Определение по дело №2261/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата срещу Заповед № 23-0819-001160 от 18.09.2023 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, от А.М.Г., с ЕГН **********,***, искане за спиране на предварителното изпълнението на оспорения акт, с който на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Изложените от оспорващия доводи, обосноваващи поддържаната основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед са следните: Налице са предпоставките, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 1 АПК – със заповедта не се застрашават животът и здравето на гражданите, не се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Настоява се, че с издадената заповед и нейното предварително изпълнение на оспорващия се причиняват значителни вреди. Сочи се, че оспорващият е таксиметров шофьор и няма да може да упражнява дейността си, т.е. да осъществява доходи за преживяване, а същевременно има разходи. На следващо място се сочи, че оспорващият е земеделски производител – пчелар, отглежда 70 бр. пчелни семейства в селски имот, до който би могъл да се придвижва единствено с автомобил. Изтъква се и че изследването му за опиати е негативно.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 2261/2023 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба на А.М.Г. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ, а въпросът за отговорността на Г. няма данни да е разрешен към настоящия момент, респ. не е налице отпаднало действие на процесната ПАМ.

Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1072859 на 18.09.2023 г. Според заповедта на 18.09.2023 г., около 00:25 ч., в гр. Варна, по бул. „Васил Левски, посока бул. „Осми приморски полк“, на пътен възел с бел. „Княз Борис І“, оспорващият управлява собствения си лек автомобил „Лада Веста“ с рег.****, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 с фабричен № ARJM-0053, който отчел положителен резултат за опиати, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0151974.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат такива ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. по силата на закона е допуснато предварително изпълнение.

Сочените от оспорващия доводи, не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Доколкото в случая предварителното изпълнение на процесната заповед е предвидено в закона, не е необходимо обективиране в заповедта на самостоятелно мотивирано разпореждане в този смисъл.

Действително временното отнемане на СУМПС препятства възможността да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността и създава значителни затруднения в ежедневието, но те в случая не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Оспорващият представя договор за съвместна дейност с „Триумф такси“ ООД за извършване на таксиметрови услуги с водач оспорващият и с предоставен за тази цел автомобил на оспорващия, както и карта за регистрация на оспорващия като земеделски производител и регистрационни данни за пчелин за 2023 г. Твърдените от оспорващия в жалбата обстоятелства, че ще бъде препятствано удовлетворяването на нуждите от трудови доходи – ще бъде осуетена възможността за упражняване на дейността на оспорващия като таксиметров шофьор и земеделски производител, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ.

Относимият въпрос в настоящото производство е доколко трудовите права на оспорващия са противопоставими на защитените с предварителното изпълнение особено важни държавни или обществени интереси, които са посочени в чл. 1, ал. 2 и чл. 171, ал. 1 ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, опазване имуществото на юридическите и физическите лица и осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Правото на живот е неотменно конституционно право, гарантирано в чл. 28 от Конституцията на Република България (КРБ), чиято разпоредба е пряко приложима. Действително, българските граждани имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право – чл. 48, ал. 1 КРБ, но правото на труд не може да бъде гарантирано за сметка на нарушаване или възможност за засягане и поставяне в опасност на основното човешко право – правото на живот и физическа неприкосновеност, както и не може да бъде оправдавано с нарушаване на законовата забрана за управляване на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Следва да се посочи, че е налице възможност за организиране пътуването на оспорващия до селския имот, където отглежда пчелни семейства, с нает автомобил с правоспособен водач, както и с обществен транспорт.

Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение, да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ЗДвП. Охраняваните в случая обществени отношения, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка ал. 2 АПК.

Оспорващият не представя доказателства за нови обстоятелства, въз основа на които може да иска спиране на предварителното изпълнение и не доказва, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, което обосновава неоснователност на искането му.

С всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресатати й, но това е с цел да се защити общественият интерес посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл. 22 ЗАНН.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК. В случая твърдените от оспорващия вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед не надделяват над обществения интерес, и не следва да се определят като значителни или трудно поправими.

Предвид обоснованият от значимостта на засегнатите ценности и характера на обществените отношения обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта следва да се остави без уважение.

На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.М.Г. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 23-0819-001160 от 18.09.2023 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред Върховния административен съд.

	Съдия: