№ 6184
гр. С, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110105713 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Т. И. И., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 147,59 лв. /сто четиридесет и седем лева и 59 стотинки/, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г. ,
ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 27.05.2021 г. в размер на 24,47 лв. /двадесет и четири лева и 47
стотинки/, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. в размер на 23,77 лв./двадесет и три лева и 77 стотинки/, ведно със законна
лихва върху тази сума от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021 г. в
размер на 4,76 лв. /четири лева и 76 стотинки/. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 32104/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От Т. И. И. било подадено възражение, поради което
на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена
в срок. Поради което при така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като
общински наемател на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.Х, бл.114А, вх.Г,
ет.10, ап.241, аб.№ 209765, е потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е
заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
същия дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Т. И. И., с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер. Твърди се липса на представени
1
доказателства, установяващи проявлението на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
Оспорва се твърдението, че за процесния период и в процесния имот ищецът да е доставял,
а ответникът реално да е потребил ТЕ в посочения размер. Оспорва се техническата годност
и изправност на технологичното оборудване и измервателни уреди. Противопоставя
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В отговора на исковата молба не е направено оспорване на качеството потребител
относно ответника. Към исковата молба е представена Заповед № ЖН-04-47/14.09.2010г. на
Кметът на район „Красно село“ на СО, с която Т. И. И. е настанен в общинско жилище,
находящо се в гр. С, ж.к.Х, бл.114А, вх.Г, ет.10, ап.241. Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО,
приета с Решение №466 по Протокол №53 от 14.07.2005г. на СОС въз основа на
настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем, в който се
определят правата и задълженията на наемателя и наемодателя, наемната цена, заплащане
на консумативи и такса смет, отговорността при неизпълнение, поддържането и други
условия по наемното правоотношение. Представен е Договор за наем №47/14.09.2010г.,
сключен в изпълнение на посочената заповед, по силата на който на Т. И. И. е
предоставено ползването на процесния апартамент №241. Съгласно т.5.3. от договора
наемателя се е задължил да заплаща всички консумативни разходи за жилището. От
потвърдителни писма на СО район „Красно село“ се установява, че договорът действа и към
исковия период. Не е представено искане на Т. И. И. за откриване на партида на негово
име, но видно от представена по делото фактура Т. И. И. е вписан като потребител на
адреса. От представените документи е видно, че Т. И. И. е встъпил в наемно
правоотношение със СО и се е задължил да заплаща консумативите за имота, към които
принадлежи и стойността на потребена ТЕ, поради което ответника се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.07.2017г.
до 30.04.2020 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. От заключението е видно, че на уреда е монтиран в АС през м.08.2016г. и са били
извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 през м.06.2018г. и м.07.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
3
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ЕАД, като за абоната не се изчислява
ТЕ за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване, а единствено ТЕ отдадена от
сградна инсталация в зависимост от пълния отопляем обем – 78м3. От вещото лице е
установено, че разпределението е извършвано в съответствие с методиката, нормативната
уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за сградна инсталация в имота е в размер на 143,39лв. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е +4,18лв. за доплащане, т.е. сумата следва да се
прибави към сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и
обосновано.
По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя
преди подаване на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
4
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери, а при липса на такива – при пълен
отопляем обем в зависимост от мошността на отоплителните уреди. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части.
Следователно независимо, че в имота не се ползва ТЕ за отопление и за битово горещо
водоснабдяване, абонатът е останал задължен за заплащане на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на доказателства за изправността
на СТИ, а именно на общия топломер в абонатната станция. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона
за измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на
ДАМТН № А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните
проверки на топломер е 2 години Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от
ДР на ЗЕ технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са
предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна
енергия или природен газ), са собственост на топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/.
Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия – чл. 156,
ал. 1 ЗЕ. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза
СТИ на адреса е монтирано през м.08.2016г., периодична метрологична проверка е
направена през м.06.2018г., т..е. по-малко от 2 години след монтажа на СТИ. и м.07.2021г.
Съгласно цитираните разпоредби, последваща проверка е следвало да се извърши през
м.07.2020г., което е след края на исковия период, поради което СТИ е било изправно за
целия период на иска.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
5
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е постъпило в съда на 07.06.2021г., така че към момента на подаването му вземанията на
ищеца за главница за периода м.05.2018г. – м.04. 2020г. не са били погасени по давност.
Вземането за м.05.2018г. е станало изискуемо на 30.06.2018г., поради което не е погасено по
давност. Следователно обхванати от погасителна давност са вземанията за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2018г. Видно от заключението на СТЕ задължението за потребена ТЕ
за периода м.05.2019г.-м.04.2020г. е в размер на 47,15лв. Към тази сума следва да се добави
и сумата за периода м.05.2018г.-м.05.2019г., която съгласно таблица 5 и таблицата в задача 4
е в размер на 50,36лв. +5,02лв. от изравнителни сметки или общо 55,38лв. Или
задължението за периода, необхванат от погасителна давност задължението за цена на
доставена ТЕ е в размер на 102,53лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи за посочената сума и период.
Върху главницата от 102,53лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
07.06.2021 г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
6
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото е представена неоспорена справка за издадени фактури и датите на
издаването им, които следва да се приемат и за дати на публикуване на същите. Видно от
графа „Салдо лихва“ на справката на стр.30 от делото лихвата върху сумите по фактури,
издадени в периода, необхванат от погасителна давност - м.05.2018г.-м.04.2020г. е в размер
на 21,33лв.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
В случая поради особеностите на сградата дяловото разпределение се извършва от „ф-ма“
ЕАД и доколкото услугата е възмездна, дружеството следва да получи възнаграждение.
Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите
за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е
извършена. По делото от СТЕ е установено, че услугата е била извършена, като не е
оспорена нейната цена, поради което иска следва да се уважи в пълен размер от 23,77лв.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
437,91лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 32104/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 18,40лв. Присъденото юрисконсултско
7
възнаграждение следва да се намали до сумата от 36,80лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против Т. И. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к.Х, бл.114А, вх.Г, ет.10, ап.241, че Т. И. И. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 102,53лв. -
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к.Х, бл.114А, вх.Г,
ет.10, ап.241, аб.№ 209765, ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 27.05.2021 г. в размер на 21,33лв.
и сума в размер на 23,77лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
07.06.2021г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 32104/2021г. по описа на СРС, 25 състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за сумата над 102,53лв.
до пълния предявен размер от 147,59 лв. и за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2018г.,
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена ТЕ за сумата над 21,33лв. до пълния предявен размер от 24,47лв. и претенцията
за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021 г. в размер на 4,76 лв.
ОСЪЖДА Т. И. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.Х, бл.114А, вх.Г, ет.10,
ап.241 да заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я”
№23Б направените по ч.гр.дело № 32104/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в
размер на 18,40лв. за заплатена държавна такса и 36,80лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете в размер на 437,91лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8