№ 26754
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110121589 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на С. Д.
Д., ЕГН **********, против „*****“ ЕАД, ЕИК *****, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
С молба вх. № 148235 от 28.04.2025 г., подадена от името на С. Д. Д., ЕГН
**********, чрез адвокат Р. Х., е направено изявление от името на ищеца, за
оттегляне на предявения за разглеждане в настоящото производство иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съдът, съобразявайки изявленията, съдържащи се в молба вх. № 148235 от
28.04.2025 г., подадена от името на С. Д. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Р. Х.,
както и разпоредбата на чл. 232 ГПК, е постановил определение №
19376/29.04.2025 г., с което е прекратил производството по гр.д. № 21589/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав в частта по предявения иск с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като производството остава висящо по отношение
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима, респективно, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ответникът е направил искане за допускане събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на трима свидетели, при режим на довеждане, което
следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.07.2025 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
1
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 16.01.2024 г. е заемал
длъжността „Разработчик, софтуер“ при работодателя „*****“ ЕАД по силата на
сключен между страните трудов договор. Поддържа, че със Заповед № 051 от
14.03.2025 г. на работодателя „*****“ ЕАД било прекратено трудовото му
правоотношение с ответника работодател на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено.
В тази връзка се излагат подробни съображения.
Поддържа се, че процесният трудов договор бил сключен със срок за
изпитване в полза на работодателя – 6 месеца.
В тази връзка се излагат твърдения, сключването на трудов договор със
срок за изпитване в ползва на работодателя има за цел да провери годността на
работника или служителя да изпълнява съответната длъжност, а именно на
практика да се проверят неговите качества и умения. Поддържа се, че в срока за
изпитване, работодателят е имал възможността да прекрати трудовия договор на
служителя без предизвестие, ако е преценил, че качествата и уменията на
служителя не са достатъчни за ефективното изпълнение на длъжността и че той е
негоден да изпълнява възложените му трудови функции, съгласно изискванията на
работодателя. Излагат се съображения, че от поведението на работодателя личало,
че той е оценил ефективността и уменията на служителя - С. Д., положително, тъй
като не е прекратил договор в срока за изпитване и последният се е трансформирал
в такъв за неопределен срок.
За целия период на изпълнение на трудовите си задължения, С. Д. спазвал
всички нареждания на работодателя си, трудовото законодателство и вътрешните
правила на фирмата, като е вършил работата си съвестно и отдадено. За тези
обстоятелства свидетелствали липсата на наложени каквито и да е дисциплинарни
наказания, а също така и положителните показатели в работата на служителя,
които са заложени от работодателя, за които на служителя е следвало да бъде
изплатен определения от работодателя най-висок бонус, но вместо това трудовото
му правоотношение било прекратено незаконосъобразно. За доброто представяне
на С. Д. и качественото и ефективно изпълнение на трудовите му задължения
свидетелствало и увеличението на заплатата му, което е било реализирано от
началото на месец август 2024 г., като заплатата на служителя била повишена с
12,5 %.
Твърди се още, че ищецът С. Д. е участвал в основни проекти на
компанията, които са имали положително развитие с негово участие и по които са
постигнати целените резултати, а именно: проектът „БАЛКАН", последван от
проекта „СиВу".
Проектът „БАЛКАН" имал амбицията да стане част от международен
проект на европейската космическа агенция. За тази цел се изстрелял първият
изцяло български сателит с камера, която С. Д. е интегрирал успешно и е започнал
интеграция на втора камера в нов сателит. В рамките на този проект служителят С.
Д. си е сътрудничил успешно с други служители и отдели на работодателя, както и
с външни партньори.
Впоследствие ищецът бил назначен за интеграция на няколко камери по
проекта „СиВу", който бил важен проект за работодателя. По този проект С. Д. си е
сътрудничил също успешно с колеги и клиенти, които са се ползвали от неговата
експертиза.
