Мотиви
към Присъда № 260010 от 22.07.2020
година, постановена по НОХД № 87/2020 година по описа на РС -
Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който
против подсъдимият П.Х.Н. /*** /, роден на *** година в гр.Сюлеймания,
Република Ирак, гражданин на Република Ирак, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан, живущ ***, Република Ирак, е повдигнато
обвинение по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 20.02.2020 година на ГКПП
Лесово,обл. Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият
обвинение, като намира същото за доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години,
както и наказание глоба в предвидения в
закона минимален размер.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимият и с участието на служебен
защитник, който не оспорва, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на чл.279, ал.1 от НК, като пледира наказанието на
подсъдимият са бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чистото
съдебно минало, съдействието хода на ДП за разкриване на обективната истина по
делото, причините за извършване на деянието- тежката икономическа и политическа
обстановка в страната му, които обстоятелства мотивират защитникът да пледира
налагане на наказание в предвиденият в закона минимален размер, а именно три
месеца лишаване от свобода и глоба в минимален размер, като по отношение на
наказанието лишаване от свобода бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и наказанието бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият П.Х.Н. живеел в Република Ирак. Поради влошената икономическа обстановка и военни
действия в началото на 2020 година решил да напусне
страната си по произход, като възнамерявал да се
установи да живее в европейска държава. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение
да влезе на територията на страна от Европейския съюз, подсъдимият се придвижил до гр. Истанбул, Република Турция със
самолет. Още преди
заминаването си в Република Ирак се свързал с
лице на име ***което му обещало да го отведе до европейска държава срещу
възнаграждение. Подсъдимият заплатил поисканата му сума от 10 000 долара.
В гр. Истанбул подсъдимият отишъл на адрес, който му бил предоставен от ***качил
се в лек автомобил, който го отвел до спрял микробус. Водачът на лекият
автомобил указал на подсъдимият да се качи в микробуса, марка „Карсан“ с рег.№***. По това време в микробуса се
намирали водачът му - турският гражданин***и още две лица, непознати за подсъдимия – мъж и жена.
По – късно в микробуса се качили и други две лица от мъжки пол. След това
микробусът потеглил в посока турско-българската
граница. На
територията на Република Турция водачът на микробуса преустановил движението,
като указал на подсъдимия и другите четири лица да влязат в тайник, намиращ се
под пода на микробуса. След като лицата влезли в тайника, водачът затворил
капакът му. След няколко минути в микробуса се качили и други лица, след което
превознато средство потеглило. На 20.02.2020г. около 00.30 часа микробусът,
управляван от турския гражданин***пристигнал на ГКПП – Лесово. При извършената
проверка полицейските служители, сред които и св. Я. установили, че в микробуса
пътуват осем лица, от които трима български граждани и петима турски граждани,
които заявили, че пътуват до гр. Бургас с цел посещение на казино. Поведението
на водача, който бил притеснен, не представил списък на пътуващите лица и по
отношение на който било установено чрез справка, че извършва чести пътувания до
страни от западна Европа, дало повод на полицейските служители да извършат
проверка на превозното средство. Такава била извършена съвместно със служители
на Агенция „Митници“, като при извършената рентгенова проверка било установено
наличие на кухина в пода на микробуса, в която кухина се намират хора.
Пристъпило се към извършване на физическа проверка на микробуса, като преди
това водачът му бил попитан колко укрити лица има в микробуса. На зададения
въпрос***отговорил, че укритите лица са пет, отворил тайника, в който били
укрити петте лица – четирима мъже и една жена, всички иракски граждани.
Укритите лица, сред които и подсъдимият П.Х.Н.
и водача на микробуса били задържани от граничните власти.
От приложената
по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия
съдебен състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, показанията на
свидетелят П.Я.Я., дадени в хода на съдебното следствие, писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият
и показанията на свидетеля Я. съдът не констатира противоречия. Показанията на
свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи обратното,
съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при
формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият П.Х.Н.
/*** /, е осъществил с деянието
си от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 20.02.2020 година на ГКПП
Лесово,обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият П.Х.Н. /*** / е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетелят Я. и самопризнанията на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушила
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на
„влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е
успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така очертани
обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне
до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е
висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имала е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е
съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да
бъдат определени като многобройни, нито
като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
направени от подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи
кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на
извършване на деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.
Районен съдия: