МОТИВИ
ПО НОХД № 54/2021 година
на РС-Мездра
РП гр. Враца-ТО-Мездра е внесла на 25.01.2021 г. обвинителен акт по реда
на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подсъдимите :
Д.Т.Д.
***
По чл. 195, ал. 1, т. 7 , вр.
чл. 194 , ал. 1, вр.чл.
20, ал. 2 НК
М.Е.В.
Гр. Роман
По чл. 195, ал. 1, т. 4 , пр. 2, вр. чл. 194 , ал. 1
вр.
чл. 20, ал. 2 НК
К.Н.В.
***
По чл. 195 , ал. 1 , т. 4 пр. 2 , и т. 7 , вр. чл. 194
ал. 1, вр.
чл. 26 , ал. 1, вр. чл. 20 , ал 2 , вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 НК
и
В.Ж.Г.
***
По чл. 195 , ал. 1 ,т. 4 пр. 2, вр. чл. 194
ал. 1, вр.
чл. 26 , ал. 1, вр. чл. 20 , ал 2 , вр. чл.
63, ал. 1 т. 3 НК
За това , че подсъдимите
Д.Т.Д., роден на *** г. в
гр. Мездра,живее в гр. Роман, българин, български гражданин,с основно
образование, неженен безработен, осъждан,
ЕГН:**********,
При условията
на повторност и
в съучастие като съизвършител с К.Н.В. и В.Ж.Г.
*** на неустановена дата в периода 11.03.2020 г. -16.03.2020 г. в гр.
Роман на бул. „Христо Ботев“, № 126 , от
лек автомобил БМВ325Д , с рег. № ВР5256 АТ , собственост на наследниците на Н.
М. Н. от гр. Роман, е отнел от владението
им, без тяхно съгласие с намерение противозаконна да присвои движими
вещи-2 бр. халогенни фара за мъгла на обща стойност
120 лв. , собственост на наследниците на
Миков, като случаят е немаловажен- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 , вр. чл. 194 , ал. 1, вр.чл. 20 , ал. 2 НК.
М.Е.В.,роден на *** г. в гр.
Мездра българин, български гражданин, с основно образование, неженен
безработен, неосъждан, ЕГН:**********,
На неустановена
дата в периода 01.03.2020 г.-06.03.2020 г. в гр. Роман в съучастие, като съизвършител
с К.Н.В. и В.Ж.Г. ***, от имот в
местността“Ибримчовец“ в землището на гр. Роман,
собственост на И.А.И. *** е отнел от владението му 10 бр. бали с люцерна и 5
кв.м. каменни плочи от сив пясъчник, на обща стойност 165 лв. , собственост на И.,без
съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на
деянието е използвал техническо средство- мотика- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194 , ал. 1 вр.чл. 20 , ал. 2 НК.
К.Н.В., роден на *** г.
в гр. Мездра, живее в гр. Роман българин, български гражданин, с начално
образование, неженен ученик в 8 клас на СУ „Васил Левски“ Роман, осъждан, ЕГН:**********,
За това, че
макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието е
и могъл да ръководи постъпките си , при условията на продължавано престъпление
и повторност, в съучастие като съизвършител с Д.Т.Д.
, В.Ж.Г. и М.Е.В. ***, за времето от 01.03.2020г. до 16.03.2020 г. в гр. Роман
бул. „Христо Ботев“, № 126 , от лек автомобил БМВ325Д , с рег. № ВР5256 АТ ,
собственост на наследниците на Н. М. Н. от гр. Роман, е отнел от
владението им , без тяхно съгласие с
намерение противозаконна да присвои движими вещи-2 бр. халогенни
фара за мъгла на обща стойност 120 лв , и от
имот в местността“Ибримчовец“ в землището на гр.
Роман, собственост на И.А.И. *** е отнел от владението му 10 бр. бали с люцерна
и 5 кв.м. каменни плочи от сив пясъчник, на обща стойност 165 лв. , собственост
на И., или всичко на обща стойност 285
лв. собственост на наследниците на Миков и на И., без тяхно съгласие му, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието е използвал техническо средство- мотика
и случаят е немаловажен- престъпление по
чл. 195 , ал. 1 ,т. 4 пр. 2 , и т. 7 , вр. чл.
194 ал. 1, вр.
чл. 26 , ал. 1, вр. чл. 20 , ал 2 , вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 НК.
и В.Ж.Г.,роден
на ***г в гр. Мездра живее в гр. Роман българин, български гражданин, с начално
образование, неженен ученик в 6 клас на СУ „Васил Левски“ Роман, неосъждан,ЕГН:**********,
За това , че
макар и непълнолетен , но като е разбирал свойството и значението на деянието е
и могъл да ръководи постъпките си , при условията на продължавано
престъпление в съучастие като съизвършител с Д.Т.Д.
, К.Н.В. и М.Е.В. *** , за времето от
01.03.2020 г. до 16.03.2020 г. в гр. Роман бул. „Христо Ботев“, № 126 , от лек
автомобил БМВ325Д , с рег. № ВР5256 АТ , собственост на наследниците на Н. М.. Н.
от гр. Роман, е отнел от владението им ,
без тяхно съгласие с намерение противозаконна да присвои движими вещи-2 бр. халогенни фара за мъгла на обща стойност 120 лв. и от
имот в местността“Ибримчовец“ в землището на гр.
Роман, собственост на И.А.И. *** е отнел от владението му 10 бр. бали с люцерна
и 5 кв.м. каменни плочи от сив пясъчник, на обща стойност 165 лв. , собственост
на И., или всичко на обща стойност 285
лв. собственост на наследниците на Миков и на И., без тяхно съгласие му, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието е използвал техническо средство- мотика
- престъпление по чл. 195, ал. 1 ,т. 4, пр. 2, вр.
чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26 , ал. 1, вр. чл. 20 , ал 2 , вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
В РЗ от 22.04.2021 г. подсъдимите Д.Д. , К.В. , М.Е. и В.Г. и техните служебни защитници
съответно адв.Д.С. , адв.
В.Ч. , адв.К.Т. и адв.Г.П. ***
,направиха искане за съкратено съдебно следствие при хипотеза
на чл.371 т.2 НПК,което е уважено от съда. Делото е разгледано незабавно на основание
чл.252 ал.1 НПК по този ред след провеждане на
разпоредителното заседание.
В съдебно заседание РП гр. Враца-ТО-Мездра
поддържа обвинението така, както е
възведено в обвинителния акт. Пледира
подсъдимите да бъде признати за виновни по предявеното обвинение ,като им се наложи
наказание в рамките на закона и се извършат съответни групирания на наложени
предходни наказания.
Защитниците адв.Д.С. , адв. В.Ч. , адв.К.Т. и адв.Г.П. поддържат заявеното от
прокурора .
Подсъдимите Д.Д. М.В., Кр.В. и В.Г. по реда на чл. 372 ал.1 вр. чл. 371 т.2 НПК
признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт
и дават съгласие да не се събират
доказателства за тях . Съжаляват за извършеното.
Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна подсъдимите с реда
за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК
, при което те направиха самопризнания, съобразно
разпоредбата на 372 ал.1 вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено им бе , че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при
постановяване на присъдата .
По реда на чл. 372 ал.4 НПК,
се установи, че даденото от всеки от подсъдимите самопризнание се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК, съдът в мотивите си на присъдата следва да приеме за установени обстоятелствата изложени
в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание и
на доказателствата събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Съдът, след като обсъди събраните
в хода на досъдебното производство
и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, както
и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:
На неустановена
дата, за времето от 01.03.2020 г. до
06.03.2020 г. подс.
Кр. В. , подс. М. Е.В. *** и подс. В.Ж.Г.
били пуснали на паша
конете си в землището на гр. Роман, близо до м. „Ибривчовец“
. Подс Г. бил и
с каруцата си. В същата местност св. Ив.
И. притежавал имот с площ от 2 дка , в който имало изградени селскостопански
постройки. Имотът бил ограден с телена ограда и циментови колове. В
постройките, св. И. съхранявал бали с
люцерна с тегло по 20 кг. Пространството
около сградите имало пътеки, застлани с
каменни плочи от пясъчник. Подсъдимите Кр. В.
, М. В. и В. Г. видели , че два от коловете
на оградата са паднали на земята. През направения отвор те влезли в
парцела.Огледали наличните вещи и решили да вземат плочите и част от балите. С
помощта на мотика, която носели със себе си те изкъртили 5 кв.м. от каменните
плочи и ги натоварили на каруцата на подс. Г.. От
стопанката постройка взели и 10 бр. бали
с люцерна . Няколко дни по- късно, със
съдействието на св.Г., продали плочите
на св.Велев. За тях получили сумата от 100 лв., която с поделили. Балите
използвали да хранят конете си.
Н. М.Н. б.ж. на гр. Роман
притежавал л.а. БМВ325Д, с регистрационен № ВР5256 АТ. Той бил паркиран в двора
на дома му на бул. „Христо Ботев“, № 126. Автомобилът бил оборудван фарове за
мъгла /халогенни фарове/. На неустановена дата между
11.03.2020 г. и 16.03.2020 г., вечерта около 20/21:00 часа подсъдимите Д.
, Кр. В. и В. Г.
се движел пеша в центъра на гр. Роман по
бул. „Христо Ботев“ Когато достигнали дома на М., подс. Д. предложил
да влязат в двора и да вземат халогенните фарове от колата. Останалите се съгласили. Подсъдимият Д. и подсъдимият Кр. В. прескочили оградата и с ръце демонтирали фаровете. В това време подс.
Г. стоял наблизо за да наблюдава и да ги
пази. След като отнели фаровете , подс. Д. ги
предложил за продажба на св.Петков от гр. Роман, който имал същия автомобил.
Свидетелят се съгласили ги закупил за сумата от 10 лв. Подсъдимите си я поделили. В хода на предварителната
проверка по случая, полицейски служители от РУ на МВР- Роман, установили
местонахождението на отнетите фарове и
св. Петков им ги предал доброволно. С разписка те бил възстановени на
собствениците им.
От назначената по делото съдебно-
оценителна експертиза стойностна на отнетите вещи е установена както следва –
собственост на св. И.-165,00 лв., а на
наследниците на Миков- 120
лв.-възстановени или общо 285,00 лв.-възстановени 120 лв.
Фактическата
обстановка се установява от събраните по делото доказателства на фаза ДП , за
което всеки от подсъдимите даде съгласие
по реда на чл. 372 НПК да не се събират доказателства в съдебна фаза .Пред съда
признаха вина , като самопризнанията им се
подкрепят от събраните на ДП доказателства : разписка /л.
10/, протокол за доброволно предаване /л. 14/,решения по възпитателни
дела за Кр. В./л. 16-23, л. 51-62/ решения по
възпитателни дела за В. Г./л.24-27 и л.47-50/, справка за регистрация на
МПС/л.67-68/,справка за лице от АИС БДС/л.69-75 и л. 109-110/,удостоверение за
наследници/л.79-80/,акт за смърт/л.81/ , удостоверения за раждане/л. 82-85
показанията на св. Ц./л. 90-91/,св. Н.-/л. 92-93/, св. М./л.118/св. И./л.
94/,св. В./л.95/,св. П./л.96/,св. Г./л. 97/, св. М./л.119/, св. В./л.
120,съдебно – оценителна експертиза/л.98-102/, справки за съдимост/л.28-30,
л.31, л.32-33, л.63-64, л.65, л.66, л.34-136, л.143-144, л.153, л. 159/,
характеристики /л.137 ,л.146,л.154 и л. 160/, данни за имотно състояние/
л.138,л.147,л.155 и л.161/.
Всички тези гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства са логични ,
последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един
категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална
степен . Подсъдимите се признават за
виновни и в съдебна фаза и не оспорва
обвинението и доказателствата върху който се основава.
Подсъдимият
Д.Т.Д. *** е осъждан, както
следва :
-С присъда,
постановена по НОХД№ 258/2017 г. по описа на Районен съд гр. Мездра, за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал.
1, вр. чл. 63 , ал. 1, т. 3 НК, като му било
определено наказание “Пробация“ за срок от 8 /осем/ месеца. Присъдата е в сила от
14.07.2017 г. Наказанието е изтърпяно на
21.03.2018 г.
-С
определение, постановено по НОХД№ 506/2017 г. по описа на Районен съд гр.
Мездра, за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК, като му било определено наказание “Пробация“
за срок от 8 /осем/ месеца. Съдебният
акт е в сила от 23.11.2017 г. Наказанието
е изтърпяно на 21.03.2018 г.
-С определение, постановено по НОХД№ 369/2018
г. по описа на Районен съд гр. Мездра ,за престъпление по чл. 194,ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК и за престъпление по чл. 346, ал.2,т.
1, пр. 2, вр. ал. 1 , вр.
чл. 63 , ал. 1, т. 3 като му било
определено общо наказание “Пробация“ за срок
от 12/дванадесет/ месеца, както и „Обществено порицание“. Съдебният акт е в сила от 13.07.2018 г. Наказанието е изтърпяно на 24.07.2019 г.
-С
определение, постановено по НОХД№ 80/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Мездра, за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 5 и т. 7 ,вр.
чл. 194, ал. 1 НК и му било определено
наказание “Лишаване от свобода“
за срок от 10 /десет/ месеца, отложено ,
на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от
3 /три/ години. Съдебният акт е
сила от 09.05.2019 г.
Деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, подсъдимият Д. е извършил след като многократно е осъждан, с влезли в сила съдебни актове за други кражби и преди да се
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по тях. На лице са условията
на чл. 28 НК- повторност.
Подсъдимият К.Н.В. ***,е осъждан , както следва :
-С
определение, постановено по НОХД№ 319/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Мездра, за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като му било определено наказание “Пробация“
за срок от 8 /осем/ месеца. Съдебният
акт е в сила от 23.10.2019 г. Наказанието
не е изтърпяно, тъй като подс. В. е постъпил в
Затвора за изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“ по друго дело.
-С
определение, постановено по НОХД№ 62/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Мездра, за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като му било определено наказание “Лишаване от свобода“
за срок от 8 /осем/ месеца, отложено от
изтърпяване за срок от три години.
Съдебният акт е в сила от 12.03.2020 г.
Деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, обв. В. е извършил след като е бил е осъждан, с влязъл в сила съдебен акт за друга кражба и преди да е
изтърпял наказанията по тях. На лице са
условията на чл. 28 НК- повторност.
От установената фактическа
обстановка и наличната доказателствена съвкупност е
видно, че подсъдимите Д.Т.Д. , М.Е.В. , К.Н.В. и В.Ж.Г. , в различни комбинации
на съучастие помежду си, са извършили престъпление против собствеността –
кражба, както следва :
Д.Т.Д. при условията на повторност
и в съучастие като съизвършител
с К.Н.В. и В.Ж.Г. *** на неустановена дата в периода 11.03.2020 г. -16.03.2020
г. в гр. Роман на бул. „Христо Ботев“, №
126 , от лек автомобил БМВ325Д , с рег. № ВР5256 АТ , собственост на наследниците
на Н. М. Н. от гр. Роман, е отнел от владението
им, без тяхно съгласие с намерение противозаконна да присвои движими
вещи-2 бр. халогенни фара за мъгла на обща стойност
120 лв. , собственост на наследниците на
Миков, като случаят е немаловажен- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 , вр. чл. 194 , ал. 1, вр.чл. 20 , ал. 2 НК,
М.Е.В. на неустановена дата в периода
01.03.2020 г.-06.03.2020 г. в гр. Роман
в съучастие, като съизвършител с К.Н.В. и В.Ж.Г. ***, от имот в местността“Ибримчовец“ в землището на гр. Роман, собственост на И.А.И.
*** е отнел от владението му 10 бр. бали с люцерна и 5 кв.м. каменни плочи от
сив пясъчник, на обща стойност 165 лв. , собственост на И.,без съгласието му, с
намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е
използвал техническо средство- мотика-
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 , пр. 2, вр.
чл. 194 , ал. 1 вр.чл. 20 , ал. 2 НК,
Крастиян Н.В. макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на деянието е и могъл да ръководи постъпките
си , при условията на продължавано престъпление и повторност,
в съучастие като съизвършител
с Д.Т.Д. , В.Ж.Г. и М.Е.В. ***, за времето от 01.03.2020г. до 16.03.2020 г. в
гр. Роман бул. „Христо Ботев“, № 126 , от лек автомобил БМВ325Д , с рег. №
ВР5256 АТ , собственост на наследниците на Н. М. Н. от гр. Роман, е отнел от
владението им , без тяхно съгласие с
намерение противозаконна да присвои движими вещи-2 бр. халогенни
фара за мъгла на обща стойност 120 лв , и от
имот в местността“Ибримчовец“ в землището на гр.
Роман, собственост на И.А.И. *** е отнел от владението му 10 бр. бали с люцерна
и 5 кв.м. каменни плочи от сив пясъчник, на обща стойност 165 лв. , собственост
на И., или всичко на обща стойност 285
лв. собственост на наследниците на Миков и на И., без тяхно съгласие му, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието е използвал техническо средство- мотика
и случаят е немаловажен- престъпление по
чл. 195 , ал. 1 ,т. 4 пр. 2 , и т. 7 , вр. чл.
194 ал. 1, вр.
чл. 26 , ал. 1, вр. чл. 20 , ал 2 , вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 НК и
В.Ж.Г. макар и непълнолетен , но като е
разбирал свойството и значението на деянието е и могъл да ръководи постъпките
си , при условията на продължавано престъпление
в съучастие като съизвършител с Д.Т.Д. , К.Н.В. и М.Е.В. *** , за времето от 01.03.2020 г. до
16.03.2020 г. в гр. Роман бул. „Христо Ботев“, № 126 , от лек автомобил БМВ325Д
, с рег. № ВР5256 АТ , собственост на наследниците на Н. М. Н. от гр. Роман, е
отнел от владението им , без тяхно
съгласие с намерение противозаконна да присвои движими вещи-2 бр. халогенни фара за мъгла на обща стойност 120 лв. и от
имот в местността“Ибримчовец“ в землището на гр.
Роман, собственост на И.А.И. *** е отнел от владението му 10 бр. бали с люцерна
и 5 кв.м. каменни плочи от сив пясъчник, на обща стойност 165 лв. , собственост
на И., или всичко на обща стойност 285
лв. собственост на наследниците на Миков и на И., без тяхно съгласие му, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието е използвал техническо средство- мотика
- престъпление по чл. 195, ал. 1 ,т. 4, пр. 2, вр.
чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26 , ал. 1, вр. чл. 20 , ал 2 , вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
По време на извършване на деянията и към момента на постановяване на
присъдата подсъдимия В.Ж.Г. и К.Н.В. са непълнолетни
по смисъла на чл.31 ал.2 от НК, но са разбирали свойството и значението на
деянието и са могли да ръководят постъпките си. За тях е налице и
квалифициращия признак по чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Непълнолетните подсъдими В.Г. и К.В. са извършили престъплението и при условията на
продължавано престъпление , през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, осъществяващи поотделно един
състав на едно и също престъпление, като последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. За тях
е налице и квалифициращия признак по
чл.26 ал.1 от НК.
Всички обвиняеми са действали умишлено, във формата на пряк умисъл -
съзнавали са обществено опасните последици на деянието и са искали тяхното
настъпване. От обективна и субективна страна са осъществили различни състави на
престъпление по чл.195 НК вр.чл.20 ал.2 НК като съизвършители в различни комбинаций
помежду си . По отношение на К.В. и Д.Д. е налице и повторност по т.7
на ал.1 от чл.195 от НК .
Подсъдимия В.Ж.Г. е роден на *** г. в гр.Мездра, живущ ***. Българин, с
българско гражданство, от ромски произход. С начално образование, неженен,
осъждан, ученик в 6 клас на СУ“В.Левски“ гр.Роман. Произхожда от социално слабо,
многодетно ромско семейство /5 деца/. Трудно се вгражда в общоприетите норми на
поведение, обича да се налага, командва, да е център на внимание. С правилно
физическо и психическо развитие, но с ниско интелектуално развитие, със слаб
родителски контрол. Дружи с лица склонни към извършването на противоправни деяния и престъпления. С девет регистрации в
МВР за такива деяния срещу собствеността – предимно кражби. Има и 3
възпитателни мерки налагани по ЗБППМН. Не се ползва с добро име сред
обществото.
Подсъдимия К.Н.В. е роден на *** г. в гр.Мездра, живущ ***.
Българин, с българско гражданство, от ромски произход. С начално образование,
неженен, осъждан, не учи и неработи. Произхожда от социално слабо, многодетно
ромско семейство /4 деца/. Трудно се вгражда в общоприетите норми на поведение,
като е в състояние да преценява факти, събития и да се ориентира в различни
ситуации. Влияе се от средата в която живее. С правилно физическо и психическо
развитие, но с ниско интелектуално развитие, със слаб родителски контрол. Дружи
с лица склонни към извършването на противоправни
деяния и престъпления. Лесно установява приятелски контакти, като обича да
„хитрува“. С 20 регистрации в МВР за такива деяния срещу собствеността –
предимно кражби. Има и 6 възпитателни мерки налагани по ЗБППМН. Не се ползва с
добро име сред обществото.
Подсъдимият Д.Д. е роден на *** г. с основно
образование ,осъждан , безработен , притежава негативни характеристични данни .
Подсъдимия М.Е.В. е роден на ***
г. в гр.Мездра, живущ ***. Българин, с българско гражданство, от ромски
произход. Със основно образование, неженен, неосъждан, безработен. Движи се в
среди на лица склонни към извършване на противоправни
деяния и престъпления. Не се ползва с добро име сред обществото.
Причини за
извършване на деянието са трайно установените престъпни навици във всички
подсъдими .
Мотив-
желанието да се облагодетелстват неправомерно за сметка на чужд труд .
Субектът на престъпленията са осъжД.лица на млада възраст,криминално проявени ,
притежават негативни характеристични данни , нямат доходи и имущество, не
упражняват трудова дейност ,изразяват съжаление за извършеното .
Деянията са извършени виновно, с пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 пр.1 НК– подсъдимите са
съзнавали обществено опасният им
характер, предвиждали са неговите
обществено- опасни последици и искали тяхното настъпване.
На основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери непълнолетния подсъдим В.Ж.Г. за виновен
в извършеното престъпление по 195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК
като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при
приложение на чл. 58а ал.1 НК при липса на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .
Чл. 58а ал.1 НК сочи ,че при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл.373 ал.2 НПК при
провеждане на съкратено съдебно следствие при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК,
както е протекло настоящето съдебно
производство , съдът определя наказанието лишаване от свобода ,като се ръководи
от разпоредбите на общата част на този кодекс, и намалява така определеното
наказание с една трета. Рамката на основното наказание лишаване от свобода подлежи
на намаляваща редукция към непълнолетни извършители първо по реда на чл.63 ал.1 НК , и втори път при самото приложение на чл.55 НК при налични предпоставки за
това свързан с определяне на наказание
под най-нисък предел / чл.55 ал.1 т.1 НК / или замяна на наказанието с по-леко
/ чл. 55 ал.1 т.2 НК / .
За престъплението по чл. 195
ал.1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години ,
което редуцирано за непълнолетни лица по чл.63 ал.1 т.3 НК императивно
свежда наказанието лишаване от свобода
до три години.Налице са условията на
чл.58а НК към което препраща чл. 373 ал.2 НПК предвид редът по-който се
разглежда делото , поради което
определяне на наказанието е по силата на чл.54 НК .На подсъдимия В.Г. бе определено наказание лишаване от
свобода от девет месеца и бе наложено
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода след намаляване на определеното наказание с една трета на
основание чл.58а ал.1 НК вр.чл.373 ал.2 НПК .
Определеното наказание преди неговото намаляване с една трета е под
среден размер в санкционната рамка от
три години лишаване от свобода при балансиращи отговорността обстоятелства-
криминална проявеност на подсъдимия , предходно
осъждане с „Пробация“ и негативни характеристични
данни като отегчаващи отговорността обстоятелства , а от друга страна смекчаващи
такива са млада възраст , признание за
вина във всички фази на процеса /т.7 от ТР №1/09 г. на ВКС /, съжаление за извършеното, съдейства за разкриване на обективната
истина .
