№ 15162
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110174908 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„С..“ ЕООД е предявило срещу В. С. П. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.10.2024 г.) до
окончателното плащане, представляваща главница по договор за заем, предоставена на
17.09.2020 г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 58665/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 17.09.2020 г. ответникът, който към посочената дата бил
служител в дружеството, поискал и получил в заем сумата от 1000 лв. За получаването на
сумата бил издаден разходен касов ордер, върху който ответникът саморъчно написал името
си и се подписал. Страните не уговорили срок за връщане на сумата, като ищецът се
позовава на чл. 240, ал. 4 ЗЗД и сочи, че предявяването на иск представлява покана за
плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Излага твърдения, че ищецът е разполагал с негов адрес, на който е можел да му връчи
покана за връщане на сумата, но не го е направил. Сочи, че през времето, през което е
работил при ищеца, е получавал трудовото си възнаграждение с разходни касови ордери в
началото и в средата на месеца, като в друго производство между страните по трудов спор е
било установено, че ищецът има практика да дописва и променя съдържанието на ордерите,
поради което оспорва истинността на приложения по делото разходен касов ордер и моли да
се открие производство по реда на чл. 193 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните
факти: сключен между страните договор за заем, по силата на който на ответника е
предоставена сумата в размер на 1000 лв., а за ответника е възникнало задължение за
погасяване на кредита, както и настъпила изискуемост на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
От фактическа страна:
1
По делото е приет разходен касов ордер с дата 17.09.2020 г., издаден от ищеца „С..“
ЕООД, в който е посочена сума в размер на 1000 лв., която „се брои“ на ответника В. П. за
заем, като в ордера има четири подписа: за ръководител, за получил сумата, за броил сумата
и за съставил.
Прието е и заключение на съдебно-графическа експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е изследвало оригинала на приложения по делото заверен препис от разходен
касов ордер. Установило е, че ръкописните текстове „„С..“ ЕООД“, датата „17.09.2020 г.“,
„заем“, „хиляда лева“ и подписите за ръководител, броил сумата и съставил са изпълнение с
една и съща по оптично-физични свойства (цвят и нюанс) синя на цвят химикална паста.
Имената „В. П.“, сумата „1000 лв“ и подписът за получил сумата са изпълнени с друга,
синьо-лилава химикална паста, като не е възможно да се установи дали текстът „заем“ е
изписан по същото време в сравнение с подписа за ръководител и текста „„С..“ ЕООД“.
Вещото лице е установило още, че ръкописните текстове „заем“, „„С..“ ЕООД“ и „хиляда
лева“ са изписани от едно и също лице, а освен това числото „1000“ и датата „17.09.2020 г.“
са изписани от различни лица.
Приети са и протокол от извършване на техническо изследване на друго два касови
ордера по гр.д. № 7142/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
От правна страна:
На първо място, следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор и същият
се счита за сключен с предаване на заемната сума на заемателя. Предвид направените от
ответника оспорвания, вкл. оспорването на приложения по делото разходен касов ордер по
реда на чл. 193 ГПК, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е предоставил на ответника сумата от 1000 лв. на основание сключен между
тях договор за заем. За действителността на договора за заем не е предвидена писмена
форма с определени реквизити, както беше посочено по-горе, достатъчно е да се установи
предаване на заемната сума. В разглеждания случай обаче не се установи процесната сума в
размер на 1000 лв. да е била предадена на ответника като заемна сума. Между страните не
се спори, че те са били страни по трудово правоотношение, във връзка с което между тях е
възникнал правен спор по горепосоченото гр.д. № 7142/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
От приетите протокол от техническо изследване и 2 броя касови ордери се установява, че
ищецът-работодател е оформял документално изплащането на трудовото възнаграждение на
ответника-работник именно посредством разходни касови ордери, като процесния, на който
именно се основава претенцията на ищеца за заем.
В тази връзка съдът взе предвид и заключението на приетата съдебно-графическа
експертиза, съгласно което ръкописните текстове в разходния касов ордер от 17.09.2020 г. са
били изписани с две различни химикални пасти, както и от поне две различни лица, като
прави впечатление, че именно думата „заем“, която на практика е единствената индикация за
наличието на твърдения от ищеца договор за заем между страните, е изписана с различна
химикална паста от тази, с която са изписани имената на ответника, неговият подпис и
числото „1000“, което с оглед направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК внася
съмнение относно това дали думата „заем“ е била записана по едно и също време с имената
и подписа на ответника или е била дописана впоследствие без негово знание. В съвкупност
с обстоятелството, че ищецът използва разходни касови ордери за удостоверяване
получаването на трудово възнаграждение, както и че обичайно при предаване на сума в заем
се подписва разписка, както и предвид установените от вещото лице разлики в използваните
химикални пасти, съдът намира, че оспорването по реда на чл. 193 ГПК на процесния
разходен касов ордер от 17.09.2020 г. е успешно. Липсват други доказателства, от които да се
направи заключение за предаване на заемна сума между страните, поради което и с оглед
прилагане неблагоприятните последици от разпределената доказателствена тежест, съдът
намира предявения иск за неоснователен.
По разноските
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени направените и претендирани разноски за исковото производство в размер
на общо 1500 лв., от които 700 лв. адвокатско възнаграждение и 800 лв. депозит за
2
експертиза.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: с.
Л.., ул. „Г..“ №,..., срещу В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ф..“, бл. .., вх. Б,
ет. 3, ап.., установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (03.10.2024 г.) до окончателното плащане,
представляваща главница по договор за заем, предоставена на 17.09.2020 г., за което вземане
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58665/2024 г. по описа на
СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА „С..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: с. Л.., ул. „Г..“
№,..., да заплати на В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ф..“, бл. .., вх. Б, ет. 3,
ап.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лв., представляваща направените по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3