Протокол по дело №415/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 29
Дата: 13 февруари 2025 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20243000500415
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 29
гр. Варна, 13.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20243000500415 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И
ХРАНИТЕ гр. София, редовно призована, представлява се от ю. к. Н.Р.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С. И. И., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ю. К. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
1
пълномощника на представляващия Министерство на земеделието и храните
– София срещу решение № 158/10.06.2024 г. по гр. д.№ 231/2023 г. на Окръжен
съд – Добрич в частта му, с която е уважен иска, предявен от С. И. И. от гр.
Генерал Тошево и е присъдено обезщетение в размер на 56 000 лв. за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат от
смъртта на М.Е.Е., причинена от внезапна поява на диво животно на платното
за движение на главен път преди с. Стожер. Твърденията са за неправилност,
необоснованост и несправедливост, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло
на предявения иск. Жалбоподателят счита, че не е легитимиран да отговаря по
чл.50 от ЗЗД, вр. с чл.2 от Закона за лова и опазване на дивеча; твърди наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и оспорва изводите
на съда за наличието на постоянна, трайна и дълбоко емоционална връзка
между ищеца и починалото лице.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на С. И. И. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в
обжалваната част.
С разпореждане № 545/31.07.2024 г. съдът е постановил връщане на
насрещната въззивна жалба на С. И. И. срещу описаното решение в
отхвърлителната му част – за разликата над 56 000 лв., до 105 000 лв., поради
което в тази част, решението е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. Искания по доказателствата не са направени от
страните.
Ю. К. Р.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам подаденият писмен отговор. Няма да соча други доказателства.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам доводите ни в подаденият писмен отговор. Няма да соча други
доказателства. Представям списък за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Ю. К. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
2
жалба и да отмените решението на първоинстанционния съд. Същото е
неправилно, необосновано и несправедливо. При разглеждане на делото пред
първа инстанция по безспорен начин се установи и се доказа, че водача е бил
без поставен обезопасителен колан и е управлявал автомобила със значително
по-висока скорост, което е в противоречие със законодателството в България.
При отчитането, че поради внезапната поява на дивото животно на пътното
платно ударът е бил технически непредотвратим и при движение с разрешена
скорост, но имайки предвид, че той би бил с по-ниска ударна сила, съдът е
определил съпричиняване в размер на 30%, като в резултат на което е намалил
обезщетението до 56 000лв. Не сме съгласни с този % на съпричиняване. При
този определен процент на съпричиняване се вменява вина на едно диво
животно, което не действа със съзнание, а само с инстинкт за самосъхранение,
а човека като интелигентно и разумно същество, което е в състояние да
предвиди или прецени някои ситуации в живота и да действа с разум, един вид
се оневинява, което считаме, че е абсолютно недопустимо. Водачът на
автомобила е следвало да действа по-отговорно и да спазва ограниченията на
движението, но той по своя преценка е проявил небрежност и е съпричинил
настъпването на този вредоносен резултат. Моля за Вашето решение в този
смисъл
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите жалбата и
да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното такова.
Изложените в днешното съдебно заседание мотиви от процесуалния
представител на въззивника по никакъв начин не доказват твърденията в
жалбата, а напротив. Първоначалното, което беше казано, че от експертизата
се доказва, че водача е управлявал автомобила без поставен предпазен колан –
да, това е така, но в същата тази експертиза експертите са категорични, че
независимо от това дали е бил с предпазен колан или не ПТП е щяло да
настъпи. В това отношение експертизата не беше оспорена, а тя е
категорична, още повече, че за съжаление смъртта настъпва още в момента на
удара с дивото животно т.е. независимо от това дали е бил с предпазен колан
или не вината остава изцяло от появата на дивото животно, а не в дивото
животно, както се опитва да твърди колегата. Смятам, че всички факти и
обстоятелства бяха безспорно установени в първата инстанция и именно на
тях се е позовал първоинстанционния съд, за да вземе своето решение. Приел
е наличието на съпричиняване и е определил размера на обезщетението.
3
Искам да обърна внимание на това, че точно по този казус е налице решение
на Варненския апелативен съд, само че за обезщетение, което е присъдено на
майката – намира се по кориците на делото т.е. въпросът по отношение на това
дали Министерството на земеделието и храните отговаря за вредите,
причинени от диво животно, е вече решен. Моля Ви за Вашият съдебен акт, с
който да отхвърлите жалбата и да потвърдите първоинстанционното решение.
Моля да ни бъдат присъдени разноските по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 9.27 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________

4