№ 12365
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря БИ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110124741 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
08.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря БИ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 24741/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „БВИГ“ АД срещу СО, като се твърди, че на
12.01.2022 г. в гр. София, лек автомобил „Мазда 3“, рег. № СВ ............ СР, управляван от П
Д. М. се движел по ул. „Акад. Жак Натан“ в ж. к. „Студентски град“ и в близост до № 7а
настъпило ПТП в дълбока, необозначена и необезопасен дупка, която била покрита с вода.
Поддържа, че в резултат на ПТП-то по автомобила били нанесени вреди – спукана предна
лява гума. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 47042117222000199, с период на застрахователно покритие от
11.08.2021 г. до 10.08.2022 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470421222202071, като било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 150,52 лева. Твърди, че с плащането на
1
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента – СО,
която има за задължение да поддържа пътя, където бил настъпил инцидента. Иска
ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенцията се оспорва изцяло. Твърди, че от представените по делото доказателства не
можело да се направи категоричен извод, че е настъпило ПТП, при което на застрахованото
МПС да са причинени вреди. Поддържа, че липсвал протокол за ПТП, както и сведения за
уведомяване на полицията, а също така не бил представен и снимков материал. Поддържа,
че е недоказано, че МПС-то е било в изправност преди датата на ПТП-то, както и
доказателства за точното място на настъпването на инцидента. Освен това липсвало
посочване на размерите – дълбочина, широчина, дължина на твърдяната дупка, която била
покрита с вода, което препятствало възможността да се направи извод дали е възможно
настъпването на процесните вреди. Сочи, че не оспорва, че застрахователят бил изплатил
твърдяната сума, но сочи, че доколкото били недоказани представките за извършване на
плащане по застраховката, то извършеното плащане не водело до встъпване в правата от
страна на ищеца. Взема становище по представените по делото доказателства и направените
доказателствени искания. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е направено искане за привличане на трето
лице-помагач „ГБС-инфраструктурно строителство“ АД, като е предявен обратен иск.
Поддържа, че страните се намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния
иск има договорно задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило
процесното ПТП – въз основа на Договор № СОА19-ДГ-55-391/14.06.2019 г. Навежда
доводи, че за процесния участък било извършено възлагане – с възлагателно писмо от
17.05.2021 г. за ремонт на пътя. Излага съображения, че ремонтът бил завършил на
29.07.2021 г., като бил приет без забележки, но въпреки това няколко месеца след това се
твърдяло наличието на дупка по ул. „Жак Натан“ 7а. Сочи, че, ако улицата е била в
изправност към приемането на работата, същата е била в неизправност след приемането на
работата от комисия, доколкото бил налице дефект – дупка, която била пълна с вода на
12.01.2022 г. Твърди, че съобразно уговореното в договора, ако било причинено ПТП или
била възникнала щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на
договора, изпълнителят носел пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Иска
ответника по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата от 150,52 лева в случай, че
ищеца по обратния иск бъде осъден да заплати същата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от страна на ответника по обратния
иск, като се твърди, че последният е неоснователен и недоказан. Твърди, че действително
между страните е налице договор във връзка с поддръжка на уличната мрежа, но сочи, че с
оглед условията по договора, дейностите за изпълнение се възлагали при необходимост – с
конкретни възлагания, като с последните се определяли параметрите на съответните СМР.
Поддържа, че от представетени по делото доказателства можело да се направи извод, че
действително имало възлагане от 17.05.2021 г., но работата по същото била приета без
забележки, като била извършена качествено и в срок. Навежда доводи, че с оглед
твърденията за момента на настъпването на ПТП-то не можело да се направи извод, че
същото е настъпило в следствие на неподдържане на пътя. Излага съображения, че ПТП-то е
настъпило след окончателното и качествено извършване на ремонта, но преди да е имало
друго последващо възлагане от страна на възложителя – СО, поради което не била налице
хипотеза на договорно неизпълнение. Инвокира доводи, че липсвали каквито и да било
доказателства за приложението на чл. 20, ал. 3 от Договора, на който се позовавал ищецът по
обратния иск. Твърди, че не следва да отговаря за вреди след предяването на работата на
възложителя в нормално експлоатационно състояние. Поддържа, че съгласно договора,
контролът по изпълнение на договора се извършвал посредством месечни и постоянни
2
инспекции, извършвани от представител на възложителя, упражняващ контрол. Сочи, че
ищецът не бил доказал извършването на подобни проверки, както и съставянето на
необходимите за това протоколи. Аргументира, че не е налице причинно-следствена връзка
за ангажиране на договорната му отговорност. Иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
I. По отношение на предявения главен иск:
СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45
ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в
правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност
заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата
на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977
г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при
действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ,
тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и
съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
3
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е
причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика –
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) към момента на ПТП-то е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 47042117222000199, с период на застрахователно покритие от
11.08.2021 г. до 10.08.2022 г. за лек автомобил „Мазда 3“, рег. № СВ ............ СР; 2) че във
връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
470421222202071, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 150,52
лева; 3) че между ищеца и ответника по обратния иск е налице валиден Договор № СОА19-
ДГ-55-391/14.06.2019 г.; 4) по силата на сключения Договор № СОА19-ДГ-55-391/14.06.2019
г. ищецът е възлагал на ответника да извършва ремонт на процесния участък с възлагателно
писмо от 17.05.2021 г., като работата по същият е била приета без забележки.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. П. М..
От разпита на св. М. се установява, че не била участвала в ПТП през 2022 г. и не била
претърпявала инцидент. Управлявала лек автомобил „Мазда“ – който бил личен на
свидетеля, като се била обръщала към застрахователя „Булстрад“ за щета на паркинг – за
одран автомобил по броня и врата. При предявяване на декларация на лист 13 в кориците на
делото, сочи, че знаела за декларацията, като установява, че тя била писала горната част на
декларацията, а долната била писана от съпругът й. Свидетелства, че късно вечерта се
прибирали от тренировка със синът й, който тренирал в близост до мястото на инцидента.
Времето било лошо – било тъмно, зимно време, като валяло и било студено. При завой от
вътрешна улица, която била посочила, се движела с много ниска скорост, защото там имало
завой от главен път и се влизало в улицата, поради което нямало как да се движи бързо и
попаднала в дупката, която била описала. Изяснява, че се била спукала гумата, като веднага
отбила отстрани, като съпругът й и още едно момче помогнали и сменили гумата, тъй като
нямала крик. Сочи, че инцидентът станал в гр. София, ул. „Акад. Жак Натан“. Установява,
че се била спукала предна лява гума. Дупката на гумата била достатъчно голяма, за да
4
спукването да настъпело веднага след попадането в дупката. Свидетелства, че дупката не
била означена към момента на ПТП-то, като на следващия ден лично тя обозначила дупката.
Изяснява, че улицата била „Акад. Жак Натан“, като движението било от булеварда навътре
по улицата. Сочи, че друг път не била попълвала подобни документи, поради което е било
възможно нещо да не е отразено прецизно в последните.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият е и пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следният: на 12.01.2022 г., лек автомобил „Мазда 3“, рег. № СВ ............ СР, се
движи по ул. „Акад. Жак Натан“, с посока от ул. Й. Йосифов“ към ул. „Стоян Камбрев“, и в
района на № 7а, превозното средство преминава през дупка на пътното платно, която е
пълна с вода, като в причинно-следствена връзка с това настъпва спукване на предната лява
гума на МПС-то. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на
увреденото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 201,55 лева. В
открито съдебно заседание вещото лице потвърждава, че дадените в негово присъствие
свидетелски показания напълно потвърждава механизма на ПТП-то, които е изяснен и в
представеното заключение на САТЕ.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на СО (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
5
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед принципа на диспозитивното
начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
Съдът не споделя доводите на ответника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и
причинно-следствена връзка. Освен това в настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция след
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Тоест, няма пречка ПТП-то, неговият механизъм и вредите произтичащи от това да се
установяват с всички доказателствени средства, които са допустими според българския
граждански процес. Последният не познава т. нар. „предустановени“ доказателства, чиято
функция е доказване на определени обстоятелства само с определени доказателствени
средства. Фактът на ПТП-то, механизмът му и неговите последици, респ. вреди могат да се
установяват с всички доказателствени средства по ГПК, дори когато мястото на
произшествието не е било посетено от органите на МВР и не са съставени съответни
протоколи за ПТП, оглед и пр.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че безспорно е
установен – от събраните писмени доказателствени средства, свидетелски показания и
заключението на САТЕ механизма на процесното ПТП. В тази насока не могат да се
споделят възраженията на ответника, че не било посочено къде точно на улицата, съответно
при какви размери на дупката било настъпило ПТП-то. От една страна както беше посочено
релевантните обстоятелства са изяснени категорично от свидетелските показания по делото
6
и заключението на САТЕ, а от друга страна е правно абсурдна тезата на ответника, че
следвало да се посочат и размерите на дупката. Подобно задължения за увреденото лице
няма. Напротив, релевантен е противоправният резултат, а с оглед изясненото по-горе от
правна страна по-скоро релевантен е извод в противна насока – ответникът следва да
организира така поддържането на пътната мрежа на територията на СО, респ. гр. София, че
да няма дупки при попадането в които да се увреждат автомобилите, респ. ако са налице
дупки или ремонтните дейности свързани напр. с изрязване на асфалт, продупчване на
покритието и т.н., то те да бъдат надлежно обозначени, за да може всеки водач на МПС да
може да ги възприеме своевременно и да предприеме своевременни действия и мерки за
избягване на препятствието на пътя.
На следващо мястото, настоящият съден състав намира, че не следва да взема
предвид възраженията на ответника досежно облигационното отношения по
застраховатения договор и общите условия към него. Основен принцип на облигационното
право е този за относителното действие на облигационното отношения, поради което
договорът поражда действие само между страните, а по отношение на трети лица, когато
законът го допуска, поради което само в последната хипотеза трети лица могат да черпят
възражения от договорните отношения, какъвто не е процесният случай – арг. чл. 21, ал. 1
ЗЗД. В този смисъл, доводите на ответника, че не били налице условията по
застрахователния договор за плащане на застрахователното обезщетение са ирелевантни и
не следва да бъдат вземани предвид.
Неоснователни са доводите на ответника, че ПТП-то било настъпило поради вина на
водача, поради което било налице съпричиняване. По делото нито са сочени, нито са
събрани доказателства в тази насока – че с поведението си водачът е допринесъл обективно
за настъпването на ПТП-то и вредоносните последици, поради което, съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимото регресно вземане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
На следващо място трябва да се посочи, че съдът намира, че не следва да обсъжда
възражението на ответника, че не можело да настъпи ПТП, тъй като имало възложена
дейност на третото лице-помагач. Това възражение е направено едва в устните състезания,
като същото има материалноправен характер, поради което същото е преклудирано – арг.
чл. 133 ГПК, във вр. чл. 131, ал. 1 ГПК.
II. По отношение на обратните искове:
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно и пасивно, субективно
съединени осъдителни (обратни) искове с правно основание: чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр.
чл. 82 ЗЗД.
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата цели в едно
производство да разреши евентуално възникналия правен спор с третото лице-помагач, при
положение, че бъде уважен предявения главен иск. Тоест, обратният иск срещу третото-лице
помагач винаги е под вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен.
7
Тоест, в случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главният иск, съдът намира,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявените обратни
искове.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за обществена поръчка с предмет поддържане на процесния
пътен участък; 2) виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника –
неизпълнение на задължения по договора 3) настъпването на имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да докаже, че е намалял активът му, че се е
увеличил пасивът му или че е сторил разноски по процесния договор за поддръжка на
пътния участък обект, който да е бил валидно сключен и с достоверна дата за процесния
период с оглед неизпълнението на задължението на ответника, и 4) причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение за ответника и настъпването на
вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
По делото е обявено за безспорно, че между ищеца и ответника по обратния иск е
налице валиден Договор № СОА19-ДГ-55-391/14.06.2019 г., както и че по силата на
сключения Договор № СОА19-ДГ-55-391/14.06.2019 г. ищецът е възлагал на ответника да
извършва ремонт на процесния участък с възлагателно писмо от 17.05.2021 г., като работата
по същият е била приета без забележки.
От представения Договор № СОА19-ДГ-55-391/14.06.2019 г. се установява, че
възложителят СО е възлагал на изпълнителя „ГИС“ АД, дейности на територията на СО,
включващи райони „Панчарево“, „Младост“ и „Студентстки“ да извършва дейности по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоражения в съответствие с
техническа спецификация на възложителя. В договора е посочено, че улиците и булевардите
са посочени в приложение № 6 към договора, а дейностите включват:
- текущ ремонт и поддръжка на пътната настилка в това число и тротоарите;
- дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътни съоръжения – мостове, пасарелки,
водостоци, пешеходни подлези;
- ремонтно-възстановителни дейности при аварийни ситуации, целящи незабавно
възстановяване на минимално ниво на обслужване след възникнало аварийни ситуации
(пропадания, срутвания, изравяния, разрушение на мостови съоръжения и др.);
- съпътстващи поддържането дейности, представляващи условие, следствие или
допълнение към него, като: доставка влагане на необходимите и съответстващи на
техническата спецификация материали и строителни продукти; извършване на
необходимите изпитвания и лабораторни изследвания; отстраняване на проявени дефекти
през гаранционните срокове, определени в договора за възлагане на обществена поръчка.
В клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора страните са уговорили, че дейностите по
договора ще се извършват в период от 48 месеца.
Според договореното в чл. 5 от договора дейностите се възлагат от възложителя на
8
изпълнителят с годишни, срочно и извънредни задания, с които се определят сроковете за
изпълнение.
По делото не е представено приложение № 6 към договора, поради което съдът
намира, че не може да направи категоричен извод по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК (т.е.
наличието на пълно и главно доказване), че процесната улица „Акад. Жак Натан“ е била
предмет на договора. Фактът, че по делото са ангажирани други писмени доказателствени
средства за възлагане не може да доводе до категоричен извод, че в случая такова е налице
досежно процесният договор. Ето защо, при неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Въпреки това, дори съдът да приеме, че процесният пътен участък е включен в
предмета на сключения между страните договор, то следва да се отбележи следното:
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с обективирани в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения
– арг. чл. 180 ГПК.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
В случая по делото е обявено за безспорно, че ищецът по обратният иск е приел без
възражения работата по процесният пътен участък, за което самият той е представил
доказателства – фактура, двустранна сметка № 26, протокол № 120, количествена сметка №
ИКС – 52, акт за фактическо приключване на СМР (л. 54-60 в кориците на делото).
Тоест, ищецът СО е приела и е одобрила работата извършена от страна на
изпълнителя, която е била за ул. „Акад. Жак Натан“. Тоест, налице е извънсъдебно
признание на факти, че изпълнителя по договора е изпълнил същия, което признание е
направено от възложителя по договора. А извънсъдебното признание на факти е едно от
9
най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в
съвкупност с останалите доказателствени средства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че не са
доказани пълно и главно материалните предпоставки на предявените обратни искове,
поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. На първо място не може да се направи категоричен извод, че ул. „Акад.
Жак Натан“ действително е попадала в обхвата на договора. На следващо място трябва да се
отбележи, че дори настоящият съдебен състав да приеме, че ул. „Акад. Жак Натан“ е
попадала в обхвата на договора, то от ангажираните писмени доказателства се установява,
че ответниците по обратния иск са изпълнили същия, доколкото с оглед уговореното, за да
се извърши ремонт и поддръжка на улицата е необходимо възлагане от страна на
възложителя – ищец по обратния иск. В тази насока безспорно е установено, че възложените
дейности са изпълнени от изпълнителя по договора и са приети от възложителя. Тоест, не е
налице виновно неизпълнение по договора, за да може да се ангажира гражданската
отговорност за вреди на изпълнителят по договора.
Следователно, обратните искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
III. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат ищеца и ответникът по обратния иск.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди
сумата от 690,00 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Ответникът по обратният иск не е направил искане за присъждане на деловодни
разноски, като не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. ................... да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК:
...................., със седалище и адрес на управление: гр. ..................., на основание чл. 410 КЗ,
във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 150,52 лева, представляващи регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (именувана
10
„щета“) № 470421222202071, за ПТП от 12.01.2022 г., като лек автомобил „Мазда 3“, рег. №
СВ ............ СР, се движи по ул. „Акад. Жак Натан“, с посока от ул. Й. Йосифов“ към ул.
„Стоян Камбрев“, и в района на № 7а, превозното средство преминава през дупка на
пътното платно, която е пълна с вода, като в причинно-следствена връзка с това настъпва
спукване на предната лява гума на МПС-то, ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от СО, с адрес: гр. ................... срещу „ГИС“ АД, ЕИК:
..................., със седалище и адрес на управление: гр. ................, за заплащане на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, на сумата от 150,52 лева, представляващи
имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, поради виновно неизпълнение на
Договор № СОА19-ДГ-55-391/14.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО, с адрес: гр. ................... да заплати на
ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ...................., сумата от 690,00 лева, представляващи деловодни
разноски възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ГИС“ АД на
страната на ответника СО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11