв. от особения депозит в
„Банка ДСК“ АД, като се моли, на основание чл.62 от ЗКИ да се разкрие
банковата тайна на Й. П. по тази сметка и допусне ССчЕ, която след
запознаване с движението по тази сметка да отговори на въпроса: Сумата от
5
15000лв., внесена на 19.04.2021г., усвоена ли е от Й. П. - кога и как?
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответницата Й. Д. П., ЕГН **********, от гр. **, в който е
изразено становище, че същата оспорва предявените искове по основание, при
твърдение, че не са налице хипотезите на чл.55, ал.1, предл.1 и предл. 3 от
ЗЗД. Твърди, че е получила сумата на основание, както и, че същото не било
отпаднало. Твърди, че с влизане в сила на Решение № 5/25.03.2021 г.,
постановено по гр.д, № 1492/2020г. по описа на ВКС и плащането на
определената цена по сделката ищците встъпвали в договора по нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот№ 91, том 1, peг. № 1083, дело №
73/2018г. на нейно място и придобивали продадените й 5/6 ид.ч. от процесния
имот. Твърди, че достатъчно било решението да е влязло в законна сила и, че
не било необходимо да замества нотариалния акт за продажба. Твърди, че със
съдебното решение директно настъпвала правната промяна - замествал се
купувачът по сделката, при условие, че се платяла цената. Твърди, че по този
начин ищците се легитимирали като собственици на целия имот, тъй като до
този момент те били носители на 1/6 ид.ч. от имота, което се сочи, че било
безспорно между страните. Твърди се, че след като по силата на съдебното
решение по иска по чл.33, ал.2 от ЗС ищците встъпвали в договорното
правоотношение между ** П. и ответницата на нейно място, следвало, че
същата (ответницата) била заместена от ищците в договорната връзка. Твърди
се още, че освен това ищците знаели, че имотът е бил продаден на **, което
било станало на 16.04.2018г. Твърди се, че на 05.12.2019г. ищците били
предявили иск по чл. 108 ЗС срещу **, както сами твърдели в исковата молба,
както и, че въпреки това, на 19.04,2021г. същите били превели на ответницата
сумата от 15000лв., което било в изпълнение на Решение № 5/25.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1492/2020г. по описа на ВКС. Твърди се, че процесната
сума от 15 000лв. не е била преведена на ответницата без основание, а както
било посочено и в удостоверението от Банка ДСК е била депозит за
изкупуване на 5/6 ид. части от имота, в изпълнение на Решение №
5/25.03.2021г., постановено по гр.д. № 1492/2020г. по описа на ВКС, поради
което не била налице хипотезата на чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Твърди се, че
не могло да възникне право на вземане за връщане на даденото по договора на
основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и, че към момента на сключване на
договора било налице основание за плащане на сумата, както било и доказано
6
от ищците. Твърди се още, че договорът за покупко-продажба продължавал да
съществува и да обвързва валидно страните, както и, че всяка можела да иска
изпълнение на задълженията. Твърди се, че при наличие на договор не могло
да се иска връщане на сумата. Изложено е становище, че се счита, че в
настоящия случай била неприложима разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че правото на иск поради наличие на основание между страните,
изключвало субсидиарното положение на чл. 59 от ЗЗД - т. 10 от ППВС 1/79 г.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска
връщане на полученото без правно основание обогатяване възниквало за
обеднелия само тогава, когато нямало друг иск, с който същия да се защити.
Твърди се, че искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който обеднилия се
разполагал за защита на нарушеното си право, се намирали в положение на
субсидиарност, като последното изразявало връзката между двата иска, при
която съществуването на единия иск, ограничавал упражняването на другия,
дори и да били налице предпоставките за упражняването му, като по този
начин препятствал конкуренцията между тях. Затова, според ответника, ако
обеднелия разполагал с други искове за възстановяване на обедняването си –
вещен, облигационен, деликтен, а също така и иск по чл. 55 от ЗЗД, искът по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД бил неприложим, тъй като не можел да се конкурира с тях
по силата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Затова, според ответника, ако по отношение
на едно и също лице-ответник, твърденията на обеднилото се лице-ищец,
сочели на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване
на обедняването, то щял да бъде приложен последният и спорът трябвало да
се разреши с оглед на него. Изложено е становище да се приемат писмените
доказателства, приложени с исковата молба.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените от
ищцовата страна доказателства и е разпределил доказателствената тежест,
като според тези указания, всяка една от страните носи доказателствената
тежест за установяване и доказване на твърдените факти и обстоятелства
касащи благоприятни последици за съответната страна.
В днешното съдебно заседание не се предявяват нови доказателствени
искания, като с оглед изявленията направени от процесуалните представители
на страните, съдът, на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на страните в
настоящото производство, че приема за безспорен и ненуждаещ се от
7
доказване факта, че сумата в размер на 15000,00 лева е внесена на посочената
дата в полза на Й. Д. П..
АДВ. П.: - Възражения по доклада нямаме.
АДВ. **: - Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени
искания.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Да се
приключи делото.
АДВ. **-Н.: - Представям списък по чл. 80 от ГПК.
АДВ. **: - Аз също представям списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. **-Н.: - Уважаема госпожо председател, ако позволите, първо едно
генерално становище, и ще помоля за достатъчен срок за писмена защита.
Моля да постановите съдебен акт, с който да осъдите ответницата Й. Д. П. да
върне на доверителите ми И. П. и Т. А. П. сумата от 15000,00 лева
неоснователно, на отпаднало основание, получена на 19.04.2021 г. сума за 5/6
ид.ч. върху недвижим имот находящ се в гр. Пазарджик, ул.**“ ** ап. **
въпреки знанието, че на 16.04.2018 г. не е негов собстеник, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, сумата представляваща 1725,11 лв. лихва
за забава, върху сума от 15000,00 лв., за периода от 02.02.2024 г. до датата на
предявяване на иска. Евентуално, ако отхвърлите исковете да осъдите
ответницата да върне на ищците сумите от 15000,00 лева, с които се обогатила
за сметка и до размера на обедняването им, при неоснователно получаване на
19.04.2021 г., сума за 5/6 ид.ч. от недвижим имот находящ се в в гр.
Пазарджик, ул.**“ ап. ** въпреки знанието, че на 16.04.2018 г. не е негов
собственик, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и лихва за забава в
размер на 1725,11 лв. за периода от 02.02.2024 г. до датата на подаване на иска.
Моля да осъдите ответницата и за сторените от доверителите ми разноски.
АДВ. П.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите обективно
8
съединените искове при условията на евентуалност, като основно поддържам,
че е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предложение трето, а именно, на отпаднало
правно основание, с оглед обстоятелството на второто решение на ВКС, с
което не признава за 5/6 ид.ч., с което така или иначе може и да не сме
съгласни, и в известна степен противоречи с първото решение на ВКС, с
правото за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността. Моля да
бъдат присъдени адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, на
единия от адвокатите.
АДВ. **: - Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите предявения
иск по съображения подробно изложени в отговора. Моля да присъдите на
ответника сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът ДАВА на ищцовата страна петдневен срок, считано от днес, за
представяне на писмена защита и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение по
делото в установения от закона едномесечен срок, но не по-късно от
22.05.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:18
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9