№ 536
гр. гр.Н., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20232150100689 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.ик.“ ЕАД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител гл.юрк. Д.З. против М. М., гражданин на У., роден на **********г., с
адрес гр. Н., к.к. С.б. - з., к-с „М.б .“, ет.*, ап.*.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, представляващ апартамент 6, находящ се в гр. Н., к.к. С.б. - з., к-с
„М.б .“, ет. 2, със заведена партида в базата данни с аб. № 745677. Твърди се, че в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ във
възникналото облигационно отношение като собственик на водоснабдявания обект от
момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба
№ 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет-
страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба
№ 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
1
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че
при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в
близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера
се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в
имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност
и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се
внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала
и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени
повече от един потребител.
Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се
издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване,
одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че М. М. е следвало да заплати задълженията
по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия
потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва,
считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на ВиК оператора.
Твърди се, че били издадени фактура № ********** от 25.11.2020г. на стойност
54,76 лева и фактура № ********** от 24.02.2023г. на стойност 14,29 лева, върху които
ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 14,60 лева, считано от 26.12.2020г.
до датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди М. М. да заплати на „В.ик.“ ЕАД сумата от 69,05 лева, дължими по
издадени фактури за периода от 25.11.2020г. до 24.02.2023г., с отчетен период по
фактури от 16.10.2019г. до 21.02.2023г., сумата от 14,60 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
26.12.2020г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител адв. В. К., с който предявените искове се оспорват.
Изтъква се, че не е доказано обстоятелството, че ответникът е титуляр на партида,
открита по установения ред, както и наличието на договорни отношения с ищеца.
Липсвали доказателства, че Мащурак реално е получил/разходвал вода, за да дължи
претендираните за заплащане суми по фактури на дружеството, издадени за процесния
период. Наред с това се сочи, че не ставало ясно дали посоченото количество вода е от
водомер на жилището на ответника или е формирано като част от показанията на
общия водомер. С тези доводи се моли съда да отхвърли предявените искове.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която заявяват, че поддържат исковата молба и допълнително
представената молба-уточнение. Наред с това излагат становище относно качеството
потребител на ответника, както и становище по същество. Представят писмени
доказателства. Ангажират съдебно-техническа експертиза. Претендират присъждане на
направените по делото разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК.
Назначеният на ответника особен представител в съдебно заседание не се явява.
Представя молба, с която заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Излага
становище по същество, като моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът следва да докаже доставянето, отвеждането и пречистването на вода за
процесния период на основание валидно сключен договор с ответника; консумация от
страна на последния; качеството потребител на ответника; извършване на отчитанията
на консумация през отчетния период в съответствие с нормативната уредба. При
доказване на тези факти ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимите суми
или че не дължи същите на посочените в отговора основания. Тежестта на доказване е
указана на страните с Определение № 1356 от 20.11.2023г., постановено по настоящото
дело.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.
198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане
на територията на гр. Н., к.к. С.б..
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
3
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр. Н., к.к. С.б. - з., комплекс „М.б .“, ет.*, ап.*, са
представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93,
том Х, рег. № 12134, дело № 1776 от 2015г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на
НК и с район на действие Районен съд - Н., справка от Служба по вписванията - Н. с №
786792 от 21.06.2023г., както и заявление за откриване на партида.
Като собственик, ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги. С
оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитират от съда.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К
4
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет
страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, са
приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар"
на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради
което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл.
2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответникът е титуляр на
партида с абонатен № 745677 на имот, находящ се в гр.Н., к.к. С.б. - з., комплекс „М.б
.“, ет.2, ап.6, по отношение на който се претендира незаплатена стойност за ползвани
ВиК услуги по издадени фактури за периода от 25.11.2020г. до 24.02.2023г., с отчетен
период по фактури от 16.10.2019г. до 21.03.2023г.
