№ 15332
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110156612 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети март две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Димитрина Николова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 56612 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. И. Ц., с ЕГН ***********, от гр.
***************************************, против „С.К., с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от
управителя Н.П.П., за установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11 от
Договор за паричен заем № ****** към искане № ******* от 30.05.2023 г. е нищожна като
неравноправна, поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и
заобикаляне на закона, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.05.2023 г. сключил с ответника договор за
паричен заем в размер на 750 лв., която сума следвало да бъде върната в срок до 03.10.2023
г., при договорен годишен процент на разходите и лихвен процент. В чл. 11, ал. 2 от
договора било посочено, че при непредставяне на едно от обезпеченията, посочени в чл. 5,
ал. 1 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 341,21 лв. Също така твърди,
че размерът на неустойката бил включен в погасителния план и погасителната вноска се
изменяла на 130 лв., а общото задължение по кредита възлизало на 1 170 лв. Оспорва
клаузата за неустойка на чл. 11 от договора като нищожна, поради накърняване на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като предвиждаща
неустойка в необосновано висок размер, а също и като противоречаща на целта на ЗПК.
Сочи, че така договорената неустойка надхвърля присъщата й обезпечителна функция и
води до неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че клаузата за неустойка не е
индивидуално договорена, поради което я оспорва като нищожна на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „С.К., с който оспорва предявената искова
претенция за установяване нищожност на клаузата за неустойка. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения, свързани с недействителността на клаузата за неустойка. Сочи, че
нищожността на клаузата за неустойка не влече нищожност на целия договор. Излага
твърдения, че са спазени изискванията на закона, както и че уговорената неустойка не е
включена в ГПР. Излага подробни съображения относно функцията на клаузата за неустойка,
като твърди, че същата е действителна и е уговорена единствено като санкция за
неизпълнение от страна на потребителя да предостави едно от договорените обезпечения.
Също така навежда твърдения, че ищецът е могъл да упражни правото си на отказ в 14-
2
дневен срок, без да е обвързан от клаузата за неустойка и без да плаща други обезщетения
или такси. Ищецът сключил договор за кредит, съдържащ клауза за неустойка, на 24.03.2023
г., което било в явно противоречие с добросъвестността по чл. 12 от ЗЗД. Излага подробни
съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу
ищеца, като с определението от 10.10.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
производството по делото предявеният от „С.К. против М. И. Ц. насрещен иск за осъждане
на ответника по насрещния иск да плати на ищеца по насрещния иск сумата от 489 лв.,
представляваща част от незаплатено задължение за главница от 750 лв., дължима по Договор
за паричен заем № ****** от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на насрещния иск – 15.04.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата. При условие на евентуалност, в случай че съдът прогласи сключения между страните
договор за нищожен, е предявен иск за осъждане на ответника по насрещния иск да плати на
ищеца чистата стойност по кредита.
В насрещния иск са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който „С.К. е предоставило на ответника по насрещния
иск заем в размер на 750 лв. на датата на сключване на договора. Също така твърди, че
съгласно погасителния план към договора кредитополучателят се задължил да върне кредита
при фиксиран лихвен процент от 44,5 % на 9 вноски с дата на първо плащане 13.06.2023 г. и
последна вноска на 03.10.2023 г. Твърди, че след подписване на договора
кредитополучателят не изпълнил задължението по договора да предостави обезпечение,
поради което била предвидена неустойка в клаузата на чл. 11 от договора. Ответникът по
насрещния иск направил три плащания на 02.06.2023 г., 03.07.2023 г. и 12.07.2023 г. в общ
размер от 261 лв. Задължението на ответника възлизало на 1 173,71 лв., от които: сумата от
750 лв. – главница, сумата от 67,14 лв. – възнаградителна лихва, сумата от 91,86 лв. –
договорна неустойка и сумата от 264,71 лв. – такси. Към момента на предявяване на
насрещния иск ответникът дължал сума от 489 лв. за главница.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по
делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника по насрещния иск М. И. Ц. навежда твърдения за нищожност на
целия договор, поради което дължи само размера на главницата от 489 лв., с оглед на
извършеното плащане на сумата от 261 лв. Излага подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, а насрещната искова претенция е с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и чл. 23 от ЗПК. Направени са
възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
3
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
потребителски кредит № ****** към искане № ******* от 30.05.2023 г. се установява, че
същия е сключен между „С.К. и М. И. Ц., по силата на който ответното дружество
предоставило на ищеца кредит в размер на 750 лв. за срок до 03.10.2023 г., при договорен
фиксиран лихвен процент от 44,5 % и годишен процент на разходите от 56,43 %, като към
договора е изготвен погасителен план и договорът е сключен при общи условия.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на ищеца е
бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. От представеното и прието като доказателство по делото
извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № ******
от 30.05.2023 г. се установява, че ищецът е извършил плащания, както следва: на 03.07.2023
г. – сумата от 130 лв., на 12.07.2023 г. – сумата от 130 лв. и трето плащане в размер на 1 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „С.К. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ****** към искане № ******* от 30.05.2023 г., който намира
правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че
ищецът е погасил сумата от 261 лв. Спори се относно валидността на клаузата на чл. 11 от
договора и дължима сума за главница от потребителя на кредитора.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11 от Договор за
потребителски кредит № ****** към искане № ******* от 30.05.2023 г. като неравноправна,
поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона,
съдът намира следното:
По делото се претендира нищожност на клауза от договора за неустойка на различни
правни основания, както следва: претендира се нищожност на четири самостоятелни
основания: като неравноправна, поради накърняване на добрите нрави, противоречие със
закона и заобикаляне на закона. От така посочените основания съдът намира, че първо
следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е
предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД, а след това по
противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл. 22 от ЗПК.
Неравноправност на клауза от договора за потребителски кредит е основание, предвидено в
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, който закон е общ спрямо ЗПК. Накърняването на
добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на отделна клауза в
него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е
обща по отношение на специалните норми, предвидени в ЗПК. Ето защо съдът намира, че
първо следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1
от ЗПК, и при неоснователност на иска на същото основание, да разгледа отделните
4
хипотези на противоречие със закона, предвидени в чл. 22 от ЗПК, които дерогират общите
разпоредби на ЗЗД, след което да се произнесе за наличието на основание, водещо до
неравноправност на клаузата, и едва накрая следва да се произнесе по наведеното основани
зае нищожност - накърняване на добрите нрави по смисъла на ЗЗД. Тук именно съдът
намира за нужно да посочи, че по силата на правилото lex specialis derogat legi generali, като
евентуална остава претенцията за прогласяване нищожност на клауза от договора на някое
от предвидените в общия закон основания.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от договора предвижда, че кредитополучателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.
5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 341,21 лв.
В чл. 5 от процесния договор потребителят се е съгласил договорът за кредит да бъде
обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в договора условия.
По отношение на претендираната нищожност на клаузата за неустойка поради
заобикаляне на закона, съдът намира следното:
Заобикалянето на закона, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е едно от специалните
основания, на които договорът за потребителски кредит може да бъде прогласен за
нищожен. В конкретния случай се претендира прогласяване на нищожност на клауза за
неустойка, договарянето на която законът не забранява. Неустойката, както е посочено по-
горе, има специална функция и чрез нея не се цели заобикаляне на закона. Визираната
клауза е прогласена за нищожна поради причина, че ищецът, в качеството му на потребител,
не е могъл да влияе върху предварително изготвените от кредитора условия на договора, а
не защото посредством неустойката кредиторът цели да се обогати. Ето защо претенцията за
прогласяване на процесната клауза за нищожна поради заобикаляне на закона следва да бъде
отхвърлена.
В чл. 3, т. 5 от договора страните са договорили годишен процент на разходите в
размер на 56,43 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва
за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. Считано
от 01.05.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е 2,77 на сто, а от 01.06.2023 г. – 2,96 на
5
сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 56,43 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че
договорената обща сума за плащане в размер на 828,79 лв. не противоречи на закона, поради
което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 78,79 лв. Процесният
договор е сключен в изискуемата от закона форма, написан е по ясен и разбираем начин,
отделните елементи са еднакъв по вид формат и шрифт, не по-малък от 12. В договора е
посочен и ГПР. Ето защо съдът намира, че наведените в исковата молба твърдения за
нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на закона следва да бъде
отхвърлена.
В исковата молба се наведени твърдения за нищожност на клаузата за неустойка
поради нейната неравноправност. Съдът съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК и
задължителната съдебна практика следва да извърши изследване и на наведеното в исковата
молба основание, доколкото нормата на чл. 24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл.
143 – 148 от ЗЗП и доколкото ЗЗП се явява специален по отношение на ЗЗД.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка за нищожна като неравноправна се
явява основателна, поради което и следва да бъде уважена.
По отношение на предявеното основание накърняване на добрите нрави, исковата
претенция следва да бъде оставена без разглеждане.
По предявения като главен насрещен иск за осъждане на ответника по насрещния иск
да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 489 лв. за главница, съдът намира
следното:
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 30.05.2023 г., същият е сключен като срочен с падеж на първата
вноска на 13.06.2023 г. и падеж на последната вноска – 03.10.2023 г. Към датата на подаване
на предявяване на иска – 15.04.2024 г. е изтекъл крайният срок за погасяване на
задължението.
От приетото като доказателство по делото извлечение се установяват две плащания
на 03.07.2023 г. – сумата от 130 лв., на 12.07.2023 г. – сумата от 130 лв. и едно трето плащане
6
в размер на 1 лв. без да е посочена дата.
С първото плащане на 03.07.2023 г. е била платена сумата от 130 лв., с която е
погасена договорна лихва в размер на 12,98 лв. и неустойка в размер на 117,02 лв. Съгласно
с погасителния план първите две вноски включват договорна лихва и неустойка. Доколкото
падежът на първата вноска е бил на 13.06.2023 г., а клаузата за неустойка е нищожна, то
потребителят е платил освен договорната лихва и е надвнесъл сума в размер на 117,02 лв. На
12.07.2023 г. е била платена сумата от 130 лв., с която е погасена договорна лихва в размер
на 12,98 лв. и неустойка в размер на 117,02 лв. Потребителят е платил освен договорната
лихва и е надвнесъл сума в размер на 117,02 лв. Погасена е и сума в размер от 1 лв., за която
липсват данни кога е внесена от потребителя. На 11.07.2023 г. е настъпил падежът на третата
вноска, чийто размер от 114,69 лв. включва главница в размер на 101,71 лв. и договорна
лихва в размер на 12,98 лв. Към 11.07.2023 г. има надвнесена сума в общ размер на 234,04
лв. От тази сума следва да се счита погасена дължимата договорна лихва за третата вноска в
размер на 12,98 лв. и главницата от 101,71 лв. След приспадане на сумата от общо 114,69
лв., формираща третата вноска, от надвнесената сума от 234,04 лв., остава сумата от 119,35
лв., към която следва да се прибави и сумата от 1 лв., или след плащането за третата вноска
остава надвнесена сума от 120,35 лв. На 25.07.2023 г. настъпва падежа на четвъртата вноска
по погасителния план, която е в размер на 114,69 лв. и включва главница в размер на 103,47
лв. и договорна лихва в размер на 11,22 лв. След приспадане на дължимата сума за
четвъртата вноска от надвнесената сума остатъкът възлиза на 5,66 лв. На 08.08.2023 г.
настъпва падежът на петата вноска в размер на 114,69 лв., която пета вноска включва
главница в размер на 105,26 лв. и лихва в размер на 9,43 лв. Остатъкът от надвнесената сума
от 5,66 лв. следва да се отнесе към дължимата договорна лихва. Ето защо за съда се налага
извод, че след 08.08.2023 г. остатъкът от дължимата главница възлиза на 544,82 лв.
Доколкото се претендира сумата от 489 лв., то исковата претенция като основателна и
доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния
иск – 15.04.2024 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде
уважена.
С оглед произнасяне по главния насрещен иск, евентуалната насрещна искова
претенция следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдът намира същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 55 лв. – платени държавни такси. На
ищеца се дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна
помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 480 лв.,
7
представляващо минималното такова с включено ДДС.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски
не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдът намира същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 530 лв., от които: сумата от 50 лв. –
платена държавна такса и сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не
следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от М. И. Ц., с ЕГН ***********, от
гр. ***************************************, против „С.К., с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от
управителя Н.П.П., че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ****** към
искане № ******* от 30.05.2023 г. е нищожна като неравноправна, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за прогласяване на същата клауза за нищожна поради противоречие със
закона и заобикаляне на закона, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за
прогласяване нищожност на същата клауза поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА М. И. Ц., с ЕГН ***********, от гр.
***************************************, ДА ЗАПЛАТИ на „С.К., с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от
управителя Н.П.П., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, сумата от 489 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева/, представляваща част от
незаплатено задължение за главница от 750 лв., дължима по Договор за паричен заем №
****** от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на насрещния иск – 15.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а по насрещния иск
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявеният при условие на евентуалност иск за осъждане на ответника по насрещния иск
да плати на ищеца чистата стойност по кредита.
8
ОСЪЖДА „С.К., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************************, представлявано от управителя Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на М.
И. Ц., с ЕГН ***********, от гр. ***************************************, по
първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 55 лв. /петдесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „С.К., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************************, представлявано от управителя Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с ЕИК **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. ******************************, представлявано от Д. М. М., сумата от 480
лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9