№ 185
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100902292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Т.“ ЕООД твърди, че извършвал търговия с хранителни и
нехранителни стоки, но средствата от дейността му постъпвали нередовно и в
недостатъчен размер. В резултат търговецът изпитвал сериозни затруднения
да погасява своите задължения, които към настоящия момент били в
значителен размер (138 065,96 лв. – данъчни задължения, установени с
Ревизионен акт № Р-22221021003145-091-001/12.07.2022 г. и 1 228 327,52 лв.
– задължения към доставчици). За събиране на публичните му задължения
било образувано изпълнително дело, както и били наложени запори върху
вземанията му от търговски банки. В хода по същество молителят сочи, че
последното плащане към кредитор било извършено на 20.03.2020 г., към
която дата настъпила неплатежоспособността му. Ето защо търговецът моли
съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, което в съответствие с вписания в
търговския регистър предмет е осъществявало неспециализирана търговия на
едро (с код на икономическа дейност 4690).
От заключението на СИЕ се установява, че към момента на устните
състезания търговецът има задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1
и т. 4 ТЗ - публичноправни задължения (главница и лихва) към държавата в
размер от 459 663,85 лв. и частноправни задължения в размер от 4 601 210,96
лв. Същите са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са
погасени. Следва да се даде отговор на въпроса дали неизпълнението на тези
задължения се дължи на трайно влошеното финансово състояние на
длъжника, т.е. на неговата неплатежоспособност.
1
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Презумпцията за неплатежоспособност не беше
оборена от служебно събраните писмени доказателства и от
заключението на приетата СИЕ, а напротив - установи се, че дружеството
не притежава право на собственост върху недвижими имоти, както и че
паричните средства по банковите му сметки са в незначителен спрямо
задълженията му размер (4,46 лв.); коефициентите му за ликвидност и
финансова автономност към настоящия момент са значително под
референтните стойности (съответно 0,5369 и -0,4455).
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – от значителен период от време
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на
доходи, нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези
факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на
неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо
молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че
задълженията на дружеството започват да увеличават своя размер в периода
2019 г. – 2020 г., а успоредно с това намаляват краткосрочните му вземания.
След 2019 г. собственият капитал става отрицателна величина, като тази
тенденция се запазва до края на изследвания период.
Експертизата сочи също, че последното плащане, извършено от
молителя, е постъпило на 20.03.2020 г. и е в размер от 443,73 лв. От таблица
№ 6 на СИЕ пък е видно, че през март 2020 г. е възникнало (и падежирало с
оглед момента на издаване на фактурата за него и липсата на данни за
обратното) най-старото непогасено задължение към частноправен субект –
задължението по по фактура № 49723/20.03.2020 г. (посочена от молителя в
издадената от него справка, л. 66) в размер от 782 332 лв.
Изложените факти водят до извод, че независимо от задоволителния
коефициент на обща ликвидност за 2020 г., установен от вещото лице по
счетоводни данни, финансовата невъзможност за погасяване на задълженията
на молителя е настъпила през същата тази година – именно от 2020 г.
датират както непогасените изискуеми задължения на молителя, така
и затрудненията за тяхното погасяване според декларираните данни за
увеличаващата се задлъжнялост и крайния финансов резултат за годината.
Поради липса на конкретни данни, въз основа на които да се установи
точният момент от 2020 г., когато е настъпила неплатежоспособността,
2
същият следва да се определи чрез приложение на презумпцията по чл. 608,
ал. 3, изр. 1 ТЗ – търговецът е спрял плащанията на 20.03.2020 г., когато е
извършено последното плащане към един от кредиторите, а същевременно е
падежирало и друго непогасено към момента задължение в значителен размер
(по горепосочената фактура). Ето защо за начална дата на
неплатежоспособността следва да се определи датата 20.03.2020 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът не разполага с достатъчно налични парични средства за
покрИ.не разноските в производството по несъстоятелност, което се
установява от справката за открити банкови сметки. Ето защо с определение
от 01.02.2023 г. съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за
изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покрИ.не на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 20.03.2023 г.
ОТКРИ. производство по несъстоятелност по отношение на „Т.“
ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Т.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.“ ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 2292/2022 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД , ЕИК ****, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3