Р Е Ш Е Н И Е

N158

 

гр. РУСЕ....25.IV................. 2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.........………....ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.......29 март 2019г……….….………….в състав :

                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                                                                                      

                                                               ЧЛЕНОВЕ :   АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

   АНТОАНЕТА АТАНАСОВА                                                                                                                    

 

при СЕКРЕТАРЯ............ИВАНКА ВЕНКОВА.…………....и в присъствието

на ПРОКУРОРА..........………........................……...……………...като разгледа

докладваното от................СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА………………..В.гр.д. N 9 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          К.С.Д.,***, чрез процесуалния си представител адв.К.Б., е обжалвала решение №1242 от 18.07.2018г. на Русенския  районен съд, постановено по  гр.д.N1962/18г.,  в частта, с която са отхвърлени предявените от нея субективно съединени искове за заплащане на сумата за извършени в процесния имот подобрения над  сумата 443лв. за разликата до 2000лв. за всеки от ответниците и в частта за разноските. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част.В съдебно заседание на 29.03.2019г. изразява становище, че решението следва да бъде обезсилено изцяло.На основание чл.233 ГПК прави отказ от част от предявените искове, посочени в писмена молба от 19.02.2019г. Моли въззивният съд да уважи останалите претенции, като основателни и доказани. Претендира разноските по делото.

Въззиваемите М.Б.Г., Й. Б.Н., Н.Б.Г., Т.Б.Г. и В.Б.Т., чрез процесуалния си представител адв.Д.Т., изразяват становище,   че жалбата е неоснователна.

След преценка на доказателствата по делото и като обсъди оплакването по жалбата,  Окръжният съд намира за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество въззивният съд приема следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на К.С.Д. против М.Б.Г., Й.Б.Н., Н.Б.Г., Т.Б.Г. и В.Б.Т., с която иска съдът да постанови решение, с което да осъди всеки от  ответниците да й заплати по 2000лв. частично от дължимите от всеки по 6000лв. обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху него от предявяване на иска  до окончателното изплащане.В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че ответниците са наследници на З.Й. П., б.ж. на гр.Р.и съсобственици по наследство с равни права на недвижим имот в гр.Р. -апартамент по ул.“А.“ №**, вх.*, ет*, със застроена площ 98,62кв.м. състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 18 със застроена площ от 9,16 кв.м, заедно с 2,638 %  ид. ч от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 63427.2.3940. 6.2, намиращ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор № 63427.2.3940.Твърди, че с решение №36 от 17.02.2016г. по в.гр.д.№401/15г. на Великотърновския апелативен съд, влязло в сила на 8.11.2017г., е отменено отхвърлителното решение на първоинстанционния Русенски окръжен съд по гр.д.№1079/12г. с ищца З. Й. П. и е прогласен за нищожен договора за замяна на недвижим имот, сключен между З. Й. П.и К.С.Д. с нот.акт № 189, том 31, дело № 6491 от 06.11.2011 г. на СлВп – Русе,по силата на който К.С.Д. е била придобила собствеността върху описания апартамент.С решението Д. е осъдена да предаде владението на имота на правоприемниците на З. П.- първите четирима ответници.Въз основа на  изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1079/12г. по описа на РОС първите четирима ответници образували изп.д.№961/17г. по описа на ЧСИ рег.№***Ц.Г. за предаване на владението на апартамента и на 02.03.2018г. е направено опразване и въвод във владение в тяхна полза. Ищцата твърди, че при този краен резултат на воденото от гражданско дело останал неуреден спора „относно значителното неоснователно обогатяване на ответниците с цялостния основен ремонт и подобрения на апартамента“, които извършила заедно с лицето Е. А.Ф.,още преди смъртта на З. П.а. Подобренията и ремонтните работи възстановили имота като жилище с много по-голяма потребителска и пазарна стойност.С Договор за дарение на вземане /цесия/ от 23.03.2018 г. Е.  Ф. дарил на ищцата паричното си вземане към ответниците  за „обезщетение за строително-ремонтно и монтажни работи „ извършени в процесния имот, подробно описани в исковата молба и в приложение към същата. Както беше посочено по-горе, ищцата е предявила искове против всеки от ответниците за заплащане на „обезщетение за неоснователно обогатяване“.

Предвид така изложените фактически обстоятелства и наведените доводи и предявения петитум, в определение по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд е квалифицирал обективно съединените искове по чл.59 от ЗЗД. В първото съдебно заседание, в доклада по чл.146 от ГПК, съдът е посочил, че предявеният иск е с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД. По отношение на разпределение на доказателствената тежест е указал на страните, че „ за бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже елементите, включени във фактическия състав на иска по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, а именно: обогатяване на едната страна, изразяваща се в придобиване на имуществена облага и обедняване на другата страна и връзка между тях и при наличието на тези предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за преминаване на имуществени блага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се“.В решението съдът първо е изложил мотиви относно предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и е цитирал съдебна практика по приложението на чл.71 и чл.72 от ЗС. Посочил, че тъй като ищцата е придобила имота въз основа на нищожен договор, същата е недобросъвестен владелец и е изложил съображения за приложение на чл.74 от ЗС/ в решението погрешно изписано ЗЗД/. Съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищцата сумата от 443лв., като е приел, че с тази сума се е увеличила стойността на процесния апартамент вследствие на извършените СМР и е приложил разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗС.Първоинстанционният се е произнесъл по непредявен иск – ищцата  претендира обезщетение по реда на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а съдът се е произнесъл по иск по чл.74 ЗС.Решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.

При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази следното :Задължение на съда е, като изходи от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, да определи квалификацията на материалното субективно право. При констатиране на противоречие между изложените факти и обстоятелствата на които се основава иска и формулирането на петитума, съдът следва да вземе мерки за отстраняване на тази нередовност, като приложи разпоредбите на чл.129 от ГПК.

Мотивиран така и на основание чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд

 

 

                          Р    Е    Ш     И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № №1242 от 18.07.2018г. на Русенския  районен съд, постановено по  гр.д.N1962/18г.,  в частта, с която са отхвърлени предявените от К.С.Д.,*** субективно съединени искове за заплащане на сумата за извършени в процесния имот подобрения над  сумата 443лв. за разликата до 2000лв. за всеки от ответниците, и определение №5323 от 19.09.2018г. по същото дело, с К.Д. е осъдена да заплати разноски и  ВРЪЩА делото  на същия съд за ново разглеждане в тези части от друг състав, за произнасяне по предявените искове.

Решението е окончателно.

В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ :