№ 22021
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110130623 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.Следва да бъдат уважени доказателствените
искания на страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр.д. № 326/22г. по о писа на РС-Мадан.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.09.2023 г. – 09,45 часа, за когато да се
призоват страните чрез връчване на препис от настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 183 ГПК ищеца в срок до първо по делото открито
съдебно заседание да представи в оригинал приложените към исковата молба писмени
доказателства , като му указва , че при непредставянето им без уважителна причина,
приложените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ПРИВЛИЧА на осн. чл. 219,ал.1 ГПК като трето лице –помагач на ответника
„ФИРМА“ЕАД ,ЕИК ********* СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ГР.
АДРЕС , на което да се изпрати препис от исковата молба, отговора и настоящото
определение , заедно с призовка за съдебното заседание.
ОТЛАГА произнасянето по искането за спиране на настоящото производство и
по искането за назначаване на съдебно –счетоводна експертиза, за първото по делото
1
открито съдебно заседание, след изслушване становището на страните.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са от „ФИРМА“ЕООД срещу Д. Б. М. с ЕГН ********** от гр. АДРЕС
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 2 ЗЗД вр. 99 ЗЗД за признаване за установено на
вземането , предмет на заповед № 114/27.10.22г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК , издадена по ч. гр.д. № 326/22г. на РС-Мадан за сумата от 20 000лева-
главница , дължима по договор за потребителски паричен кредит №4-32833/20.01.20г.,
сумата в размер на 3022,28 лева-договорна лихва за периода 07.12.20г.- 05.07. 22г.,
480,42лева – лихва за забава от 07.12.20г. до 07.09.22г., заедно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението- 07.09.22г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 20.01.20г. бил сключен договор за потребителски паричен
кредит с ответника и „ФИРМА“ЕАД / с предишно наименование „ФИРМА“АД , по силата
на което кредиторът отпуснал на длъжника потребителски кредит в размер на 35 350лева ,
като кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120месечни анюитетни
вноски , с краен срок на погасяване- 07.01.2030г. След преустановяване на плащането
останало непогасено задължение по кредита в размер на 36 181,87лева , поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 05.07.22г. – с уведомяване на длъжника.
Ищецът се легитимира като кредитор на вземането на основание сключен договор за
цесия от 19.04.22г. между „ФИРМА“ЕАД и „ФИРМА“ЕООД , по силата на който
задължението на ответника Д. М., , произтичащо от договор за потребителски паричен
кредит , било изкупено от „ФИРМА“ЕООД, за което ответникът /длъжникът/ бил уведомен
с получаване на уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост от 05.07.22г. Поддържа
се още, че ответникът е уведомен за цесията и с връчване на препис от исковата молба.
Поради постъпило в срок възражение от длъжника по заповедното производство,
кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете
като неоснователни и недоказани и моли за цялостното им отхвърляне.
Поддържа, че не са представени доказателства относно усвоените по процесния
договор средства, както и че уведомление за цесията не е извършено по надлежния ред.
Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК относно недействителност на договора за
потребителския кредит. Релевира възражение и по чл.31, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 32, ал.1 ЗЗД за
унищожаемост на договора за потребителски кредит , доколкото се твърди, същият да е
сключен от лице , което при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да
разбира и да ръководи действията си. Развива доводи, че ответникът по рождение страда от
вродено психическо разстройство , за което представя епикриза от клиника „Психиатрия“
към ВМА . Поддържа , че в това състояние, без да разбира свойството и значението на
действията си, подведен от негов колега, е подписал процесния договор за кредит,
2
мислейки, че колегата му е кредитополучател, а той-негов гарант . Поддържа, че при
подписване на договора не е бил в състояние да осмисли , че само неговото име е посочено в
процесния договор и само неговият подпис е положен под него , което го прави
кредитополучател по процесния договор. На следващо място твърди, че цялата сума е била
получена от колегата му Д. Борисов , като ответникът е станал жертва на манипулация и
измама. Поддържа още, че по подаден иск с правно основание чл. 5,ЗЛС СГС, ГО, 3брачен
състав е постановил решение , с което е поставил под ограничено запрещение ответника , а
за негов настойник е назначена майката Е. М.а. На следващо място прави искане за спиране
на настоящото дело до приключване на производството по ДП№ 27910/21г. по описа на
СРП , за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК спрямо оветника.
С отговора е направено искане за привличане на трето лице-помагач на ответника-
„ФИРМА“ЕАД , като обосновава интереса си, че във връзка с възражението за
унищожаемост, съдът ще се произнесе в мотивите на решението , поради което е налице
интерес за ответника кредитодателят да бъде обвързан от мотивите на съдебното решение
при евентуално отхвърляне на иска поради унищожаване на кредитния договор. Моли за
отхвърляне на исковете.
В тежест на ищеца е да докаже, че между цедента и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и че
вземането е прехвърлено на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
задълженията на падежите, за който не сочи доказателства. В тежест на ответника е да
установи правоизключващите си възражения.
Ищецът не сочи доказателства за заверяване на сметката на ответника със
заетата сума.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3