Решение по дело №544/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. И., чрез пълномощника – адв. П., срещу Решение № 112/31.03.2025г., постановено по НАХД № 1467/2024г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1818-000639 от 24.09.2024г., издадено от началник сектор в ОДМВР – гр. Пазарджик /НП/, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; и е осъден да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 80 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба и съдебно заседание се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор в ОДМВР – гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. Б., К. и Чочков, обясненията на касационния жалбоподател, ведно с писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани в хода на съдебното следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 30.08.2024 г. полицейските служители – св. Б. и К. изпълнявали служебните си задължения за охрана на обществения ред, като около 03,00 часа се намирали на ул. „Рила“ в гр. Пазарджик. Възприели движещ се автомобил в посока ул. „Вихрен“, който криволичил в средата на платното, спирал рязко, потеглял пак и го спрели за проверка. Лекият автомобил бил марка БМВ 330Д с ДК [рег. номер]. Водачът, установен по-късно като касатора И. лъхал на алкохол и се държал неадекватно. Полицейските служители поискали да го тестват за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0191. Касаторът заявил, че не желае да даде проба за алкохол, но ще даде за наркотици. Полицейските служители отвели водача в РУ на МВР Пазарджик. Там полицейският служител – св. Чочков му обяснил как да даде качествена проба с уреда и какви са последствията, ако откаже да даде проба или пробата е некачествена. Полицейските служители обяснили на И., че за да е качествена пробата, трябва по-дълго да издиша въздух, но същият им заявил, че няма да даде проба. На място св. Б. съставил АУАН на касаторът, който му предявил и последният подписал и получил. На последният бил издаден талон за изследване с № 274266, който също подписал и получил, но впоследствие не дал кръв за изследване. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното пред РС-гр. Пазарджик НП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. Б., К. и Чочков / подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение, издаденият талон за медицинско изследване и справката от МБАЛ Пазарджик АД /, се установява по безспорен и категоричен начин описаната в акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. Липсват противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели относно основния факт на доказване – отказът на касатора да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо средство в сградата на РУ-Пазарджик, подробно изложен в разпитите им пред въззивния съд, след като е бил спрян за полицейска проверка по време на управление на МПС, поради неадекватно поведение и шофиране. Пред касатора е стояла възможността, да се яви в определеният в талона за медицинско изследване времеви период за даване на кръвна проба в МБАЛ Пазарджик АД, и след като не се е възползвал от дадената възможност, не може да черпи благоприятни за себе си последици от собственото си неправомерно поведение.

В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказатено постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Първостепенният съд е положил процесуални усилия за разкриване на обективната истина, като е допуснал събирането на относимите и необходими доказателства. С оглед състезателността на процеса съдът е положил усилия, съобразявайки се със служебното начало, да издири и събере всички необходими и относими доказателства, имащи отношение към правнорелевантните факти.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря.

При изяснена от обективна и субективна страна фактическа обстановка, правилно е установено наличието на извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, законосъобразно санкционирано по реда на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която административна санкция е в абсолютно оределен от закона размер, поради което не подлежи на ревизиране и коригиране.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски, но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112/31.03.2025г., постановено по НАХД № 1467/2024г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.