РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Търговище, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Б. П.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20253530100230 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК. Предявен е иск, с правно
осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, за сумата от общо 4796,53 лв.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Г.
Ю. Ю. от с. К. общ. Т. и В. И. М. от гр. Т., с която са предявени обективно
съединени искове с обща цена 4796,53 лв. – от която договорно
възнаграждение в размер на 1064,30 лв., представляващо задължение по
договор за кредит, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
1066,68 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2000,00 лв.
лихва за забава в размер на 360,17 лв. и обезщетение за забава в размер на
305,38 лв.; претендират се законната лихва от подаване на исковата молба и
разноските по делото. В молбата се твърди, че между ищеца и ответниците е
бил сключен договор за потребителски кредит на 20.04.2023 год., при общи
условия за сумата от 3000 лв., при договорени ГЛП 41.00 % и ГПР 48,98 %,
като кредитополучателя се задължил да върне заемната сума на 36 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, в размер на 144,48 лв. Твърди
също така, че при сключване на договора ответниците са избрали и закупили
допълнителни услуги към договора - услуга Фаст, която услуга била
1
използвана от него и за която било договорено възнаграждение в размер на
1200,00 лв. и услуга Флекси, която също била използвана и за която е
договорено възнаграждение в размер на 2250,00 лв., като възнагражденията
били платими разсрочено за срока на договора и следвало да се изплаща на
вноски от по 95,83 лв., като част от погасителната вноска по договора за
кредит, като така общо дължимата сума от ответниците възлизала на 8651,12
лв., а размера на месечната вноска, включваща главница, лихви по кредита и
възнаграждението за допълнителни услуги възлизала на 240,31 лв. В молбата
се твърди, че преди сключване на договора ищецът е изпълнил задължението
си да предостави на ответниците по разбираем и достъпен начин пълния обем
информация относно параметрите на договора за кредита, да ги запознае с ОУ,
поради което същите, сключвайки договора са изразили воля да приемат
условията, включително и да закупят допълнителните услуги, което е било
поставено в зависимост единствено от тяхното желание. Ищецът твърди, че
кредита е бил усвоен от ответниците, като на 20.04.2023 год., по посочена от
първият ответник банкова сметка му е преведена заемната сума. В молбата се
твърди, че ответниците, които били солидарно задължени към ищеца, не са
изпълнили задължението си да възстановяват заемната сума по начина и в
сроковете посочени в договора, като били изплатени 3 пълни вноски и
частично четвърта вноска, или общо платената сума била в размер на 962,23
лв., с която сума са погасени 3 пълни вноски и частично 4 вноска – 202,04 лв.,
като 9,26 лв. били отнесени за погасяване на начислени лихви просрочие, а 30
лв. за такси просрочие. Ищецът твърди, че поради забавата на ответниците
договора за кредит е бил прекратен едностранно от кредитора и вземането е
обявено за предсрочно изискуемо, считано от 04.09.2024 год., за което
ответниците били надлежно уведомени, а ищецът започнал да начислява
обезщетение за забава и тъй като плащане от ответника не последвало ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1776 / 2024 г. на РСТ, но с
разпореждане заповедния съд е отхвърлил част от вземанията на ищеца и му
дал указания, по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК да
предяви осъдителен иск. Поради това ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплатят договорно
възнаграждение по договора за кредит в размер на 1064,30 лв., начислено
върху главницата за периода от 15.09.2023 год. – 04.09.2024 год.,
2
възнаграждение за услуга Фаст в размер на 1066,68 лв. и за услуга Флекси –
2000,00 лв., лихва за забава в размер на 360,17 лв., начислена за периода
16.08.2023 год. – 04.09.2024 год., обезщетение за забава, начислено за периода
04.09.2024 год. – 29.12.2024 год. в размер на 305,38 лв., ведно със законната
лихва от подаване на молбата до изплащане на вземането. Претендира
разноски. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска си,
като моли съда да постанови неприсъствено решение.
В едномесечния срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците
не са депозирали отговор на исковата молба, не е взето становище по
предявените искове и не са представил доказателства. В съдебно заседание,
редовно призовани не се явяват, не е направено искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответниците са изпратени препис от
исковата молба и приложените доказателства, като им е даден месечен срок да
вземат становище по иска и да сочат доказателства, като са указани
последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл. 133 от ГПК.
Книжата са били редовно връчени на ответниците. След изтичане на срока за
отговор на исковата молба, делото е било насрочено в открито съдебно
заседание, на което ответниците не се явяват и не са направили искане за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Ищецът е направил искане съдът да
постанови неприсъствено решение.
С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 239 от ГПК във
вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество.
Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени
доказателства, поради което следва да бъдат уважен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 480 лв., от които 280 лв. държавна такса и 200 лв.,
определено от съда юрисконсултско възнаграждение, съобразно размерите
посочени в чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и направените разноски, съразмерно
отхвърлената част, в заповедното производство в размер на 105,94 лв.,
представляваща разликата между присъдената в заповедта за изпълнение
3
държавна такса - 56,47лв. и пълния размер на внесената в заповедното
производство такса от 162,41 лв. – държавна такса /ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Юрисконсултско възнаграждение, като
разноски в заповедното производство е присъдено със издадената заповед за
изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ю. Ю., ЕГН ********** с настоящ адрес в с. К. общ. Т.,
ул. “А.“, № .. и В. И. М., ЕГН ********** от с. К. общ. Т., ул. “А.“, № 30,
солидарно, да заплатят на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л., действащи чрез пълномощник
юрк. Г. А., договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №
40016888768 от 20.04.2023г., в размер на 1064,30 лв., начислено върху
главницата за периода от 15.09.2023 год. – 04.09.2024 год., възнаграждение за
услуга Фаст в размер на 1066,68 лв. и за услуга Флекси – 2000,00 лв., лихва за
забава в размер на 360,17 лв., начислена за периода 16.08.2023 год. –
04.09.2024 год., обезщетение за забава, начислено за периода 04.09.2024 год. –
29.12.2024 год. в размер на 305,38 лв., ведно със законната лихва от 17.02.2025
год.до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ю. Ю., ЕГН ********** с настоящ адрес в с. К. общ. Т.,
ул. “А.“, № .. и В. И. М., ЕГН ********** от с. К. общ. Т., ул. “А.“, № 30, да
заплатят на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л., действащи чрез пълномощник юрк.Г. А.,
направените в съдебното производство разноски в размер на 480 лв. и
направените в заповедното производство, съразмерно отхвърлената част
разноски в размер на 105,94 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 80
от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4
5