Поради факта , че подсъдимият Г. е осъждан на „Пробация“
по НОХД № 479/19 г. на РС-Мездра , в сила 04.02.2020 г. и към момента на
деянието не му е налагано наказание лишаване от свобода ,съдът счита , че не е наложително наказанието да се търпи
ефективно , поради което по реда на чл.69 ал.1 вр.чл.66
ал.1 НК неговото изтърпяване бе отложено
за срок от три години .
Така определеното по вид и
размер наказание е съответно на
извършеното престъпление /чл.35 ал.3 НК /
, съобразено е с обществената опасност на дееца и деянието и
ще постигне целите на чл.60 НК да се превъзпита
непълнолетният подсъдим В.Г. и се
подготви за общественополезен труд .
В.Ж.Г. *** е
осъждан общо пет пъти, с влезли в сила присъди, както следва:
-По НОХД №
479/2019 год. по описа на Районен съд гр.Мездра осъденият е бил признат за
виновен за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и пр.2, вр.
с ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е наложено
наказание „ПРОБАЦИЯ” със Задължителните две пробационни
мерки, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА. Деянието е извършено на 12.10.2019 год. Съдебният акт е в сила от
04.02.2020 год. Съответно изпълнението на наказанието е започнало на 04.03.2020
г. и е приключило на 04.09.2020 г., поради изтърпяване, видно от приложената по
делото Справка на Началника на РСИН гр.Враца под рег.№ 436/18.02.2021 г.
-По НОХД №
464/2020 год. по описа на Районен съд гр.Мездра осъденият е бил признат за
виновен за престъпление по чл.194 ал.1, вр. с чл.20
ал.2, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание
чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ. Деянието е извършено на неустановена дата
през м.май 2020 г. Съдебният акт е в сила от 17.11.2020 год.
-По НОХД №
515/2020 год. по описа на Районен съд гр.Мездра осъденият е бил признат за
виновен за престъпление по чл.235 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.63
ал.1 т.3 от НК и му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” със Задължителните две пробационни мерки, а именно: Задължителна регистрация по
настоящ адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Деянието е извършено на 24.01.2020 год.
Съдебният акт е в сила от 24.11.2020 год. Съответно изпълнението на наказанието
е започнало на 08.12.2020 г., видно от приложената по делото Справка на
Началника на РСИН гр.Враца под рег.№ 436/18.02.2021 г.
-По НОХД №
206/2020 год. по описа на Районен съд гр.Мездра осъденият е бил признат за
виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.5, вр. с
чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр.
с чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.69 ал.1, вр. с
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Деянието е
извършено за времето от 18.03.2020 г. до 28.03.2020 г. Съдебният акт е в сила
от 30.12.2020 год.
-По НОХД №
77/2021 год. по описа на Районен съд гр.Мездра осъденият е бил признат за
виновен за престъпление по чл.194 ал.1, вр. с чл.20
ал.2, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.69
ал.1, вр. с чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ. Деянието е извършено на 10.04.2020 г.
Съдебният акт е в сила от 10.02.2021 год.
От приложената
по делото Справка за съдимост се установява, че процесното
деяние и деянията по НОХД № 464/2020 г., НОХД № 515/2020 г., НОХД № 206/2020 г.
и НОХД № 77/2021 г., всички по описа на МРС са в съотношение на съвкупност по
смисъла на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК. Процесното деяние и деянията по цитираните дела са
извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Налице са условията на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК. На осъдения следва да се определи едно общо най-тежко наказание от ШЕСТ
МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което на основание чл.25 ал.4 НК , чл. 69 ал.1 НК и
чл.39 ал.2 НПК следва да бъде отложено за изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ от
влизане на определението в законна сила. Определеното общо най-тежко наказание
не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като към момента на извършване на
съответните деяния осъденият В.Г. е бил неосъждан. Съдебният състав съобрази и
принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание, което е установен с
Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на
ВС, като в тази насока изтърпяното наказание по НОХД № 479/2019 г. по описа на
МРС не следва да бъде включено в съвкупността.
С оглед
посочения принцип, съдът приспадна на основание чл.25 ал.3от НК изтърпяното до
този момент наказание „ПРОБАЦИЯ” по НОХД № 515/2020 г. по описа на МРС,
включващо съответните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
наложени на осъдения, считано от 08.12.2020 г. до влизане на определението в
законна сила, като два дни „Пробация” се зачитат за един
ден Лишаване от свобода.
Съгласно
задълженията си, визирани в чл.24 НК, настоящият съдебен състав намира, че така
определеното общо най-тежко наказание е достатъчно да се задоволят целите на
наказанието, посочени в чл.36 НК и не е нужно неговото увеличаване .
На основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери пълнолетният подсъдимият М.Е.В.
за виновен в извършеното престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК ,
като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при
императивното приложение на чл. 58а НК.
Разпоредбата указва определяне на
наказание в законните предели , като същото следва да се намали с една трета и се наложи остатъка от
две трети. За това престъпление е
налице рамка на наказанието от една до
десет години “Лишаване от свобода “ , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК
с 1/3, като по този начин бе наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода. Видът на
наказанието бе определен при условията
на чл. 54 НК без да са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , когато и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко .
Размерът на определеното преди
редукцията наказание “лишаване от свобода”
е в долния праг на законоустановеното и
бе съобразен с дадените самопризнания
във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС
–ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда, съжаление за извършеното, които наред с
липсата на доходи , добрите
характеристични данни, ниската стойност на щетата и нейното частично
възстановяване определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства пред
отегчаващите такива съобразно негативните характеристични данни .
Изпълнението на наказанието бе
отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за
минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като подсъдимия
М.Е.В. не е осъждан към момента
на деянието и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително това наказание да се изтърпи ефективно.
Така определеното по вид и размер
наказание е съответно на
извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и като такова ще постигне целите посочени в чл. 36 НК свързани с личната ,
специалната и генералната превенция .
Осъденият М.Е.В. е осъждан три пъти , като първите
две осъждания – по АНХД№ 340/20 г. и АНХД № 485 /20 г. , и двете по описа на
РС-Мездра, са с приложение на чл.78а НК и не следва да се отчитат при
определяне групирането на наказания по НК . Третото осъждане по смисъла на НК е
по НОХД № 48/21 г. по описа на Районен съд гр. Мездра , като В. е признат за виновен за извършено на
21.04.2020 г. престъпление по чл.194
ал.1 НК и му е наложено наказание
Лишаване от свобода в размер на една година , което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено
за изтърпяване за срок от три години от одобряване на споразумението на
10.03.2021 г. Процесното деяние и това по НОХД №
48/21 г. на РС-Мездра са извършени при
условия на реална съвкупност , преди да е имало влязла в сила присъда за което
и да е от тях,поради което са налице условията на чл.25 ал.1, вр.
с чл.23 ал.1 НК за групиране на наказанията в едно общо най-тежко от една
година лишаване от свобода , което
поради чистото съдебно минало съдът на основание чл.25 ал.4 НК и чл.39 ал.2 НПК
отложи неговото изтърпяване за срок от
ТРИ ГОДИНИ от влизане на определението в сила.Съдът не
приложи чл.24 НК да увеличи общото най-тежко наказание лишаване
от свобода с оглед младата възраст на
подсъдимия, процесуалното му поведение , признание за вина и съдействие на
разследващите, като счита , че така определеното общо най-тежко наказание
ще изиграе своята роля по чл.36 НК
свързана с личната , генералната и специалната превенция.
На основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери непълнолетният подсъдим К.Н.В.
за виновен в извършеното престъпление по чл. 195 ал.1 т.4
пр.2 и т.7 вр.чл.194
ал.1 НК вр.чл.26 ал.1 НК вр.чл.20
ал.2 НК вр.чл.63 ал.1 т.3 НК , като на основание чл.373 ал.2 НПК
постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а ал.1 НК. Разпоредбата указва определяне на наказание в законните предели , като същото следва да се намали с една трета и се наложи остатъка от
две трети. За това престъпление се предвижда наказание “Лишаване от свобода “
от една до десет години
, но след редуцирането към непълнолетен извършител по чл.63 ал.1 т.3 НК
се свежда до три години лишаване от свобода , предвид което бе определено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест
месеца и
същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този
начин бе наложено наказание в размер на
една година лишаване от свобода.
Видът на наказанието бе определен
при условията на чл. 54 НК без да са налице по чл.55 ал.1 НК многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства , при който и най-лекото наказание ще се окаже
несъразмерно тежко . Размерът на определеното преди редукцията наказание
“лишаване от свобода” е в среден размер на предвиденото наказание до три години
лишаване от свобода след редукцията по чл.63 ал.1 т.3 НК и бе съобразен с дадените самопризнания във всички фази на
процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на
разследващите органи и съда, съжаление
за извършеното, младата възраст , които наред с липсата на доходи и имущество определят паритет на смекчаващите
отговорността обстоятелства с отегчаващите
такива изразени в негативните
характеристични данни, предходно осъждане и високата степен на обществена опасност на
деянието предвид широкото му разпространение .
Така определеното по вид и размер
наказание е съответно на
извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и като такова ще постигне целите посочени в чл. 60 НК за непълнолетни лица свързано с личната и
специалната превенция .
Изпълнението на наказанието подсъдимият К.В. следва да се търпи при първоначален „общ“ режим на
основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и чл.191 ал.2 ЗИНС,тъй като процесното
деяние е при условия на „повторност“ и касае умишлено
престъпление ,извършено в изпитателният срок на осъждането му по НОХД №62/20 г.
на РС-Мездра , в сила 12.03.2020 г. с наложено условно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца , чийто изпълнение е отложено на основание
чл.69 ал.1 вр чл.66 ал.1 НК за срок от три години .
Осъденият К.Н.В. ***, понастоящем в Затвора гр.Враца,
е осъждан общо единадесет пъти , с влезли в сила присъди. На анализ подлежат
осъжданията от № 3 до № 12 включително от справката за съдимост. По отношение
на осъждането по НОХД № 319/2019 г. по описа на МРС е постановено наказание „Пробация”, което е изтърпяно и несъотносимо
към групиране на наказанията, а осъжданията по АНХД № 451/2019 г. и НОХД №
53/2020 г. и двете по описа на МРС са с приложението на чл.78а от НК.
-С Определение, имащо силата на присъда е прекратено наказателното
производство по НОХД № 62/2020 год. Районен съд гр.Мездра е признал осъдения за
виновен за извършено деяние на 16.11.2019 год. и на основание чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.28 ал.1, вр. с чл.63
ал.1 т.3, вр. с чл.54 ал.1 от НК, го е осъдил на ОСЕМ
МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което на основание чл.69 ал.1, вр.
с чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане
на присъдата в сила. Същата е влязла в сила на 12.03.2020 г.
-С Определение, имащо силата на присъда е прекратено наказателното
производство по НОХД № 173/2020 год. Районен съд гр.Мездра е признал осъдения
за виновен за извършено деяние на 18.02.2020 год. и на основание чл.195 ал.1
т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр.
с чл.28 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3, вр. с чл.54 ал.1 от НК, го е осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване
от свобода, което на основание чл.69 ал.1, вр. с
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на
присъдата в сила. Същата е влязла в сила на 15.06.2020 г.
-С Определение, имащо силата на присъда е прекратено наказателното
производство по НОХД № 141/2020 год. Районен съд гр.Мездра е признал осъдения
за виновен за извършено деяние на 13.11.2019 год. и на основание чл.195 ал.1
т.3 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр.
с чл.28 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3, вр. с чл.54 ал.1 от НК, го е осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване
от свобода, което на основание чл.69 ал.1, вр. с
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на
присъдата в сила. Същата е влязла в сила на 09.07.2020 г.
-С Определение, имащо силата на присъда е прекратено наказателното
производство по НОХД № 171/2020 год. Районен съд гр.Мездра е признал осъдения
за виновен за извършено деяние на 04.04.2020 год. и
на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр. с чл.194
ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр.
с чл.63 ал.1 т.3, вр. с чл.54 ал.1 от НК, го е осъдил
на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което
е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Същата е влязла в сила на 30.07.2020 г.
-С Присъда № 16 от 21.07.2020 год., постановена по НОХД № 195/2020 год.
по описа на Районен съд гр.Мездра осъденият е признат за виновен за извършено
деяние на 06.04.2020 г. и на основание чл.195 ал.1 т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.63
ал.1 т.3, вр. с чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода, което на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66
ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на
присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 06.08.2020 год.
-С Определение, имащо силата на присъда е прекратено наказателното
производство по НОХД № 486/2020 год. Районен съд гр.Мездра е признал осъдения
за виновен за извършено деяние за времето от 28.03.2020 г. до 06.04.2020 год. и
на основание чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7, вр. с чл.194
ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр.
с чл.28 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3, вр. с чл.54 ал.1 от НК, го е осъдил на ДЕСЕТ МЕСЕЦА
Лишаване от свобода, което е постановено
да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Същата е влязла в сила на 04.12.2020 г.
-С Определение, имащо силата на присъда е прекратено наказателното
производство по НОХД № 452/2020 год. Районен съд гр.Мездра е признал осъдения
за виновен за извършено деяние на 29.04.2020 год. и на основание чл.195 ал.1
т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1,вр.
с чл.26 ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр.
с чл.63 ал.1 т.3, вр. с чл.54 ал.1 от НК, го е осъдил
на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което
е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Същата е влязла в сила на 16.12.2020 г.
-С Определение на РС-Мездра от 09.04.2021 г. по НОХД № 148/21 г. , в
сила на с.дата , е одобрено споразумение за извършено през м.05.2020 г. от К.В.
престъпление против собствеността , като му е наложено наказание от една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНС
.
От горните осъждания на К.Н.В. е видно, че процесното
деяние и престъпленията по НОХД №
173/2020 год., НОХД № 141/2020 год., НОХД № 171/2020 г., НОХД № 195/2020 г.,
НОХД № 486/2020 г. , НОХД № 452/2020 г. и НОХД № 148 /21 г. , всички по описа
на МРС, са в съотношение на съвкупност. Деянията по тези дела са извършени,
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Налице са
условията на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК. Ето
защо, наказанията по тези дела следва да бъдат групирани и на осъдения К.В. се
определи едно общо най-тежко наказание от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода. Приетите квалификации, както и приетата последователна упоритост на
дееца, както и това, че целите на наказанието не са постигнати с предишните
осъждания, води до извода, че определеното общо най-тежко наказание, следва да
се изтърпи ефективно, при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и чл.191 ал.2 ЗИНЗС .
Съгласно задълженията си, визирани в чл.24 НК, настоящият съдебен състав
намира, че така определеното общо най-тежко наказание е достатъчно да се
задоволят целите на наказанието, посочени в чл.36 НК,поради което не бе
увеличено.
По силата на чл.59 ал.2, вр. с ал.1 т.1 пр.1
от НК съдът зачете и приспадна времето, през което осъдения е бил с постановено
Задържане за 72 часа от Районна прокуратура гр.Мездра по НОХД № 195/2020 г.
считано от 21.05.2020 г. до на 22.05.2020 г.
Осъдения непълнолетен К.В. е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 195/2020 г. по описа
на МРС и в частност НЧД № 182/2020 г. по описа на МРС, считано от 22.05.2020 г.
до 22.07.2020 г. включително. Ето защо, на основание чл.59 ал.2, вр. с чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът зачете и приспадна при
изпълнение на наказанието Лишаване от свобода и това задържане.
На основание чл.25 ал.2 НК от така определеното общо най-тежко наказание
за подс.Кр.В. се приспадна
и изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода от делата в групата
,чието изпълнение е започнало в Затвора-Враца до влизане на присъдата в сила.
Също така с присъдата бе приведено на основание чл.68 ал.1 НК в
ефективно изпълнение и условното наказание по НОХД № 62 /20 г. на РС-Мездра от
осем месеца лишаване от свобода , което следва да се изтърпи при първоначален общ
режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и
191 ал.2 ЗИНЗС , тъй като в изпитателният срок на него са извършени процесното деяние и деянията по НОХД № № 173/20 г. ,
141/20,171/20 , 195 /20 486/20 , 452/20 и 148/20 . Предходното осъждане с
наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 62 / 20 г., в сила 12.03.2020 г. е пречка за приложение института на условното
осъждане по чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 НК спрямо непълнолетният подсъдим К.В. за процесното деяние и включените в групата посочени по-горе . За изтърпяване на приведеното наказание
лишаване от свобода в размер на 8 месеца при общ режим по НОХД 62 /20 г.
принципно са налице основанията по чл.64
ал.1 НК непълнолетният подсъдим К.В. да бъде освободен от неговото изтърпяване
и да се настани във ВУИ или му се наложи
на друга възпитателна мярка , тъй като
то е под една година лишаване от свобода , тъй като приложението на чл.64 ал.1 НК допуска замяна на ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за непълнолетен
когато то е по-малко от една година, което очевидно в случая е така . От друга страна с оглед процесуалното
поведение на непълнолетният подсъдим за признание за вина по всички дела и
съжаление за извършеното , съпоставено с наложеното общо най-тежко наказание по
цитираните по-горе дела в групата , което е достатъчно по вид и размер от една
година лишаване от свобода при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1
т.3 и чл.191 ал.2 ЗИНС за да постигне
целите на наказанието по чл.60 НК , съдът приложи чл.69 ал.2 НК като освободи
изцяло непълнолетният подсъдим К.Н.В. от изтърпяване на приведеното по реда на
чл.68 ал.1 НК наказание по НОХД № 62 / 20 г. на РС-Мездра в размер на осем
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1
т.3 и чл.191 ал.2 ЗИНС, което следва да се търпи отделно от наказанията в
групата посочена по-горе .
На основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият Д.Т.Д. за виновен в извършено престъпление по чл. чл. 195 ал. 1
т 7 вр. чл.
194 , ал.1, вр.
чл. 20 ал. 1 НК, като на основание чл.373 ал.2 НПК
постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а ал.1 НК. Разпоредбата указва определяне на наказание в законните предели , като същото следва да се намали с една трета и се наложи
остатъка от две трети. За това престъпление се предвижда наказание “Лишаване от
свобода “ от една до десет години
, предвид което бе определено
наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца и същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК
с 1/3, като по този начин бе наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода. Видът на
наказанието бе определен при условията
на чл. 54 НК без да са налице по чл.55 ал.1 НК
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства ,
при който и най-лекото наказание ще се окаже несъразмерно тежко . Размерът
на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода” е над
долния праг на предвиденото наказание и
бе съобразен с дадените
самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д №
1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда, съжаление за извършеното, младата възраст ,
които наред с липсата на доходи и
имущество определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства пред отегчаващите такива изразени чрез негативните характеристични данни и високата
степен на обществена опасност на деянието предвид широкото му
разпространение .
Изпълнението на наказанието подсъдимият Д.Д. следва да
търпи при първоначален общ режим
на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС .
Така определеното по вид и размер
наказание е съответно на
извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и като такова ще постигне целите посочени в чл. 36 НК.
Д.Т.Д. *** е осъждан
единадесет пъти с влезли в сила присъди и определения за
одобрени споразумение .
-С определение за одобрено споразумение на 08.06.2020 г. по НОХД № 151/20 г. на
РС-Мездра , в сила от същата дата , на Д. е наложено наказание от 10 месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС за извършено на 14.11.2019 г. престъпление
против собствеността . На основание чл. 59 ал.2
вр ал.1 т.1 НК е приспаднато и времето през
което Д. е бил с МН „Задържане под стража“,
вкл. „Задържане за 72 часа „ за времето от 08.04.2020 г. до 08.06.2020 г
-С определение за одобрено споразумение на 16.06.2020 г. по НОХД № 131/20 г. на
РС-Мездра , в сила от същата дата , на Д. е наложено наказание от 10 месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС за извършено на 13.11.2019 г. престъпление против собствеността .
-С определение за одобрено споразумение на 09.10.2020 г. по НОХД № 313 / 20 г. на РС-Мездра , в сила от същата дата , на Д. е наложено наказание от 10 месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС за извършено на 13.03.2020 г. престъпление против собствеността .
От тези осъждания е видно, че
престъплението по настоящето дело и престъпленията по НОХД № 151/20 г. ,. и НОХД №
131/20 г. и НОХД № 313 /20 г, и
трите по описа на РС-Мездра , са в съотношение на съвкупност.По процесното дело деянието е извършено в периода от 11.03.2020
г. до 16.03.2020 г. , е деянията по цитираните дела са извършени
съответно на 14.11.2019 г. , 13.11.2019 г. и на 13.03.2020 г. преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях- влезли в сила съответно на 08.06.2020 г. , 16.06.2020 г. и
09.10.2020 г. . Налице са условията на
чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК за определяне на общо
наказание . На осъдения Д.Д. бе определено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода при първоначален „общ“
режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС .
Не са налице условия за определяне на по-тежък режим по чл.57 ал.1 т.1
или т.2 ЗИНЗС тъй като не е налице
осъждане на доживотен затвор , общото най-тежко наказание е под 5 години лишаване от свобода , не са
изтекли 5 години от изтърпяване на предходно наказание ЛС –до момента другите
осъждания са ЛС с изпитателен срок и престъпленията в настоящата група са
извършени в изпитателния срок на условно осъждане с наказание ЛС от 10 месеца
по НОХД №80/19 г на РС-Мездра,като сборът от това наказание и общото най-тежко
по настоящето дело не надвишава две години
.
На основание чл.59 ал.1 т.1 вр ал.2 НК от така
определеното общо най-тежко наказание се приспадна и времето от 08.04.2020 г.
до 12.06.2020 г. през което Д. е бил с МН „Задържане под стража“, вкл. „Задържане за 72 часа“ по НОХД № 151 /20 г. влизащо в групата
наказания по настоящето дело .
На основание чл.25 ал.2 НК от така определеното общо най-тежко наказание
за подс.Д. се приспадна и изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода от делата в групата ,чието изпълнение е
започнало в Затвора-Враца до влизане на
присъдата в сила.
Деянията по делата влизащи в
настоящата група за кумулиране са извършени от подс.Д.
в тригодишният изпитателен срок на
наложено условно наказание лишаване от свобода
от десет месеца по НОХД № 80/2019
г. на РС-Мездра, в сила 09.05.2019 г. , поради което са налице условия за
приложение на чл. 68 ал.1 т.1 НК като
условното наказание по НОХД № 80/ 2019 г. съдът приведе в ефективно изпълнение при
първоначален общ режим на основание чл.57
ал.1 т.3 ЗИНЗС , тъй като се касае за
умишлени престъпления извършени в изпитателен срок на условно осъждане , за
което е постановено отложеното наказание
да се изтърпи отделно , като сборът от
двете наказание не надвишава две години, а възлиза на една година и десет
месеца лишаване от свобода – арг. от противното
на чл.57 ал.1 т.2 б“в“ ЗИНЗС .
Извън цитираните три осъждания в
група са налице още 7 бр. предходни осъждания на подс.Дани
Д. , като съответно са извършени
групирания на наложени наказания за
деяния извършени при условия на реална съвкупност и към момента не са налице други нови осъждания , които не са били известни на
съда, поради което извън така обособената група не са налице условия за кумулиране
на други наказания на осъденият в
контекста на ТР №3/16.11.2009 г. на ВКС,
по т.д. №3/2009 г. – ОСНК.
По делото са направени разноски в
размер на общо на 73,00 лв. , които съразмерно се възложиха на основание чл.189
ал.3 НПК на четиримата подсъдими по 18,25
лв. за СОЕ ,като следва да се заплатят в полза на ОД-МВР-Враца .
Отделно от това с присъдата бяха възложени в тежест на подс.М.В. и разноски от 200 лв. в полза на Национално бюро
за правна помощ съобразно приложеното на л.61 Решение на НБПрП
№ Вр -69-1998/09.02.2021 г.за платени разноски по
служебна защита на този подсъдим на фаза ДП № 53 /20 г. на РУП-Роман.
Веществените доказателство по
делото няма .
Воден от изложените мотиви , съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: