Решение по дело №33/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260007
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201700900033
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

          260007

24.02.2021 г.

град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

на 22.02.2021 г.,

в публичното съдебно заседание на 10 декември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Съдия: Антон Игнатов

 

при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 33 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД от ищеца „Транс Комерс“ ЕООД, ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от едноличния си собственик и управител В. П. С., ЕГН **********, срещу ответника „АБС Транспорт“ ООД, , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя му Е.Б., с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 55 729 лева, представляваща дължима сума месечни наемни вноски за периода 19.07.2017 г.- 19.04.2020 г., по дотовор за наем от *** г., на имот с площ от 1000 кв.м, или общо 5 паркоместа за товарна едрогабаритна техника на адрес: ***, сключен между „Транс Комерс“ ЕООД и „АБС Транспорт“ ООД, както и да му заплати сумата от 6 647,20 лв., представляваща общия размер на изтеклата мораторна лихва за забава върху неизплатената сума по всяка една от фактурите за дължимите месечни наемни вноски, за периода, смятано от 11-то число на месеца, следващ издаването на съответната фактура, до предявяването на иска- 24.05.2020 г., законната лихва върху главницата, смятано от предявяването на иска, до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство и тези по обезпечителното производство- по търг.д. № 20/2020 г. на Пернишки окръжен съд.

В исковата молба ищецът твърди, че договорът, сключен за определен срок, е продължен за неопределено време, като ответникът е продължил да ползва 5 паркоместа в имота.

Ответникът„АБС Транспорт“ ООД в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, с който заявява, че исковете са неоснователни, като моли съда да ги отхвърли изцяло. Алтернативно моли да бъдат отхвърлени частично. Твърди, че договорът за наем на паркоместа не е продължен за неопределено време, тъй като липсват предпоставките за това, визирани в чл.236 ЗЗД. Твърди, че искът е недоказан, тъй като част от вещите, машините и оборудването на ответника са изнесени. Позовава се и на това, че дори и да се приеме, че договорът е продължен, следва да се признае частично ползване на обекта от ответника. Оспорва се и претенцията за лихва.

В допълнителната искова молба, подадена в срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът оспорва изложеното в отговора. Отбелязва се, че не влияят върху отношенията между страните фактите, свързани с отношения на ответника с други дружества. Твърди, че не отговарят на истината твърденията на ответника, че ищецът е съхранявал други вещи върху имота. Твърди, че ответникът не е отправял каквито и да е волеизялвения, че не ползва имота.

В допълнителния отговор, подаден в срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът е изложил, че не се доказват твърденията на ищеца за продължаване договора за наем, твърди се, че с изнасянето на вещите, машините и оборудването на ответника договорът за наем не се явява продължен, твърди, че издаването на фактури от страна на ищеца не води до извод за продължаване на договора.

Пернишки окръжен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.377, вр. с чл.12 и чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Не се спори между страните, че на *** г. между тях е бил сключен и влязъл в сила договор за наем на паркоместа,по силата на който ищецът в качеството си на собственик на недвижимия имот и наемодател по договора е предоставил на ответника като ползвател и наемател по така сключения договор, за временно и възмездно ползване площ от 1 000 кв. м. или общо 5 паркоместа за товарна едрогабаритна техника адрес: ***, срещу задължението на наемателя, ответник по настоящото дело, да заплаща месечна наемна цена в размер на 1 800 лв. с включен ДДС. Съгласно чл.1, ал.3 от Договора, срокът за заплащане на уговорената цена е не по-късно от 10- то число на следващия месец срещу издадена фактура от страна на наемодателя-ищец. Съгласно чл.1, ал.4 от същия договор, при забава от страна на ответника като наемател по договора при заплащането на наемната цена, последният дължи и лихва в размер на законната лихва върху неизплатената сума. Съгласно чл.3,ал. 1 от договора, същият е бил сключен за първоначален срок от две години, смятано от датата на подписването му от страните.

Не се спори и относно това, че ответникът на основание сключения договор за наем от *** г. е започнал веднага и в момента на пораждането на действие на наемния договор ползването на имота, като ответното дружество е доставило и разположило собствената си тежкотоварна едрогабаритна техника,както и редица други движими вещи и автомобили, които не са били изрично упоменати като предмет на договора.

Според ищеца договорът за наем на паркоместа от *** г. следва да се смята за продължен като договор за наем без определен срок, тъй като ответникът е продължил да ползва мястото и след изтичане на крайния срок. двустранно подписан протокол от ***г.,съгласно който ответникът е признал, че дължи на ишеда „ТРАНС КОМЕРС”ЕООД към *** г. сумата от 39 288лв., представляваща дължими суми по издадени данъчни фактури до този момент/посочения момент на съставянето му/ за сключения договор за наем на паркоместа. След извършеното прихващане, описано в този протокол, страните са се съгласили и ответникът е признал,че задълженията му към този момент възлизат на 34 128 лв.

Според ответника, за да се приеме, че договорът е продължен като договор за неопределен срок, нужно е дружеството да е продължило да използва вещта - предмет на договора за наем след изтичане на неговия срок. Позовава се на чл.1 от Договора, според който предмет на същия е площ от 1000 кв.м. и за продължаване на договора като безсрочен е необходимо Дружеството да е продължило да използва наетите 1000 кв.м., предмет на Договора, което условие смята, че не е изпълнено. Твърди, че след изтичане на срока по Договора, ответникът не е ползвал уговорените 1000 кв.м., поради което не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 236 от ЗЗД, а именно продължаване на Договора без определен срок.

По делото са разпитани две групи свидетели, посочени съответно от страна на ищеца и от страна на ответника.

Според свидетеля на ищеца Б. Т., имотът се намира на територията на завод „Стомана“ в ***. Знае, че имотът е собственост на ищеца, като част от него е дадена под наем и са разположени дъмпери- огромни машини за кариери. Същите е виждал от около четири години на мястото, тъй като ходи често там. Знае, че машините не са на ищеца, знае, че има наематели, които не си плащат наема. Според другия свидетел на ищеца Б. П., който има каравана, разположена в имота, в същия има големи камиони, които ползват мястото под наем. Виждал е същите през тези години да влизат и излизат. Знае, че е имало спорове за тези машини и, че те са на „Б.“. Същите са там и към настоящия момент, но не знае защо са оставени.

По делото са разпитани и свидетелите на ответника С. П. и М. М.. Първият свидетел, който работи при ответника като ***, не знае за сключен договор между страните, знае само, че ответникът ползва част от имот на територията на „Стомана“, който е първия участък срещу вратата. Лично той е карал машини от рудник „Св.А.“ до този обект- фургони, контейнери за инструменти, фургони за офиси, багери, трошачки. Машините били поставени в началото на *** г. Знае, че част от фургоните били продадени на „Транс комерс“, но не знае дали били изнесени след продажбата. Ответникът не е имал проблеми с изкарване и вкарване на машините. При изваждане от обекта задължително бил уведомяван собственикът на обекта. След изваждането на техниката останал малко скрап на място, който бил собственост на собственика на парцела. Според свидетелката М., същата знае за сключения договор между страните. Като наетия терен е с площ от 1000 кв.м., находяща се от дясно след входа на самия терен. Там били преместени вещите на ответника от рудник „Св.Е.“ – офис контейнери, машини, дъмпери, багери, тежка механизация. Част от техниката била преместена с техника на наемодателя. От *** г. част от техниката била продадена или била насочена към други обекти на ответника. През *** г. била извадена големогабаритна техника, през *** г. и *** г.- също. На място останали 4 офик- контейнера, като след време „Транс комерс“ започнал да съхранява метални остатъци. След поставяне на скрапа от ищеца не могло да се използва мястото, където били паркирани камионите. С течение на времето била заета около ½ от наетата площ. Според свидетелката там има един лек автомобил и един дъмпер, които били запорирани от ищеца. Тъй като ответникът предприел действия за прекратяване на договора ищецът не позволил тези машини да се изкарат. Достъпът бил ограничен само с разрешение на управителя на „Транс комерс“. Свидетелката и управителя на „Транс комерс“ били назначени за пазачи на тази техника и тя няма достъп до тези машини.След завеждане на делото уведомлението било свързано с пропусквателния режим на „Стомана индъстри“

По делото е допуснато изслушване на заключение по изготвена съдебно- икономическа експертиза. Вещото лице Б.П. се е запознала с всички документи приложени по делото и е извършила проверка в счетоводствата на двете дружества, извършила е проверка за извършените записвания по процесиите фактури, в дневниците за продажбите при „Транс Комерс“ ЕООД и при АБС Транспорт“ ООД в дневниците за покупки, подадена ли е справка декларация по ЗДДС. Извършена е проверка в двете счетоводства относно извършени плащания кога и в какъв размер и какво е задължението на ответника към момента.

От извършената проверка в счетоводството на ..Транс Комерс“ ЕООД гр. П. експертката е установила следното:

На *** г. е сключен Договор за наем на паркоместа между „Транс Комерс“ ЕООД - наемодател и АБС Транспорт“ ООД - наемател за отдаване на временно и възмездно ползване от 1000 кв. м или общо 5 паркоместа за товарни едрогабаритна техника при заплащане на наем в размер на 1500 лева месечно без ДДС.

Наемната цена е платима всеки месец не по-късно от 10-то число на следващия месец, срещу издадена фактура от наемодателя, в която следва да се отрази начина на плащане, точната сума и евентуални прихващания между страните.

При неплащане на наемната цена от наемателя, той дължи лихва в размер на законната лихва от неизплатената сума.

Размерът на уговореният между страните месечен наем по договор за наем на паркоместа от *** г.. сключен между „Транс Комерс“ и АБС Транспорт“ ООД и за пропесния период 19.07,2017 г. до 19.04.2020 г. е по 1500,00 лева месечно без ДДС или 1800,00 лева с ДДС.

За пропесния период 19,07,2017 г. до 19.04.2020 г, размерът на дължимата наемна цена от АБС Транспорт“ ООД общо е в размер на 55 728,00 лева.

Дължимата наемна цена по фактури и по месеци е посочена в Приложение № 2 към заключението, колона 9. След извършените прихващания на дължимите суми съгласно двустранни протоколи /платената сума от наемателя/ е в размер на 3672,00 лева.

В колона 11 на Приложение № 2 е посочен входящия номер и датата на справка - декларация по ЗДДС в ТД на НАП.

Извършено е прихващане с двуетранно подписани между страните протоколи /плащане/ на сумата от 3 672,00 лева по фактура № *** г. Неплатената /дължима/ сума от наемателя АБС Транспорт" ООД към „Транс Комерс" ЕООД е в размер на 8 928,00 лева.

За периода от 19,07,2017 г до 19,04,2020 г. в ищцовото дружество „Транс Комерс“ ЕООД са издадени данъчни фактури по номер и дата описани в колона 3 от Приложение № 2, а в колона 5,6 и 7 са посочени сумите в лева /данъчна основа, ДДС и обща сума/. Основанието на всички посочени фактури е за наем на паркоместа по договор от *** г.

В счетоводството на ищеца „Транс Комерс" ЕООД фактурите са осчетоводени по сметка 411 Клиенти на името на АБС Транспорт“ ООД, в която сметка се води вземане на ищеца от ответника в размер на 55 728,00 лева /колона 9/ за периода от 19,07,2017 г. до 19,04,2020г.

В справка декларация от м. 02/2018 г. до м. 04/2020 г. и в дневника за продажбите ищеца е осчетоводил по сметка 411 Вземания от клиенти, за сума в размер на 59 400.00 лева., а в кредита на сметка 702 Приходи от продажби с данъчната основа 49 500,00 лева и по сметка 4532 Начислен данък ДДС от продажбите / за внасяне/ за 9,900,00 лева, за данъчен период м. февруари 2018 г до м. април 2020 г за процесиите фактури.

В Колона 11 на таблицата към заключението са отразени през кои месец сумите са включени в дневника за продажбите при ищеца.

През месеца следващ осчетоводяването на издадените фактури да 14-т число на следващия месец ищеца е внесъл дължимото ДДС в размер на 9 900,00 лева за целия период по цитираните фактури.

В счетоводството на ответника по сметка 401 Доставчици на името на „Транс Комерс“ ЕООД са осчетоводени процесиите фактури и се води задължение на ответника към ищеца на стойност от 55 728.00 лева с ДДС.

Процесиите фактури 12 броя са приети и осчетоводени при ответника, включени в справка декларация по ЗДДС и дневника за покупките за периода от м. февруари 2018 г. до м април 2020 г. на обща с тойност от 55 728.00 лева / включително и платената сума от 3672 лева/.

Данъчните фактури са включени в дневника за покупките в месеца на издадената фактура на обща стойност от 49 500 данъчна основа, 9 900,00 лева ДДС за възстановяване.

Посочените 12 броя данъчни фактури в колона 3 от Приложение № 2 към заключението са включени в дневниците за покупка и в справка декларация по ЗДДС, предадени са на ГД на НАП офис П. за съответния период и е ползван данъчен кредит в размер на 9 900,00 лева / от АБС Транспорт“ ООД.

Според вещото лице, размерът на уговорения между страните месечен наем по договор за наем на паркоместа от *** г., сключен между „Транс Комерс“ и АБС Транспорт“ ООД и за процесния период 19.07.2017 г. до 19.04.2020 г. е по 1500,00 лева месечно без ДДС или 1800,00 лева с ДДС.

За процесния период 19.07.2017 г. до 19.04.2020 г. размерът на дължимата наемна цена от АБС Транспорт“ ООД общо е в размер на 55 728,00 лева.

Извършени са прихващания по фактура № *** г. на стойност от 3 672.00 лева с ДДС.

За периода от 19,07.2017 г. до 19.04.2020 г. в ищцовото дружество „Транс Комерс“ ЕООД са издадени 12 броя данъчни фактури с основание наем за паркоместа по Договор от *** г. и се води вземане от АБС„Транспорт“ООД за 55 728,00 лв.

За същия период в счетоводството на АБС Транспорт“ ООД процесиите фактури са осчетоводени и се води задължение към „Транс Комерс“ ЕООД в размер на 55 728,00 лева.

В счетоводството на ищеца „Транс Комерс“ ЕООД фактурите са осчетоводени по сметка 411 Клиенти на името на АБС Транспорт“ ООД, в която сметка се води вземане на ищеца от ответника в размер на 55 728.00 лева /колона 9/ за периода от 19,07,2017 г. до 19,04,2020 г.

В справка декларация от м. 02/2018 г. до м. 04/2020 г. и в дневника за продажбите ищецът е осчетоводил по сметка 411 Вземания от клиенти, за сума в размер на 59 400.00 лева, а в кредита на сметка 702 Приходи от продажби с данъчната основа 49 500.00 лева и по сметка 4532 Начислен данък ДДС от продажбите за 9,900,00 лева, за данъчин период м. февруари 2018 г. до м. април 2020 г. за процесиите фактури.

През месеца следващ осчетоводяването на издадените фактури да 14-то число на следващия месец ищецът е внесъл дължимото ДДС в размер на 9 900,00 лева за целия период по цитираните фактури.

В счетоводството на ответника по сметка 401 Доставчици на името на „Транс Комерс“ ЕООД са осчетоводени процесиите фактури и се води задължение на ответника към ищеца на стойност от 55 728,00 лева с ДДС.

Процесиите фактури 12 броя са приети и осчетоводени при ответника, включени в справка декларация по ЗДДС и дневника за покупките за периода от м. февруари 2018 г. до м април 2020 г. на обща стойност от 55 728,00 лева и е ползван данъчен кредит в размер на 9 900.00 лева.

3. Законната лихва за периода от 11-то число на месеца следващ издаването на фактурата до 21,05.2020 г. общо върху сумата от 55 728.00 лева е в размер на 6 647,20 лева.

От правна страна.

С оглед събраните доказателства безспорно се установи наличие на облигационно правоотношение между страните, като ищецът „Транс Комерс“ ЕООД е предоставил на ответника „АБС Транспорт“ ООД по сключения договор за наем от *** г., имот с площ от 1000 кв.м, или общо 5 паркоместа за товарна едрогабаритна техника на адрес: ***. От свидетелските показания на разпитаните свидетели, както на ищеца, така и на ответника се установи, че ползването на имота продължава и до днес. Съдът намира, че не е налице към настоящия момент, поради което облигационното наемно правоотношение, съгласно сключения договор за наем от ***г., е продължило своето действие и след изтичането на определения първоначален по договора двугодишен срок и съгласно чл.236,ал. 1 от ЗЗД и чл.3,ал.2 от сключения между страните договор за наем, последният се смята като продължен като договор за наем без определен срок, който продължава да действа и в момента като такъв. В този смисъл по делото не се събраха доказателства относно това да е налице отправено от страната на ответника предизвестие за прекратяването на договора, на основание чл.238 от ЗЗД.

За да е основателен предявеният иск, по делото следва да се докаже, че наемното правоотношение между страните е било прекратено, но въпреки това наемателят да продължава да държи вещта, без да я връща. Установи се, че ответникът още не е освободил мястото и в този смисъл не са ангажирани доказателства по отношение на това да са отправяни каквито и да било изявления от двете страни в тази насока. Това води до извода, че след изтичане на договорения двугодишен срок, договорът е продължен за неограничен срок, на основание  чл.236, ал.1 от ЗЗД, което е основание за уважаване на исковата претенция.

По отношение на размера съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, като компетентно дадено и предвид това искът за главницата следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер, а именно- за сумата от 55 729 лева, която сума представлява месечни наемни вноски за периода 19.07.2017 г.- 19.04.2020 г.

С оглед акцесорността на претенцията за лихви, която следва главното задължение, следва да бъде уважен и искът за лихви, в размер на 6 647,20 лв., представляваща общия размер на изтеклата мораторна лихва за забава върху неизплатената сума по всяка една от фактурите за дължимите месечни наемни вноски, за периода, смятано от 11-то число на месеца, следващ издаването на съответната фактура, до предявяването на иска- 24.05.2020 г., както и законната лихва върху главницата, смятано от предявяването на иска, до окончателното й изплащане,

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Позовавайки се на т.5 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 26/2012 г. на ОСГТК направените в обезпечителното разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по повдигнатия спорен исков процес,каквото е настоящето търговско дело. Като част от това обезпечително производство е и образуваното изп.дело № 577/2020 г.по описа на ЧСИ А. В., представено по делото в заверени преписи, което е образувано за привеждане в действие на наложената обезпечителна мярка от състава на ПОС по ч.т.д. №20/2020 г.- запор върху описаните движими вещи на основание чл.400, ал. 1 от ГПК във връзка и съгласно чл.449,ал. 1 и чл.450, ал. 1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл.465-472 ГПК.

Съгласно приложение списък по чл.80 ГПК ищецът е направил разноски по търговското, обезпечителното и изпълнителното производство в размер на 9 018.10 лв., която сума следва да му бъде присъдена.

По изложените съображения Пернишки окръжен съд

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА  „АБС Транспорт“ ООД, , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя му Е.Б., да заплати на „Транс Комерс“ ЕООД, ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от едноличния си собственик и управител В. П. С., ЕГН **********, сумата от 55 729 лв. /петдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и девет лева/, представляваща дължима сума месечни наемни вноски за периода 19.07.2017 г.- 19.04.2020 г., по договор за наем от *** г., на имот с площ от 1000 кв.м, или общо 5 паркоместа за товарна едрогабаритна техника на адрес: ***, сключен между „Транс Комерс“ ЕООД и „АБС Транспорт“ ООД, сумата от 6 647,20 лв. /шест хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща общия размер на изтеклата мораторна лихва за забава върху неизплатената сума по всяка една от фактурите за дължимите месечни наемни вноски, за периода, смятано от 11-то число на месеца, следващ издаването на съответната фактура, до предявяването на иска- 24.05.2020 г., както и законната лихва върху главницата, смятано от предявяването на иска, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  „АБС Транспорт“ ООД, , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя му Е.Б., да заплати на „Транс Комерс“ ЕООД, ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от едноличния си собственик и управител В. П. С., ЕГН **********, сумата от 9 018.20 лв. /девет хиляди и осемнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски по настоящото производство и по ч.т.д. № 30/2020 г. на ПОС и изп.д. № 577/2020 г. на ЧСИ А. В..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Съдия: