Р
Е Ш Е
Н И Е
№
261529 20.05.2021 година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20057 по описа на съда за
2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 79 от ЗЗД; чл. 92 от ЗЗД; чл. 342 от ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД от „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез
адв. Ц. против М.Ц.К. ЕГН: ********** с
адрес: ***, п.к. ..., бул. ...... № ... за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 156,94 лв.-потребени услуги по
договор от 18.10.2013 г. ; 50,86 лв. –по договор от 27.06.2016 г.; 151,80 лв-по
договор за лизинг от 27.06.2016 г. ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен Договор за мобилни услуги № ....... от 18.10.2013 г., по
силата, на който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ....... и
ползването на мобилно устройство Nokia 113. На 27.06.2016 г. е сключен договор
за мобилни услуги № ....... и договор за лизинг от 27.06.2016 г., по които са
предоставени мобилен телефонен номер ....... и мобилно устройство Alcatel Ров 4
Grey. Общата цена на лизинговата вещ е 174.57 лв. с вкл. ДДС, платима на 23
месечни вноски по 7.59 лв. с вкл. ДДС (6.32 лв. без ДДС) всяка. Ответникът не е
изпълнил задължения за отчетния период 01/09/2016- 30/09/2016 г. за мобилен
номер .......- месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса спиране на номер 0,75
лв., месечна лизингова вноска; месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса
спиране на номер 0,75 лв., допълнителни услуги Мобилен Интернет 10,81 лв.,
кратки текстови съобщения (SMS) 4,80 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,04
лв.- за мобилен номер .......; за
периода 01/10/2016- 31/10/2016 г. за мобилен номер .......: месечна абонаментна
такса 14,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., месечна лизингова вноска; за
мобилен номер .......: месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса спиране на
номер 0,75 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв.,
допълнителни услуги Мобилен Интернет 32,43 лв., кратки текстови съобщения (SMS)
1,60 лв. ; за период 01/11/2016-30/11/2016 г. за мобилен номер .......: месечна
абонаментна такса 14,99 лв. месечна лизингова вноска за мобилно устройство
Alcatel Pop 4 Grey 7,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер .......: месечна
абонаментна такса 25.82 лв. без ДДС - 30,98 лв. с вкл. ДДС. За задълженията е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК.
В
предоставения срок за отговор ответника чрез назначения особен представител
адв. Б. оспорва исковете. Оспорва качеството на потребител на ответника на
заявените услуги, предоставяне на същите в заявения размер, както и издаване на
документи удостоверяващи същите. Претиндира се погасяване по давност на
вземанията. Заявявасе липса на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за
предоставената вещ.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 9552/2019 г г. по описа на ПРС
се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е връчена по реда на
чл. 47 от, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че установителният иск е
допустим.
От представените Договори за мобилни услуги от 18.10.2013
г., 27.06.2016г.; допълнително споразумение от 27.06.2016 г. ; договор за
лизинг от 27.06.2016г.; декларация от 27.06.2016 г. е
видно, че между страните е постигнато споразумение на 18.10.2013г. за
предоставяне ползване от ответника на доставени от ищеца мобилни услуги с предпочетен номер ....... при стандартен месечен
абонамент от 13,99 лв., за срок от 24 На 27.06.2016 г.
абонаментния план е променен стандартен месечен
абонамент от 40,99 лв. за 24 месеца. На 27.06.2016 г. са
сключени още два договора- за мобилни
услуги с предпочетен номер ....... за срок от 24
месеца по програма „Нон стоп“ 29.99
лева и договор
за предоставяне за временно и възмездно ползване на устройство
марка „Alcatel Pop 4 Grey” за обща лизингова цена в размер на 174,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 7,58 лева.
От представените фактури (лист 20-23)
е видно, че за периода 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. ищеца е начислил на
ответника задължение в размер от 67,74 лв., за предоставените услуги по
ползвания номер ........ и 133,38 лв. за
предоставените услуги по ползвания номер ........ За периода
01.09.2016
г. – 30.11.2016 г. е определеното
задължение от 22,77 лв. за три лизингови вноски. На 01.02.2017 г. е определено
задължение за лизингови вноски в размер 129,03 лв.
От изготвеното заключение от 07.04.2021 г.поизвършената
СТЕ е винодно, че в заявения период ответницата е разполагала с достъп до
електронносъобщителната мрежа на ищеца за ползване на услугите му. Задължението
от 129,03 лв. начислено на 01.02.2017 г. за 17 лизингови вноски.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предвид установените факти от
събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между страните са
сключени два отделни валидни договори за мобилни услуги за различни номера за
срокове от по 24 месеца, по силата на
които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на
потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща
ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. С оглед депозираните
декларации от ответника следва да се отбележи, че същия е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че от ищеца са издадени няколко фактури, които включват в себе си притендираните вземания следва да се приеме, че за
ответника е възникнало задължение за тяхното заплащане в определения в
документите срок. В тази насока ответника, върху който лежи
доказателствената тежест, не ангажира и доказателства да е извършил
плащане на суми по издадените от ищеца
фактури, поради което следва да се приеме, че същите се явяват дължими. Ето
защо следва да се уважит предявения иск
по чл. 422 от ГПК за дължимост на услуги по договор
от 18.10.2013 г. до размера от 133,38 лв. като за разликата
над нея до притендираната сума от 156,94
лв. да се отхвърли, както и за сумата от в размер от 50,86 лв. –по договор от 27.06.2016 г., която
попада в рамките на установения размер от 67,74 лв. на
предоставените услуги по него.
По отношение притендираните
лизингови вноски в размер от 151,80 лв. -по договор за лизинг от 27.06.2016 г. съдът намира, че установените
данни от приложените фактури и заключението по извършената СТЕ доказват
дължимостта на три лизингови вноски начислени за периода 01.09.2016
г. – 30.11.2016 г. с общ размер от 22,77 лв., както и на 17 вноски в размер 129,03
лв. определени като изискуеми на 01.02.2017 г. Предвид това съдът намира за
установена дължимостта на това притендирано вземане, което налага уважаване на
притенцията по отношение на него.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на ищеца се дължат разноски
съразмерно на уважената част от притенцията и съобразно направеното искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия
процес, които възлизат на сумата от 686,84 лв. за настоящето производство и
сумата от 303,71 лв. за заповедното производството по ч.г. д. 9552/19 г.
На
ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ц.К. ЕГН: ********** с
адрес: ***, п.к. ..., бул. ...... № ... дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 6, сумите
от 133,38 лв.(сто тридесет и три
лева и 38 ст.)-потребени услуги по договор от 18.10.2013 г. ; 50,86
лв.(петдесет лева и 86 ст.) –по договор от 27.06.2016 г.; 151,80 лв(стопетдесет
и един лева и 80 ст.)-по договор за лизинг от 27.06.2016 г. ведно със законната
лихва от 07.06.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 6, чрез адв. Ничев против М.Ц.К. ЕГН: ********** с
адрес: ***, п.к. ..., бул. ...... № ... иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 133,38 лв.(сто тридесет и три
лева и 38 ст.) до 156,94 лв.(сто петдесет и шест лева
94 ст.)-потребени услуги по договор от 18.10.2013 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.06.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Ц.К. ЕГН: ********** с
адрес: ***, п.к. ..., бул. ...... № ... да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София сумата
от 686,84 лв. (шестстотин осемдесет и шест лева и 84 ст.) за
разноски по настоящето производство и сумата от 303,71 лева (триста и три лева
и 71 ст.) за разноски по заповедното производство по ч. г. д. ......./2019 г.
на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