№ 31085
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110109503 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца *** за изменение на постановеното по делото
решение от 06.07.2023 г. в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски. В
молбата са изложени съображения, че на ищеца неправилно не е било присъдено
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство. Отправя се
искане за изменение на решението в частта за разноските посредством присъждането
му.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представен е списък на разноските по
чл.80 ГПК, който в случая е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се
иска изменение на решението в частта относно присъдените в полза на молителя
разноски, а не на възложените в негова тежест такива/, поради което същото е
процесуално допустимо.
С решение от 06.07.2023 г. са отхвърлени предявените от *** срещу О. С. С.
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че О.
С. С. дължи на ***:
сумата 510, 48 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр. София, *** за периода
м.05.2018 г. – м.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 07.01.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 88, 84 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 23.12.2021 г.;
сумата 2, 84 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.12.2018 г. – м.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
1
по чл.410 ГПК – 07.01.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 0, 63 лв. мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. – 23.12.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 611/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав – като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ла.1, вр. ал.8
ГПК, сумата от 25 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Не могат да бъдат споделени доводите на молителя, че неправилно не е било
присъдено юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. От сумата
50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство с платежно
нареждане от 17.02.2022 г., представено с възражението на длъжника по чл.414а ГПК,
е заплатена сумата до размера на 33, 02 лв., а остатъкът от 16, 98 лв. се покрива от
извършеното в исковото производство плащане (706 лв.), което надвишава размера на
вземанията на ищеца с включена законна лихва върху главниците до датата на
плащането. С оглед изложеното дължимото юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство е платено. Това е и причината процесуалният представител
на ищеца с молбата си от 16.06.2023 г. да претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
По отношение на юрисконсултското възнаграждение за исковото производство
молителят сочи, че такова не му е било присъдено. С решението обаче му е присъдено
именно юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 25 лв. с
оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на
процеса, като доводи във връзка с размера на последното не се излагат от молителя.
С оглед изложеното искането следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК от 12.07.2023 г. на *** за
изменение на решение от 06.07.2023 г. по гр.д. № 9503/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в
частта относно разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2