По време на работата си в „*****" ЕАД, служителят също така е участвал и
успешно е завършил следните курсове за повишаване на квалификацията и
знанията си, а именно:
• C++ Corporate Training, Introduction To Remote Sensing;
• ESA Sentinel Application Platform Tutorial;
• Satellite Image Processing Using SNAP;
2
• Multispectral Earth Observation Applications using ESA's SNAP.
Излагат се съображения, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и
поради липсата на посочване на конкретни мотиви и доказателства, на база на
които се твърди, че служителят - С. Д. няма качествата за ефективно изпълнение на
длъжността. В заповедта се споменавали „информация", „събрани доказателства",
„многократно даване на обратна връзка", но не са приложени никакви конкретни
доказателства, нито дори са описани конкретни ситуации, с изключение на съвсем
общо посочване на две ситуации, които са интерпретирани погрешно и не
отразявали обективно и пълно обстоятелствата свързани с тях, като между двете
посочени ситуации е изминала почти една година, а именно първата е от март
месец 2024 г., а втората е от февруари месец 2025 г.
Развитието на събитията, довели до прекратяването на трудовия договор на
служителя чрез процесуалната заповед, има следната хронология:
На 28.02.2025 г., С. Д. по e-mail отправя запитване до Отдел човешки
ресурси по отношение на Декларация, която той следва да подпише, в която от него
се иска да декларира, че е получил „Политика за защита на личните данни",
„Заповед за план за обучение" и „Политика за поверителност", запознал се е с тях и
поема задължението да ги спазва и изпълнява. В запитването си, ищецът посочил,
че документите не са му представени. Впоследствие получава отговор, че
документите са приложени към кореспонденцията. В отговор, служителят отправя
молба за промяна на текста на декларацията, като иска документите да бъдат
конкретизирани с индивидуализиращи белези - № и дата, за да е сигурно, че
версията им е тази, с която се е запознал и в нея няма да бъдат правени промени,
без неговото знание. В отговор на тази негова молба, му се казва, че „твоето не
звучи като молба, а като заяждане." и иронично „Но след като явно се молиш
учтиво, специално за теб ще направим друг темплейт, другата седмица. Моля те
подробно да опишеш какво точно искаш да пише вътре, за да удовлетворим
молбата ти“, като бил е поканен на среща на 05.03.2025 г., за да се запознае с
документите.
На срещата, проведена на 05.03.2025 г., работодателят предложил на С. Д.
трудовият му договор да бъде прекратен, като той щял да получи като обезщетение
две работни заплати. Така направеното предложение било в нарушение на чл. 331
ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба, при прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение: „работодателят му
дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните
са уговорили по-голям размер на обезщетението
От този момент, в нарушение на трудовото законодателство, работодателят
спрял да допуска служителя до работното му място, като сградата е с достъп с
карта и картата на С. Д. е деактивирана и е изключен от работните канали за
комуникация. В периода след 05.03.2025 г., С. Д. е допускан до сградата на
работодателя само с карта за гости.
На следващия ден, 06.03.2025 г., ищецът поискал шест работни заплати като
обезщетение, за да бъде прекратен трудовият му договор на основание чл. 331 от
КТ.
На 10.03.2025 г., служителят отново е повикан на среща, като работодателят
отказва предложението на служителя за обезщетение в размер на шест работни
заплати и вместо това му бива връчено Искане за даване на обяснения по повод
извършено дисциплинарно нарушение с Изх. № 01-Д/УЧР/10.03.2025 г.
В указания 3-дневен срок за даване на обяснения, на 13.03.2025 г., г-н Д.
подава обяснения по e-mail, като занася обясненията си и физически до офиса на
работодателя, но отново му е отказан достъп до сградата.
На 14.03.2025 г., служителят е повикан в офиса, като му е връчена
процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.
3
Предвид гореизложеното, ищецът счита, че мотивите на работодателя за
прекратяване на трудовото му правоотношение не са ясни и не са свързани с
липсата на качества у служителя. Направен е опит за прекратяване на
правоотношение по чл. 331 от КТ, но в нарушение на разпоредбата, чрез
предлагане на две работни заплати обезщетение. Впоследствие е връчено искане за
даване на обяснения по повод извършено дисциплинарно нарушение и финално е
издадена и връчена заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 - „при липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата".
По отношение на двете описани ситуации в заповедта за прекратяване на
трудовия договор, ищецът поддържа становище, че те са описани общо и
едностранчиво, като не отразяват обективно обстоятелствата. За ситуацията от
март месец 2024 г., с клиента - Simera, служителят е работил с представител на
клиента, *****, като в развитието на техните работни взаимоотношения, двамата
са осъществили среща на живо, на която С. Д. е положил усилия да подобрят
съвместната си работа и впоследствие проектът, по който са работили, е
финализиран успешно. Също така това събитие е от преди повече от една година,
настъпило е в срока на изпитване на служителя и преди повишението на заплатата
му, съответно е видно, че работодателят, към момента на настъпването му, не го е
счел за обстоятелство показващо липса на качества у служителя, тъй като е можел
да прекрати договора му на основание срока на изпитване, а вместо това е оставил
служителя да довърши работата по проекта и впоследствие е оценил качествата на
служителя, като заслужаващи повишение.
По отношение на втората ситуация, настъпила една година след първата, а
именно по отношение на декларацията за запознаване с документи и
задължаването за тяхното изпълнение, искането на служителя документите да
бъдат ясно индивидуализирани в текста на декларацията било съвсем нормално и
логично, като по-скоро отношението на служителя от човешки било
подигравателно и обидно по отношение на запитването на С. Д..
Още един аргумент за неоснователността и незаконността на извършеното
уволнение било и обстоятелството, че основните задължения, описани в
длъжностната характеристика за длъжността „Разработчик, софтуер", са свързани с
техническа грамотност и качества в техническата сфера, а именно „модифициране
на софтуер", „адаптиране към нов софтуер", „разработване на компютърни и
софтуерни системи" и други. Самият работодател, в графа „Личностни умения", на
първо място и с най-голямо значение е сложил „Аналитични способности" и
„Организационни умения", с 3-та, най-високата степан на значимост, докато
„Комуникативните умения" са сложени с по-ниска, 2-ра степен на значимост.
Независимо от това, твърдим, че комуникационните умения на служителя са на
високо ниво, което е видно от реализираните съвместни проекти в компанията, чрез
неговото съдействие и участие.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на
процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните.
Оспорва изцяло твърдението, че заповедта е незаконосъобразна поради
липса на правомощие на лицето В. Н. да издава заповед за уволнение и да
представлява работодателя. В тази връзка се твърди, че В. Н. е надлежно
упълномощен да представлява Р. Р. Р., посредством пълномощно от 22.08.2023 г.
Поддържа се, че самият ищец посочва в исковата молба, че основни негови
служебни задължения са свързани със сътрудничество с други служители, отдели
на работодателя, външни партньори и клиенти, тъй като позицията включва
основно работа по проекти. Ето защо, категорично не можело да се приемат като
4
обосновани твърденията на щеца, че тези умения са с по-малка степен на важност в
сравнение с уменията, свързани с техническата грамотност на ищеца, доколкото
последният колкото и технически грамотен да е, не би могъл да изпълнява
задълженията си, ако не притежава умения за комуникация, сътрудничество и
работа в екип. Подобни твърдения били и в противоречие с аргументите на ищеца
относно основните задължения, които изпълнява.
На следващо място се поддържа, че прекратяването на трудовото
правоотношение на посоченото в заповедта основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ -
поради липса на качества, предполага несъответствие между възможностите на
служителя с изискванията и критериите на работодателя, съответни спрямо
длъжността, и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества
може да са както професионални, така и личностни. Касае се за липса на
професионални знания, умения, навици, поради недостатъчен опит или природни
дадености, като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация,
способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти,
необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция.
В процесния случай, ищецът показвал именно липса на личностни качества,
необходими за изпълнение на трудовите му функции в един продължителен период
от време, а именно: от 26 март 2024 г. до края на февруари 2025 г. В посочения
период ищецът многократно нарушавал добрия тон, проявявал неуважение към
колеги, партньори и ръководството на работодателя, които свидетелстват за трайна
липса на комуникационни умения, такива за работа в екип и сътрудничество с
други служители и партньори на работодателя.
През март 2024 г, ищецът работил по посочения в исковата молба проект
„Балкан" с партньор на работодателя - С.. Служителят нееднократно проявявал
грубо и неуважително поведение в комуникацията си с екипа на С., като
включително отправял обиден и неприемлив в служебна комуникация коментар до
оперативния мениджър на този партньор - ***** в хода на имейл кореспонденция,
в която са копирани както членове на екипа на С., така и членове на екипа на
ответника. По- конкретно ищецът пишел, че същата греши и ако не разбира
елементарна математика, следва да го свърже с някой, който може да му отговори.
Това логично е довело до обтегнати отношения между ответника и С. и изричен
отказ от страна на партньора да работи с ищеца, поставяйки под риск
партньорството между ответното дружество и важен негов партньор по ключов
проект. Това поведение на ищеца било оценено като грубо и от страна на E. С. -
работещ в друго дружество от групата на ответника, който препраща
кореспонденцията между С. Д. и С. на ръководителите на ищеца и на Директор -
Човешки ресурси и я квалифицира като грубо поведение.
За липсата на качества у Ищеца свидетелствали и системните му
затруднения за работа в екип и ефективни комуникационни умения, които се
проявяват многократно под формата на неуважително отношение към колеги от
други екипи и отдели, за които на ищеца е давана многократна обратна връзка от
страна на неговите ръководители, както писмено, така и устно и са му
предоставяни съвети, които целят подобряване на неговите личностни умения.
Такъв пример е случай, в който ръководител от отдела на Ищеца- В. Д. го
моли да се въздържа от квалификации на уменията на свои колеги в групови
кореспонденции (. В. Д., друг ръководител на няколко нива над С. Д. в същия отдел,
също молила ищеца да се въздържа от определени действия - в частност публично
критикуване на колеги по неконструктивен - с други думи - унизителен начин.
Поддържа се още, че през декември 2024 г. и януари 2025 г., ищецът е
получил и редовна обратна връзка от свои колеги и от своя пряк технически
ръководител като част от процеса по „годишна формална 360-градусова оценка".
Този процес е разписан във вътрешните документи на работодателя и цели да
подкрепи развитието на служителите в компанията, като включва оценка от
директен ръководител, служители на същото ниво, на което е оценявания служител
и оценка от подчинени на оценявания служител. Оценяваният служител сам избира
5
кои колеги на неговото ниво да го оценят и има достъп до цялата получена обратна
връзка.
В оценката, получена от прекия ръководител на Ищеца - А. К. по
отношение на С. Д. се подчертава, че той е бил твърде директен, не само с колегите
си, но и с клиент на работодателя по време на проект. Независимо от факта, че
ищецът сам бил избрал лицата, които да му дадат обратна връзка и може да се
предположи с висока степен на вероятност, че е избрал колеги, с които има добри
отношения, в обратната връзка от Р. Б. е посочено, че поведението му може да се
счита за "арогантно и грубо", споменава се „непрофесионално отношение в срещи
с доставчици". Ю. М. Д. П., друг колега, който също ищецът е избрал за обратна
връзка, посочва, че последният би застрашил целия проект, ако това означава, че
собствените му задачи могат да се считат за завършени, както и че постоянно е
блокирал по-нататъшното развитие, което не отговаря на минималните
изисквания, и рядко приема критики или подобрения по собствените си проблеми,
освен ако не са били повдигнати от него. Освен това, според Ю. М. Д. П., С. Д.
влияел негативно на колегите си, като постоянно се е оплаквал, че не са на
неговото ниво, че не приоритизират неговата работа, дори когато той греши
напълно в предположенията си и няма познания по темата.
На следващо място, самият Ищец в същата обратна връзка си поставя като
цел да поправи своите „меки“ умения, който термин в превод от английския „soft
skills" в трудово правен контекст означава „умения за комуникация с другите и
добра съвместна работа".
Още през юли 2024 Ищецът сам оценявал комуникативните си умения като
„ужасни" в друга комуникация с работодателя си. Независимо от осъзнаването на
факта, че му липсват определени качества, които са съществени за изпълнение на
трудовите му задължения, до датата на връчване на уведомлението за прекратяване
на трудовото му правоотношение ищецът не успял да се подобри и да коригира
поведението си. Напротив, това поведение бивало систематично и последователно
прилагано в противоречие с вътрешните правила на работодателя, по- конкретно с
Правилника за вътрешния трудов ред и Кодекса на поведение, в които изрично се
забранява използването на обиден език и нарушаване на работната среда и се
задължават служителите да изпълняват така работата си, че да не пречат на
останалите служители.
На всички опити на Ответника да спомогне чрез съвети за преодоляване на
затрудненията в комуникационните и социални умения, както и уменията за работа
в екип на ищеца, последният отговарял грубо и неуважително и не показал
желание да промени поведението си, като демонстрирал неприемане на
отправените препоръки и конфликтно поведение спрямо ръководството на
дружеството.
Отново в опит да подпомогне подобряването на личностните умения на
Ищеца, Ответникът предложил и специален курс за т. нар. „меки" умения. Нещо
повече, съгласно вътрешните правила на Ответника, всеки служител на пълен
работен ден, който не е в срок на изпитване има право да избере обучения,
относими към неговата длъжност, чиито разход се покрива от работодателя.
Видно от исковата молба било, че ищецът е използвал предвидения за
обучения бюджет в различни технически направления, но за целия период на
трудовото правоотношение не се е възползвал ефективно от тази възможност за
подобряване на комуникационните и социалните си умения като потърси
самостоятелно и инициира такова обучение, въпреки многократната обратна
връзка от страна на Ответника по отношение на липсата им.
Видно от приложените доказателства към исковата молба е и че Ищецът не
е пожелал да предостави конкретни и ясни обяснения за поведението си, или воля
за промяна, въпреки че Ответникът му е предоставил възможност за това с цел
максимално обективна оценка на ситуацията.
Въз основа на гореизложеното, ответникът е установил, че ищецът не
6
притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата. Тази
липса на качества, както е видно, не е единична проява, а отразява трайно
състояние на ищеца и свидетелства за неговата неспособност да изпълнява
резултатно и ефективно възложената му трудова функция като цяло.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено със Заповед № 051 от
14.03.2025 г. на работодателя „*****“ ЕАД и неговата отмяна; 2/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението
длъжност „Разработчик, софтуер“ при работодателя *****“ ЕАД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството,
че считано от 16.01.2024 г. до 14.03.2025 г., ищецът е заемал длъжността
„Разработчик, софтуер“ при работодателя *****“ ЕАД, по силата на сключен
между него и *****“ ЕАД трудов договор от 16.01.2024 г.; както и че със Заповед
№ 051 от 14.03.2025 г. на работодателя „*****“ ЕАД трудовото правоотношение
между страните в производството е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ – поради липса на качества на работниказа ефективно изпълнение на
работата.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените към исковата молба
и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на трима
свидетели, при режим на довеждане от ответника, за установяване на посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ответника да води допуснатите му свидетели в насроченото по
делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване препис от
настоящото определение, следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия, КАТО ГИ ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в установения срок страните не
изпълнят указанията на съда, не вземат становище във връзка с дадените указания
7
и доклада по делото и не предприемат съответните процесуални действия, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
8
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9