ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1119/29.6.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VIІІ състав в
закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : СВЕТОМИР БАБАКОВ
като разгледа докладваното от
съдия докладчика адм. дело № 710 по
описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88
ал.3 от АПК.
Образувано
е по жалба на Р.С.К. ***, действаща чрез пълномощника си, адв. И.П. против Акт
за прекратяване с № 1029-12-1157-4 от 07.06.2021 на Директора на ТП на НОИ
Пазарджик.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на оспорения акт поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна.
Ответникът
не е взел становище по жалбата.
Административният
съд след като се запозна с жалбата, намира същата за процесуално допустима- подадена
е в законоустановения седмодневен срок и при наличие на правен интерес от
оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С
разпореждане № О-02-000-00-01428528 от 19.11.2020 г. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, с мотив, че лицето не е осигурено за общо
заболяване и майчинство към началото на временната неработоспособност-
14.11.2020 г., тъй като съгласно приключилата проверка от контролен орган на ТП
на НОИ Пазарджик, с констативен протокол № КП-5-12-00837122 от 06.11.2020 г. е
счетено, че лицето не е полагало труд, не е извършвало реално трудова дейност
при осигурителя „ГРГ експорт“ ЕООД, поради което не е възникнало осигуряване по
смисъла на чл.10 ал.1 от КСО. Цитираното разпореждане е обжалвано и в тази
връзка е издадено решение № Ц 1040-02-174 от 29.12.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01428528 от
19.11.2020 г.
Решението
на директора на ТП на НОИ Бургас е било обжалвано пред Адм. съд Пазарджик, като
с решение от 05.05.2021 по адм. д. 170/21 г. на съда решението на директора на ТП на НОИ Бургас е било
отменено.
С
разпореждане № О-02-999-00-0001394093от 22.01.2021 г. на ръководителя по
изплащане на обезщетението и помощите при ТП на НОИ- Бургас, на жалбоподателката
е отказано изплащане на обезщетение/помощ за майчинство. Разпореждането е
обжалвано, като съответно директорът на ТП на НОИ Бургас с решение от
01.03.2021 г. го е отменил и е върнал административната преписка за ново
произнасяне, съобразно мотивите на решението.
Жалбоподателката
е обжалвала и Задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193/06.11.2020 г., с
които осигурителят „ГРГ експорт“ ЕООД, ЕИК ********* е бил задължен да заличи
данни по реда на чл. 5 ал. 4 от КСО с декларация образец 1 за 93 лица, в това
число и за жалбоподателката. С определение № 699 от 14.04.2021 г. по адм. д.
231/2021 г. Административен съд Пазарджик е оставил жалбата без разглеждане и е
прекратил производството по делото, като го е изпратил на директора на ТП на
НОИ Пазарджик по компетентност.
При
така изложените данни, Директорът на ТП на НОИ Пазарджик постановил на
основание чл. 88 ал.1 т.3 от АПК обжалвания в настоящото производство Акт за
прекратяване с № 1029-12-1157-4 от 07.06.2021 г., като приел, че
жалбоподателката няма правен интерес да оспорва Задължителни предписания №
ЗД-1-12-00837193/06.11.2020 г.
Според
съда, законосъобразно и обосновано Директорът на ТП на НОИ Пазарджик е приел,
че Р.К. не е адресат на оспорените от нея задължителни предписания на гл. инспектор
по осигуряването, издадени на основание чл. 108 ал.3 от КСО. Посочените
предписания са с адресат „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, което дружество се явява
осигурител на 93 лица, в това число и жалбоподателката К., като с тях е
предписано дружеството да подаде декларация, образец 1, с която да заличи подадените данни по чл. 5 ал.4 от КСО на тези 93 лица. Следва да се отбележи, че само осигурителят е
легитимиран да подаде данни за
осигурените лица по чл. 5 ал.4 от КСО,
поради което именно на него е предоставена законовата възможност да обжалва
задължителните предписания да подаде декларация за заличаването им.
Жалбоподателката
няма правен интерес от оспорването, тъй като на нея й е предоставен от
законодателя изричен ред за защита на законните й права и интереси- като
обжалва разпорежданията, с които с които й е отказано обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и обезщетение/ помощ за майчинство. Няма как да възникне право на обезщетение за
временна неработоспособност или майчинство, ако лицето няма качеството на
осигурено по смисъла на чл. 10 ал.1 от КСО, защото само осигурените лица за
общо заболяване и майчинство имат право на тези обезщетения- чл.11 т.1 б „г“ от КСО. В този смисъл, ако при извършената проверка се установят основания за
изплащане на тези обезщетения, периодът
от време, считано от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г. ще бъде признат за
осигурителен стаж. Респективно, дори и да не са заличени данните й по чл. 5 ал.4 от КСО, процесният
период няма да бъде зачетен за осигурителен стаж, ако лицето не е осъществявало
реална трудова дейност /В този смисъл решение № 2364 от 19.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. 704/2018 г./.
Следва
да се отбележи също, че по силата на чл. 40 ал.1 от НПОС, осигурителния
стаж се доказва освен с данните по чл. 5
ал.4 т.1 от КСО, още и с трудови, осигурителни, служебни книжки, както и с
документ по утвърден образец- т.е. жалбоподателката разполага и с алтернативни способи за доказване на
осигурителен стаж пред компетентните органи.
Ето
защо, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. Разноски се претендират само от жалбоподателката, но с
оглед постановения правен резултат, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден
от горното, на основание чл.88 ал.3 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.С.К. ***, действаща чрез
пълномощника си, адв. И.П. против Акт за прекратяване с № 1029-12-1157-4 от
07.06.2021 на Директора на ТП на НОИ Пазарджик.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ:/п/