Р Е Ш Е
Н И Е
№ /31.07.2020 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И
ДЕВЕТИ ЮЛИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА
ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 895 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл. 62, ал.2 СК.
Производството
по делото е образувано с искова молба от
К.Г.Г., с ЕГН: **********,***, действаща чрез адв. Д.М.П. *** и съдебен адрес ***,
ПРОТИВ К.К.К., с ЕГН: **********,*** и М.К.К. с ЕГН: ***********, с постоянен
адрес: ***, чрез нейната майка и законен представител К.Г.Г., с ЕГН: **********,***
с правно основание чл. 62, ал. 2 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че
страните по делото К.Г.Г. и К.К.К. са бивши съпрузи, като гражданскиья им брак
сключен на 09.01.2017 год. в гр.варна, за което е съставен акт за граждански
барк № 20/09.01.2017 год. на Община Варна е прекратен с развод, с Решение №
205/25.10.2019 год. по гр. дело № 243/2019 год. на Районен съд Девня.
По време на тяхното съжителстване като
съпрузи се стремяли към пълен синхрон в отношенията си, но вместо това се
получил нежелан и от двама им срив, за това допренесъл и факта, че К. не можела
да зачене дете, поради установен по медицински път дългогодишен стерилитет,
който в следствие на претърпяна гинекологична операция през 2014 год. С времето
съпрузите започнали все по - трудно да постигат съгласие по общите семейно -
битови въпроси. Доверието помежду им бавно се стопило. Отношенията им се
влошили и това довело до фактически разделя на съпрузите през месец Юни 2018
год.
На *** год. ищцата родила детето М.К.К.,
преди изтичането на триста дни от прекратяването на брака им. Поради тази
причина в акта зараждане като баща е записан ответника по силата на т. нар.
„презумпция за бащинство". твръди, че детето е заченато посредством
асистирана репродукция с донорство от Д.Т.Т..
след фактическа раздяла между
съпрузите през месец Юни 2018 год., К.Г. не е поддържала никакви отношения със
съпруга си К.К., още повече интимни. От есента на 2018 г. тя живее на
съпружески начала с биологичния баща на детето М.К. – Д.Т.Т., с когото
продължават да живеят заедно и към настоящия момент в едно домакинство, и
заедно отглеждат дъщеря си М.. Поради това считам, че с оглед интересите на
детето М. е статутът му да бъде уреден съобразно действителното фактическо
положение.
Ищцата твърди, че в интерес надетето е
да бъде установендействителния й произход, с оглед възможноста детето да бъде
припозната от неговия биологичен баща Д.Т.Т..
В исковата молба е заявен петитум, с
който ищцата, моли съда да постановите решение, с което да:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните К.Г.Г., с ЕГН: **********,***, действаща чрез адв. Д.М.П. *** и
съдебен адрес ***, К.К.К., с ЕГН: **********,*** и М.К.К. с ЕГН: ***********, с
постоянен адрес: ***, представлявана от особен представител, адв. С.К.П.-Х. ***,
с адрес на призоваване гр.В., бул.”В.В.“ № .., вх.., ет.., че детето М.К.К., не
е заченато от и не произхожда от ответника К.К.К., по иска на К.Г.Г. с правно
основание чл.62 ал.2 от СК.
Моли, съда да постановите промяна в
акта за раждане на детето като имената на детето да бъдат изписани по реда на
чл. 15, ал. 1 от ЗГР, а именно: М. К.Г..
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания за допускане на
гласни доказателства при режим на довеждане и за събиране на писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована явява се лично и се представлява от процесуален представител по
пълномощие, която поддържа иска и моли съда да го уважи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника по делото К.К.К., с който признава за вярна въведената в
исковата молба фактическа обстановка. Твръди, че той не е баща на детето.
В съдебно заседание ответника редовно
призван несе явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител на М.К.К. адв. С.К.П.-Х. ***, с адрес
на призоваване гр.В., бул.”В.В.“ № .., вх.., ет.., с който заявява, че искът е
допустим
В отговора се твръди, че иска за
признаване на установено, че К.К.К. не е баща на детето М. е основателен. В
отговора се твръди, че че не е в интерес на детето и в негова вреда в акта за
раждане, да няма записан баща.
Моли съда да постановите решение, с
което да уважите предявения от К.Г.Г., ЕГН **********,*** иск за признаване за
установено по отношение на К.К.К., ЕГН ********** *** М.Д." .., ет.., ап..
и М.К.К. ЕГН ********** ***, че К.К.К. не е баща на малолетното дете М.К.К..
Моли съда да отхвърли като
неоснователна претенцията за постановяване промяна в Акт за раждане №
0254/12.02.2020г., съставен в Община Варна - Район „Одесос", за записване,
че бащата на детето М. е неизвестен и че детето следва да носи за бащино име -
личното име на майката и за фамилно име - фамилното име на майката.
