№ 373
гр. Бяла Слатина, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20251410100304 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове
от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Х.К.“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф.311, чрез адв.Л. Б. от САК, против
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“
№146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), и „Ай
тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“
№146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), както
следва: спрямо ответника гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4,
общ. Столична, обл. София (столица) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор
за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г.; спрямо ответника „Ай тръст“ ЕООД иск с
правно основание чл.26, ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г. поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се сочи, че на 10.06.2024г. ищецът е сключил с „Кредисимо“ ЕАД
Договор за потребителски кредит №2990605, по силата на който кредитодателят й
предоставил в заем сумата в размер на 4500,00 лв. при ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21 %.
Съгласно погасителен план следвало да внесе сумата в размер на 6661,92лв., включваща
главница и договорна лихва. Ищцата сочи, че към датата на депозиране на исковата молба е
заплатила по процесния договор за кредит сумата в размер на 506,85лв.
Ищцата сочи, че била във връзка с договора за кредит задължена да сключи с „Ай
1
тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г., по силата на който
се задължила да заплати на втория ответник възнаграждение в размер на 3829,19лв.
Ищцата навежда доводи за нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
предвид некоректно посочен ГПР по договора за кредит. Твърди, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство увеличава печалбата на кредитодателя, предвид
което същото е част от ГПР и следва да бъде включено към него.
Твърди, че не е налице ясно разписана методика за формулиране на ГПР по договора за
кредит, като по този начин кредитополучателят е поставен в невъзможност да разбере какъв
е процентът на оскъпяване на ползвания от него продукт.
Инвокира доводи за недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство от
10.06.2024г. поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Твърди, че
възнаграждението по договора е дължимо без наличие на насрещна престация. Сочи, че
сключването на договора за поръчителство е задължително условие за сключване на договор
за кредит. Твърди, че възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция е следвало
да бъде включено в ГПР по договор за кредит.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Не спори, че
във връзка с процесния договор ищецът е заплатил сумата в размер на 506,85лв., както и че
към ГПР по договора не се включва възнаграждението по договора за възлагане на
поръчителство. Релевира доводи защо посоченото възнаграждение не следва да бъде
прибавяно към ГПР по договора. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с
правно основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с
които е поискал да се осъди Ц. П. П. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на
3993,15лв., представляваща незаплатенa главница по Договор за потребителски кредит
№2990605/10.06.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Излага подробни съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Излага мотиви
в подркепа на становището си, че възнаграждението по договора за възлагане на
поръчителство не следва да бъде включвано към ГПР по договора за кредит. Предвид
изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал писмен
отговор, в който признава насрещния иск като основателен.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
2
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника
„Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за потребителски
кредит №2990605/10.06.2024г. По силата на цитирания договор ответникът „Кредисимо“
ЕАД е предоставил на ищеца сумата в размер на 4500,00 лева, която ищецът се задължил да
върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 40,00 % и годишен процент на разходите от 48,21 %. Съгласно чл.4, ал.1 от
Договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на
„Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване
на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите
условия относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал.
2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г. към Договор за потребителски
кредит №2990605/10.06.2024г, по силата на който поръчителят се задължил да сключи
договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно –
3892,19 лв., платимо на 24 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за
ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за потребителски кредит
№2990605/10.06.2024г не е включено възнаграждението по не е включено възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г.
3
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че по Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г. ищецът е заплатил сумата в
размер на 506,85лв.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги
лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента
на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и
всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване
нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице
плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С
оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.
Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е
физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя
професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието
на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се
обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 48,21 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г, сключен от
потребителя с „Ай тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
4
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на цитираната разпоредба "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо"
ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла
на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От
клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на
т.нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък
срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно
обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението
си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за
предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
5
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от Договор за предоставяне на поръчителство. След
като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител, то с
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. В случая получаването на кредита при предлаганите условия
предполага предоставянето на обезпечение, като съгласно задължителната съдебна
практика на СЕС, обективирана в Решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23г., Член 3, букви
ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него
договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата
на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите“.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
При извършена служебна справка от съда чрез кредитен калкулатор – ГПР, находящ се
в сайт calculator.bg, се установява, че след прибавяне на разходите във връзка с Договор за
предоставяне на поръчителство в общ размер на 3892,19лв., ГПР по кредита в размер над
200%. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“,
която не е включена в оскъпяването на ползваната сума. Предвид гореизложеното
настоящият съд намира, че макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
6
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Както вече беше посочено, договорът, сключен между потребителя и „Кредисимо“
ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „Ай тръст“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията. В продължение на развитите по-горе мотиви
настоящата съдебна инстанция намира за нищожен и договорът за предоставяне на
поръчителство, тъй като посредством същия се цели заобикаляне на законовото изискване за
размера на ГПР по договора за потребителски кредит. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание поради противоречие с добрите нрави. В случая за поръчителят е
уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността
за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния
се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя
суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно,
защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си
при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по
договора – поръчителя.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че предявените
субективно съединени искове от Ц. П. П. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор
за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г, сключен между ищцата и „Кредисимо“
ЕАД, и иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 за прогласяване нищожността на Договор
за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г, сключен между ищцата и „Ай тръст“
ЕООД, са основателни и следва да бъдат уважени.
По предявените насрещни осъдителни искове:
С отговора на исковата молба ответникът е признал насрещния иск. Настоящата
съдебна инстанция счита, че не са налице основанията за произнасяне на решение при
признание на иска, след като не е налице изрично волеизявление от страна на ищеца
„Кредисимо“ ЕАД в тази посока.
В хода на производството безспорно бе установено, че сключеният между ищцата и
„Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г.е нищожен. De
7
lega lata когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от
ЗПК/.
С проекта за доклад, обявен за окончателен в открито заседание на 07.10.2025г., съдът
е отделил като признат и ненуждаещ се от доказване факта, че по процесния договор
ищецът е получил заемната сума в размер на 4500,00лв., като е заплатил сумата в общ
размер на 506,85лв., коятоа сума следва да бъде отнесена към получената главница по
Договора. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният
насрещен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло. Като законна последица от
уважаването на иска за главницата ще се присъди законната лихва върху сумата от 3993,15
лв., считано от завеждане на насрещната искова молба.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Бяла Слатина държавна такса, както
следва: „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати държавна такса в общ размер на 266,48лв., а
„Ай тръст“ ЕООД – в общ размер на 155,69лв.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от адв.Л. Б. от САК. По отношение на размера на
хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Б., съдът счита за нужно да акцентира
върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г.
по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с Решение по дело C‑438/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски
районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101,
§ 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
8
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените по- горе
принципни съображения и като взе предвид защитавания интерес, правната и фактическа
сложност на делото, високата образователна квалификация на лицето, придобило
юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия /виж
Определение №2432/19.09.2024г. по ч.к.т.д. №1825/2024г. по описа на II-ро т.о на ВКС/,
поетата отговорност от адвоката, на реално извършените дейности от пълномощника на
ищеца, като отчете икономическите отношения в страната, характеризиращи се с неизменно
повишаване на цените на стоките и услугите, при устойчив темп на нарастване, както и
факта, че присъдените разноски представляват брутно възнаграждение, което следва да бъде
обложено с данъци от страна на адвоката, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, в полза на адв. Б. следва да се определи възнаграждение в размер на
900,00лв., платим от ответника „Кредисимо“ ЕАД, и възнаграждение в размер на 600,00лв.,
платим от ответника „Ай тръст“ ЕООД.
По отношение разноските, дължими в полза на ищеца по насрещните искове
„Кредисимо“ ЕАД: насрещният иск е уважен изцяло. Съобразно представения от ищеца
списък с разноски по чл.80 от ГПК, същият е сторил такива в размер на 159,73лв. – за
държавна такса, и 150лв.– за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора,
ответникът по насрещните искове Ц. П. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 309,73 лв. – разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бяла Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен
адрес: със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф.311, чрез адв.Л. Б. от САК, срещу
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“
№146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица),
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г. поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл.
София (столица), ДА ЗАПЛАТИ адв.Л. Б. от САК, със съдебен адрес: със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф.311, сумата в размер на 900,00лв. / деветстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. П., ЕГН **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда
А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), ДА ЗАПЛАТИ в поза на РС-Бяла Слатина
сумата в общ размер на 266,48лв. /двеста шестдесет и шест лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща дължаща се държавна такса в производството.
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД от Ц.
П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Бяла
Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф.311, чрез адв.Л. Б. от
САК, срещу „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София
(столица), НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г.
поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София
(столица), ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л. Б. от САК, със съдебен адрес: със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф.311, сумата в размер на 600,00лв. /шестстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. П., ЕГН **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда
А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), ДА ЗАПЛАТИ в поза на РС-Бяла Слатина
сумата в общ размер на 155,69лв. /сто петдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща дължаща се държавна такса в производството.
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.Х.К., бл.51, вх.А,
ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф.311, чрез адв.Л. Б. от САК, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда А , ет. 4, общ. Столична, обл. София
(столица), сумата в размер от 3993,15лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и три лева
и петнадесет стотинки/, представляваща незаплатена главница – чиста стойност, по
Договор за потребителски кредит №2990605/10.06.2024г., ведно със законната лихва от
депозиране на насрещната искова молба – 25.04.2025г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла
Слатина, ул.Х.К., бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, ет.3,
оф.311, чрез адв.Л. Б. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на „„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“В.“ №146, бизнес център България, сграда
А , ет. 4, общ. Столична, обл. София (столица), сума в размер от 309,73лв. /триста и девет
лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща сторени разноски в производството.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните,
като на ответниците се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК на посочените електронни
адреси.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
11