Протокол по дело №250/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 289
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Дело: 20242200500250
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 289
гр. С., 19.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова
Въззивно гражданско дело № 20242200500250 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:

Въззивникът П. Д. Д., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
По делото днес е постъпило писмено становище от процесуалния му
представител по пълномощие - адв. М. Д., редовно упълномощен от първата
инстанция, който посочва, че поради процесуални пречки не може да се яви в
днешното съдебно заседание, но моли ход на делото да бъде даден.
Въззиваемото дружество „К.Б.Г.“ ЕООД, редовно призована, се
представлява от процесуален представител по пълномощие - адв. М. П.,
редовно упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред
настоящата.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №343/24.04.2024г. по
гр.д. №3213/2023г. на С.ски районен съд, с което: 1. е осъдено „К.Б.Г.“ ЕООД,
гр.С. да заплати на П. Д. Д., на основание чл.128, вр. с чл.242 и 269 от КТ,
сумата от 90,80лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01.05.2023г. – 05.05.2023г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 08.08.2023г. до окончателното й изплащане, като иска над
уважената част до пълния предявен размер от 175лв. е отхвърлен като
1
неоснователен и недоказан; 2. Отхвърлен е иска с правно основание чл.215 от
КТ, предявен от П. Д. Д. против „К.Б.Г.“ ЕООД, гр.С. за заплащане на сума в
размер на 18000лв., командировъчни пари за 217 дни за периода 01.10.2022г.
– 05.05.2023г., като неоснователен. С Решението са присъдени по
съразмерност разноски на двете страни и ответното дружество е осъдено да
заплати държавна такса и разноски за вещо лице в полза на съдебната власт.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство П. Д. Д. чрез пълномощник адв. М. Д. и с нея се обжалва
посоченото решение в частите, с които са отхвърлени исковите му претенции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Няма подадена насрещна въззивна жалба.
С Определение от 30.05.2024 г. въззивният съд е приел въззивната
жалба за редовна и допустима. Изготвил е подробен доклад на същата и на
отговора.
С жалбата и с отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
Определението е връчено на страните, ведно с призовките за днешното
съдебно заседание.

В становището си адв. Д. посочва, че поддържа въззивната жалба. Не са
направени доказателствени или процесуални искания.

Адв. П.: Не възразявам по така направения доклад. Нямам
доказателствени искания. Оспорвам въззивната жалба.
С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
В становището си адв. Д. моли съда да отмени обжалваното решение в
отхвърлителните части и да уважи изцяло исковите претенции. Алтернативно
моли да бъде присъдена сумата от 5258,50 лв., представляваща разлика между
дължимите и реално изплатени от работодателя командировъчни, съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции. Прави, в условията на евентуалност, възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
насрещната страна.

Адв. П.: Считам, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Подробни доводи и съображения съм изложил в писмения си отговор, поради
което няма да отнемам време. Поддържам изцяло заявеното в писмения
отговор, като към него бих искал да добавя следното: С оглед на въведените
2
оплаквания от въззивната страна, при един нормален процес, единственото
логично действие, което би следвало да бъде предприето е да бъдат
направени съответните доказателствени искания. В настоящото производство
такива доказателствени искания не са направени и това съвсем не е случайно
и не се дължи на пропуск на страната. Това е така, защото страната е с ясното
съзнание, че въведените оплаквания във въззивната жалба са неоснователни и
те са такива, защото страната няма как да изиска представени оригинални
документи, които при съвсем елементарен прочит на кориците по делото, ще
се установят, че се намират в самото дело. Първоинстанционният съд е
събрал абсолютно всички искани от страните доказателства и на това
основание е формирал своите правни и фактически изводи, които съответно е
изнесъл в своя съдебен акт. В тази връзка, решението му се явява валидно и
правилно. Позоваването на сторените по делото съдебно-счетоводни
експертизи от страна на въззивника не е съвсем коректно, защото тези
експертизи, приети без възражение от страните, сочат размера на сумите,
които са постъпили по банковата сметка на ищеца. Ние не сме оспорили
решението в частта за дължимото трудово възнаграждение, което въпреки
изплатено в по-голям размер от дължимото сме приели, че с оглед на липсата
на изрично основание, ищецът ще се позове на разпоредбата, че
добросъвестния получател на трудово възнаграждение не дължи неговото
връщане. По отношение на всички останали плащания, по делото се
установява по безспорен и категоричен начин, че лицето е получило повече
отколкото се дължи, но в самите счетоводни експертизи е посочено, че тази
част, която не е посочена като основание, конкретно командировъчни
средства е отнесена към съответната сметка, където се отчитат самите
командировъчни пари. В тази връзка и твърдението, че на ищеца – въззивник
в настоящото производство не се дължат парични средства за командировки е
неоснователно и като такова не следва да бъде уважавано. В тази връзка, моля
да бъде потвърдено първоинстанционното решение като валидно и правилно,
както и да ми бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, за което представям ордер.

Съдът намира делото за разяснено и ОБЯВЯВА устните състезания за
приключени.
Съдът ще ОБЯВИ решението си на 26.06.2024 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3