В съдебно заседание ответника се
представлява от назначения от съда особен представител, който дава становище че
съдът следва да уважи иска.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът с определеинето си постановено
по реда на чл.140 от ГПК е приел, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че
се признават и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства:
Страните по делото К.Г.Г. и К.К.К. са
бивши съпрузи, като гражданския им брак, сключен на 09.01.2017 год. в гр.Варна,
за което е съставен акт за граждански барк № 20/09.01.2017 год. на Община Варна
е прекратен с развод, с Решение № 205/25.10.2019 год. по гр. дело № 243/2019
год. на Районен съд Девня.
Ответника, детето М.К.К. с ЕГН:**********,
е родена на *** ***, за което е съставен акт за раждане № 0254/12.02.2020 год.
на Община Варна р-н Одесос, с установен произход от майка: К.Г.Г. с ЕГН:**********
и от баща К.К.К. с ЕГН:**********.
От Представената по делото Епикриза
издадена от Медицински център за асистирана репрудукция Варна ООД, ищцата е заченала
по процедурла инвитро с положителен тест на 26.06.2019 год. Този документ дава
осонавние насъда за приеме, че вероятния момен на зачеване на детето е втора
третат седмица на месец юни на 2019 год.
От разпитаните в съдебно заседание
свидетели съдът установи, че страните по делото са във фактическа раздяла от
лятото на 2018 год. През есента на 2018 год., ищцата се запознала с Д.Т.Т., с
когото заживяла на съпружески начала. От съвместното им съжителство е роденото
детето М.. Процедурата по неговото зачеване е инвитро. За детето се грижат
двамата ищцата и Д.Т., който възприема това дете като негово, като негов баща.
От разпитания свидетел съдът установи,
че през 1990 г. ответника по делото К.К. е напуснал семейството си и е заминал
замина да работи в Русия. През през пролетта на 1990 год. ответниците В.Т.Г. и
Ц.С.Ц., са заживяли на съпружески начала, като съпрузи. От този момент до
приключване на съдебното дирене живеят заедно. Ищецът се е родил през 1996 год.
от съвместното им съжителства. С бившия си съпруг ответницата С. не е имала
никакви интимни контакти
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основана на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства, тъй като същите са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание
чл. 62, ал.2 СК.
Подлежащите на установяване факти по
иска с правно основание чл.62, ал.2 от СК вероятния момент на зачеване на детето,
както и че то не би могъло да бъде заченато в този период от ответника К.К.К..
Главен предмет на доказване при иска
по чл. 62 ал. 2 СК е невъзможността майката да
е заченала от бившия си съпруг, с оглед оборване на въведената в закона
презумпция.
Под "невъзможност" по
смисъла на чл. 62 СК се разбира
реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието, на които е
изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга по
време на зачеване на детето или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза,
че съпругът се изключва като баща.
В настоящия случай се установява от
събраните писмени и гласни
доказателства, че бившите съпрузи, са се разделили много преди периода на
зачеване детето. Детето е зачено чрез инвитро процедура, като в представените
медицински документ партньор на ищцата не е нения бивш съпруг. През този период
ищцата и ответника са били във фактическа раздяла и не са имали никакви
контакти помежду си, което изключва възможността ищцата да е заченато от бившия
съпруг на неговата майка.
Признанието на иска от ответника,
преценено съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК
в съотношение със свидетелските показания, води до извода, че е изключена
всякаква вероятност за полови контакти между него и ответницата С.С.И.в
периода, когато е зачената ищцата.
След като е налице фактическа невъзможност
за зачеване от съпруга, презумпцията за неговото бащинство е опровергана и
искът по чл. 62 ал.2 СК следва да
бъде уважен.
По отношение на изразеното становище
на особения представител на ответника адв. С.К.П.-Х. в не е в интерес на детето
оспорване на бащинството, тъй н акт за раждане би се посочило, че бащата е неизвестен.
Съдът не сподяля това становище,
защото в интерес на детето е да установи действителния си произход, като
оспорване на въведената в закона презумция е първата крачка, към установяване
на действителния произход и поради това възражението се явява неоснователно.
Съгласно ЗГР съдът следва по правилата
на чл.15 да определи бащиното и фамилно име на детето, като занапред същото да
се нарича с имената
След влизане на решението в сила
препис от същото следва да бъде изпратен на органа по гражданско състояние по место
раждане на ищцата за вписване на промяната в регистрите по гражданско
състояние.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните К.Г.Г., с ЕГН:**********,***, действаща чрез адв. Д.М.П. *** и
съдебен адрес ***, К.К.К., с ЕГН: **********,*** и детето М.К.К. с ЕГН: ***********,
с постоянен адрес: ***, представлявано от особен представител, адв. С.К.П.-Х. ***,
с адрес на призоваване гр.В., бул.”В. В.“ № .., вх.., ет.., че детето М.К.К.,
не е заченато от и не произхожда от ответника К.К.К., по иска на К.Г.Г. с
правно основание чл.62 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 16, ал.2 вр. чл.
15, ал. 1 от ЗГР имената на детето, както следва М. К.Г..
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЛЕД влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати на
Община Варна за вписване на постановената промяна в съставения Акт за раждане №
0254/12.02.2020 год. на Община Варна р-н Одесос
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: