№ 4394
гр. Варна, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100501844 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3773/27.05.2024 г. по
регистратурата на Районен съд-Провадия, подадена от Р. К. Й., чрез
пълномощниците адв. Г. Н. и адв. Г. Г., против Решение № 109/06.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 488/2023 г. по описа на Районен съд-Провадия, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ищцата Р. К. Й. срещу Община
Провадия иск за разликата над присъдените 20 000 лева до пълния
претендиран размер от 25 000 лева, представляващи парично обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на причинено увреждане - „счупване на подбедрицата,
закрито в дясно“, настъпило на 06.10.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че решението, в обжалваната му част, е
неправилно поради допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата,
неточно тълкуване и приложение на материалния закон и необоснованост.
Излага, че изводът на първоинстанционния съд за доказаност по основание на
иска с правно основание чл. 49 ЗЗД е правилен, но не и в частта относно
неговия размер. Твърди, че съдът не е изложил конкретни съображения защо
приема иска за неимуществени вреди за основателен само до размера на
сумата от 20 000 лева. Сочи, че съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост, като съобразно събрания
по делото доказателствен материал е налице извод за доказаност на
претенцията в пълния й размер от 25 000 лева. Излага, че съдът не е обсъдил в
пълнота и с необходимата прецизност доказателствата по делото с оглед
преценка справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди. Жалбоподателят твърди, че от разпита на свидетелите се установява, че
след инцидента на 06.10.2022 г. е настъпила негативна и съществена промяна
в поведението на ищцата, като е било необходимо за нея да се полагат
денонощни грижи, вкл. същата не е могла да се обслужва сама. Сочи се, че
вследствие на инцидента е изпитвала негативни преживявания, като е
1
изпаднала в депресия. Била е изолирана, не е искала да общува с приятелите,
както и е била уплашена от възможността никога да не проходи, в който
смисъл твърди, че са и констатациите на вещото лице по назначената съдебно-
психиатрична експертиза. Жалбоподателката излага, че съдът се е отклонил от
установената практика на съдилищата, като не е съобразил всички обективни
факти по делото. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено,
като й бъде присъден пълния размер от 25 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира разноски за
въззивната инстанция по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В срока по 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
Община Провадия.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 5605/29.07.2024 г. по регистратурата
на Районен съд-Провадия, подадена от Р. К. Й., чрез пълномощниците адв. Г.
Н. и адв. Г. Г. срещу Определение № 661/16.07.2024 г. по гр. д. № 488/2023 г.
по описа на ПРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без
уважение молба на жалбоподателката за изменение на съдебното решение №
109/06.05.2024 г. в частта за разноските.
В жалбата се оспорва правилността на определението с твърдения, че
при предоставена безплатна адвокатска помощ не е необходимо да е
представен договор между адвоката и клиента, доколкото изискването за
писмена форма е само за доказване, но не и за действителност на договора.
Твърди се, че съгласно трайно установената практика на ВКС направеното
изявление за предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързва съда, като той не дължи проверка за съществуването на посочената
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна
помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за
разноски. В този смисъл се твърди, че липсата на писмен договор не
препятства възможността да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
адвоката, доколкото съгл. чл. 36, ал. 1 ЗА предоставянето на адвокатска услуга
е възмездно. С оглед изложеното се моли обжалваното определение да бъде
отменено, като се изменени първоинстанционното решение в частта за
разноските и бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА
в минималните размери по Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Не е постъпил отговор от насрещната страна по депозираната частна
жалба.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната и частната въззивна жалби са депозирани в срок, като
същите отговарят на изискванията за редовност. Депозирани са от лице, с
правен интерес от обжалване актовете на първата инстанция. Съдът приема,
че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната и частната въззивна жалба не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 3773/27.05.2024
г. по регистратурата на Районен съд-Провадия, подадена от Р. К. Й., чрез
пълномощниците адв. Г. Н. и адв. Г. Г., против Решение № 109/06.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 488/2023 г. по описа на Районен съд-Провадия, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ищцата Р. К. Й. срещу Община
Провадия иск за разликата над присъдените 20 000 лева до пълния
претендиран размер от 25 000 лева, представляващи парично обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на причинено увреждане - „счупване на подбедрицата,
закрито в дясно“, настъпило на 06.10.2022 г., както и частна жалба вх.№
5605/29.07.2024 г. по регистратурата на Районен съд-Провадия, подадена от Р.
К. Й., чрез пълномощниците адв. Г. Н. и адв. Г. Г. срещу Определение №
661/16.07.2024 г. по гр. д. № 488/2023 г. по описа на ПРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.10.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3