След като дружеството-ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 745677, с титуляр М. М.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1240/407) е правено отчитане
за периода от 16.10.2019г. до 21.02.2023г., при което водомерът бил „видян“ от
служители на ищцовото дружество. Представена е и справка-извлечение на отчет с
мобилно устройство, съдържаща показанията на централен водомер (1240/400) с
потребителски номер 745671, с адрес на водомера: к.к. С.б. - з., к-с Монтан бриз, от
която е видно, че са правени отчитания за периода от 16.10.2019г. до 24.06.2020г.,
когато водомерът бил „видян“ от служители на ищеца, за периода от 25.06.2020г. до
11.11.2020г., когато данните били предоставени „от клиента“, както и за периода от
12.11.2020г. до 22.06.2021г., когато водомерът отново бил „видян“.
От данните по делото се установява, че водоснабденият обект е собственост на
чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване. Съобразно
разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия при обекти, имащи сезонен
характер на ползване е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Сезонният характер на имота е отразен и в справката извлечение, представена от
ищцовото дружество. Ето защо съдът намира, че отчитането е извършено в
съответствие с цитираната разпоредба, като е отчетено действително потребеното
количество вода в обекта, поради което възражението на особения представител на
ответника относно отчетеното количество вода е неоснователно.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г. цената на услугата за доставяне
на вода към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб.м. за доставяне на вода, 0,477 лева
на куб.м. за отвеждане на вода и 0,619 лева на куб.м. за пречистване на вода. Видно от
Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. цената на услугата за доставяне на вода към
5
2020г. била без ДДС: 1,415 лева на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лева на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лева на куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение №
Ц-46/30.12.2020г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите
към 2021г. била без ДДС: 1,248 лева на куб.м. за доставяване на вода, 0,467 лева на
куб.м. за отвеждане на вода и 0,586 лева на куб.м. за пречистване на вода. Видно от
Решение № БП-Ц-17/29.07.2022г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за
потребителите към 2022г. била без ДДС: 2,140 лева на куб.м. за доставяване на вода,
0,542 лева на куб.м. за отвеждане на вода и 0,952 лева на куб.м. за пречистване на вода.
По делото са представени фактура № ********** от 25.11.2020г. и фактура №
********** от 24.02.2023г., от които се установява, че за водомер (1240/4074) за
периода от 16.10.2019г. до 31.12.2019г. били начислявани цени от 1,399 лева за вода,
0,477 лева за канал и 0,619 лева за пречистване, за периода от 01.01.2020г. до
11.11.2020г. били начислявани цени от 1,415 лева за вода, 0,503 лева за канал и 0,652
лева за пречистване, за периода от 21.02.2022г. до 31.07.2022г. били начислявани цени
от 1,248 лева за вода, 0,467 лева за канал и 0,586 лева за пречистване, като за периода
от 01.08.2022г. до 21.02.2023г. били начислявани цени от 2,140 лева за вода, 0,542 лева
за канал и 0,973 лева за пречистване.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества били остойностени за
посочените периоди, като фактурите са издадени за потребеното количество вода.
Представените по делото фактури кореспондират с останалите доказателства по
делото. Процесните суми са фактурирани по отчитане, извършено при спазване на
правилата, предвидени в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Ето защо същите се
кредитират от съда.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в
претендирания размер общо в размер на 69,05 лева, ведно със законната лихва върху
тази част, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал. 2 ОУ/, за периода от 26.12.2020г. до
датата на подаване на исковата молба, възлизащо общо в размер на 14,60 лева.
За положения от особения представител на ответника труд по делото, съдът му
определя възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, платими от внесения по делото
депозит.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
6
размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 200 лева и юрисконсултско възнаграждение -
80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М., гражданин на У., роден на **********г., с адрес гр. Н., к.к.
С.б. - з., к-с „М.б .“, ет.*, ап.* да заплати на „В.ик.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, сумата в размер на 69,05 лева
/шестдесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща доставена, отведена и
пречистена вода за обект с адрес: гр. Н., к.к. С.б. - з., комплекс „М.б .“, ет.*, ап.*,
дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020г. до 24.02.2023г., с отчетен
период по фактури от 16.10.2019г. до 21.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 14,60 лева
/четиринадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главниците, дължимо за периода от 26.12.2020г. до датата на подаване на
исковата молба - 28.06.2023г.
ОСЪЖДА М. М., гражданин на У., роден на **********г., с адрес гр. Н., к.к.
С.б. - з., к-с „М.б .“, ет.*, ап.* да заплати на „В.ик.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, сумата общо в размер на 380 лева
/триста и осемдесет лева/, представляващи заплатени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7