РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. С., 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110207601 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Л.В. В. с ЕГН **********
чрез адв. К.Б. срещу електронен фиш серия К № 4666624, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. На първо място се претендира
допуснато нарушение при връчване на електронния фиш, като същият бил
връчен от некомпетентен орган, без право на възражение и без да се
представят доказателства за извършено нарушение. На второ място се твърди,
че електронният фиш не съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, а
именно данни за начина и сроковете за обжалването му, данни за лицето,
което го е връчило и начина на връчване, данни за техническото средство, с
което е установено извършеното нарушение. Оспорва се годността на
техническото средство, с което е установено нарушението, както и че същото
не е било поставено на място, което да е било надлежно обозначено със знак
1
„видеонаблюдение”. Посочва се, че техническото средство, послужило за
установяване на административното нарушение е мобилно такова и вместо
АУАН и НП незаконосъобразно е бил издаден електронен фиш – в подкрепа
на твърдението жалбоподателят се позовава на ТР № 1/2014 г. на ОС на
колегиите на ВАС.
В съдебно заседание жалбоподателят Л.В. В., редовно призован не се
явява, не се явява и редовно призованият процесуален представител на
жалбоподателя – адв. Б.. От същата е постъпила молба, с която изразява
становище по съществото на делото и претендира разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни
преводни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 01.10.2020 г. средство
за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 11743С7 преминало
последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил
съставен протокол от проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г.
На 28.03.2021 г. в 15:47 часа в гр. С., по бул. „П. Я.” с посока на
движение от бул. „Д. Ц.” към бул. „Ч. в.” се движело моторно превозно
средство марка „О.”, модел „А.” с ДК № *** собственост на жалбоподателя
Л.В. В.. Непосредствено до № ** на бул. „П. Я.” горепосоченото техническо
средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни преводни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
с фабричен номер 11743С7 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 92 км/ч., при
ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. Системата
за контрол на скоростта била позиционирана на пътното платно на бул. „П.
Я.” до № *, за което бил съставен протокол, като същата била в стационарен
режим на измерване и заснемала отдалечаващи се МПС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
Л.В. В., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 4666624, с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя Л.В. В.
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на автомобила - 89 км/ч., т.е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 39 км/ч. Електронният фиш бил връчен
на жалбоподателя на 21.04.2021 г.
2
Жалбоподателят Л.В. В. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а депозирал жалба срещу електронния фиш.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с
протокол за последваща проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 28.03.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка
„Картон на водача” за жалбоподателя, копие на наказателно постановление №
21-4332-009761/19.05.2021 г., както и веществените доказателства - два броя
фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г. за проверка на средството
за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на
скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за
измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено
нарушението /с фабричен № 11743С7/ е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на л. 10 от
делото установява, че на процесната дата и място лек автомобил марка „О.”,
модел „А.” с ДК № *** се е движил в заснетия участък със скорост над
максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото
МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 28.03.2021 г. Следва да се отбележи, че на втората фотоснимка /л.16 от
делото/ ясно се вижда, че техническото средство е било позиционирано на
пътното платно, а не в движещ се автомобил. Видно от приетата справка за
собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било
извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателят Л.В.
В..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице),
депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният
фиш е връчен на жалбоподателя 21.04.2021 г., а жалбата е подадена на
05.05.2021 г. ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата по отношение
връчването на електронния фиш – действително в него не е отбелязано кой е
връчителят, но това обстоятелство по никакъв начин не е накърнило правото
3
на защита на наказаното лице. Връчването на електронния фиш има за цел да
уведоми лицето за издадения санкционен акт, както и да постави началото на
течението на срока за обжалване. Видно от подадената жалба наказаното лице
своевременно е упражнило правото си да обжалва електронния фиш. На
следващо място, законът не предвижда подаване на възражения срещу
връчения електронен фиш, като несъгласието с изложеното в него се изразява
чрез жалба до съда.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различи от
изложените в нея съображения.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Данните,
които следва да се съдържат в електронния фиш са посочени в чл. 189, ал. 4
ЗДвП, сред които обаче не са начинът и сроковете за обжалването на
електронния фиш, данни за лицето, което го е връчило и начина на връчване,
данни за техническото средство, с което е установено извършеното
нарушение, поради което невписването на тези обстоятелства не опорочават
издадения електронен фиш, противно на застъпената в жалбата позиция.
Съгласно цитираната по- горе правна норма електронният фиш следва да
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно
посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това
нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило правото на
защита на жалбоподателя да разбере защо е бил наказан именно с
определения в електронния фиш размер на глобата.
На жалбоподателя Л. В. е наложена глоба в размер на 800 лева на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. /Цитираният в електронния фиш чл. 189, ал. 4
ЗДВП урежда възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление./ Посочената разпоредба предвижда налагане на
по – тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено
при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца”. В електронния фиш обаче не е посочено кое
4
точно нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в
двоен размер. Това нарушава правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така
препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният
размер на административното наказание тоест с колко е превишена
максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това
нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на параграф 6, т.
33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП дали наложената глоба от 800
лева представлява двойният размер на предвидената за съответното
нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на
законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в
електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение попада в
хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП, а оттук – и
дали законът допуска за повторното му извършване да се налага по – тежко
административно наказание. Значението на посоченият процесуален порок на
електронния фиш изпъква още повече и предвид обстоятелството, че не се
установи процесното нарушение да е извършено при условията на повторност
– не се доказа жалбоподателят да е бил наказван за същото по вид нарушение
в едногодишен срок преди датата на настоящото такова 28.03.2021 г. В
отговор на изискана от съда справка относно издавани на жалбоподателя
електронни фишове и наказателни постановления с изискване да се
представят копия от тях по делото е представено едно – единствено
наказателно постановление - № 21-4332-009761/19.05.2021 г., с което
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 119, ал.4 ЗДвП. Същото
НП, освен че е издадено след извършване на процесното нарушение е
санкционирало жалбоподателя за друго по вид нарушение – такова, свързано
с неосигуряване на предимство на пешеходец. Ето защо посоченото НП не
може да обоснове извод, че процесното нарушение е повторно. Действително
видно от представената справка „Картон на водач” се установява, че срещу
жалбоподателя В. са издавани електронни фишове – К2734617, К 3238946, К
3241416, с които същият е бил санкциониран за нарушения на чл. 21, ал 1 и
ал.2 ЗДвП. В справката е посочено, че електронните фишове са връчени на
18.10.2020 г. /преди инкриминираната дата/, както и че същите са влезли в
сила, но без да е посочена датата на влизането им в сила. На първо място при
тези данни е невъзможно да се установи, дали електронните фишове
действително са влезли в сила тоест дали справката е коректна в тази й част,
доколкото в същата е посочено, че обжалваният електронен фиш също е
влязъл в сила – обстоятелство, което не отговаря на истината, а на следващо
място дори и да се приеме, че електронните фишове са влезли в сила, то не
може да се приеме със сигурност, че това е станало преди извършване на
процесното нарушение, тъй като никъде в справката не е посочена датата на
влизането им в сила. Изложените по – горе нарушения на процесуалните
правила, изискващи ясно и конкретно посочване на нарушените разпоредби
съществено са накърнили правото на защита на наказаното лице, поради
което единственият обжалваният електронен фиш следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Въпреки достигнатия извод за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш, за да отговори на останалите възражения, изложени в
5
жалбата съдът намира за нужно да посочи следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган, за установяване на което е
съставен и протокол, приложен по настоящото дело.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Автоматизираните технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
6
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система. Ето защо възражението на жалбоподателя, че нарушението
незаконосъобразно е установено с мобилно техническо средство, поради
което е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП, вместо електронен
фиш е неоснователно. В процесния случай превишението на скоростта е
установено чрез автоматизирано техническо средство, представляващо
одобрен тип средство за измерване - преносима система за контрол на
скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1. Техническата изправност на конкретно
използването средство с фабричен № 11743С7 е установена по несъмнен
начин, видно от протокола за последваща проверка, поради което
възражението, изложено в жалбата срещу техническата пригодност на
средството, установило процесното нарушение е лишено от основание.
С изменението на ЗДвП, обнародвано в ДВ бр.54/2017 г. беше отменено
изискването на чл. 165, ал.2 т. 8 от ЗДвП контролните органи да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяване в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерство на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Следователно към датата на заснемане на процесното нарушение не
е съществувало законово изискване участъкът от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи да бъде обозначен чрез
пътен знак, поради което и възражението на жалбоподателя в тази насока не
може да се сподели.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на
движение в населено място на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава скорост от 50 км/час /с изключение на водачите на ППС от
категория М и самоходни машини, за които скоростта е 45 и съответно 40
км./час/. В случая извършването на нарушението е установено от преносима
система за контрол на скоростта на моторни преводни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение
на автомобила, собственост на жалбоподателя е била 92 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 89 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава, като във
7
фиша е отразено констатираното превишение от 39 км./час., а не 42 км./час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство преносима система за контрол на
скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 92 км./ч. (преди отчитане на толеранс от 3 км./час)
при ограничение от 50 км./ч., валидна за населено място, с което съдът
намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя Л.В. В.. След
получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния в качеството му на собственик на
заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил. Член 188, ал.1 от ЗДвП предвижда изрично
отговорност за собственика /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично
МПС, с което е извършено нарушение,/, ако не посочи кой е управлявал
автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е
предоставил автомобила, то съдът намира, че именно той като собственик на
МПС, с което е извършено нарушение в принципен план е лицето, което е
отговорно за извършеното нарушение.
Въпреки установеното управление на МПС в населено място със скорост
над максимално разрешената по чл. 21, ал.1 ЗДвП, то предвид допуснатото
при издаване на електронния фиш процесуално нарушение от категорията на
съществените, което е накърнило правото на защита на наказаното лице,
същият следва да бъде отменен.
При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 /триста и шейсет/ лева, за извършването на които са представени
надлежни доказателства – договор за правна защита и съдействие от
29.04.2021 г., съдържаща разписка за получаване на уговореното адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 ЗАНН
Софийски районен съд, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4666624, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на Л.В. В. с ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
/осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
8
на Л.В. В. с ЕГН ********** сумата от 360 /триста и шейсет/ лева,
представляваща сторените от В. разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - С. град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9