№ 22885
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110165773 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ,
заявени съответно в размер на 2038,86 лв. за имуществени вреди и 50000 лв. –
неимуществени вреди.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Р.
Г., ЕГН **********, срещу „ОПТИМО“ ООД, ЕИК *********, с която ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на Трудова злополука от *** г., ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпването на трудовата злополука – *** г., до
окончателното й изплащане, и сумата от 2039,86 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на Трудова злополука от *** г., ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпването на трудовата злополука – *** г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът М. Р. Г., ЕГН **********, твърди, че по силата на сключен трудов договор при
ответника е изпълнявал длъжността „***“. Сочи, че на *** г. в гр. София, около 10:30 ч., по
време и във връзка с извършваната работа – при слизане от лекотоварния автомобил, е
стъпил накриво и паднал, в резултат на което е получил телесно увреждане, изразяващо се в
счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. С Разпореждане № *** г. на
длъжностното лице на ТП на НОИ – гр. София злополуката е опредЕ. за трудова по смисъла
на чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди се, че на *** г. на ищеца е била извършена операция за
1
мануална репозиция на фрактурата, последвана от гипсова имобилизация, като на същата
дата ищецът е изписан за домашно лечение. Излагат се твърдения, че на *** г. ищецът е
постъпил за втори път в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов за оперативни процедури в раменния
пояс и горния крайник. Посочва се, че на *** г. на ищеца е извършена операция, като била
извършена репозиция и фиксация на фрагментите на фрактурата на горен десен крайник. На
*** г. ищецът бил изписан, като лечението му продължило в домашни амбулаторни условия.
Поддържа, че поради естеството на травмата ищецът е изпитвал силни болки и ограничена
подвижност в дясната ръка, значителни неудобства при хранене, обличане и лична хигиена,
изискващи чужда помощ. Наложила се продължителна употреба на болкоуспокояващи
лекарства и физиотерапия за възстановяване на функциите на ръката. Ищецът не навежда
твърдения за ексцес относно физическите си увреждания, доколкото не притежава
специални знания в областта на медицината. След процесната злополука ищецът се чувствал
зле, бил потиснат, затворил се в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност,
безпокойство, загубил апетита си, страдал от безсъние и кошмари, трудно се концентрирал,
станал разсеян, раздразнителен и самовглъбен, откъснат от външния реален свят. Поддържа
се, че и към датата на подаване на исковата молба ищецът продължава да бъде тревожно-
дистимен, изпитвал нежелание да остава сам, имал посттравматичен стресов синдром,
изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи
моменти от произшествието и страх. Сочи се, че преди инцидента ищецът бил изключително
жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее,
усмихнат и весел. В резултат на процесната злополука за ищеца настъпили и имуществени
вреди за извършени разходи за болничен престой и медицински консумативи. Моли при
евентуално уважаване на претенциите размерът на същите да бъде определен при отчитане
на настъпилата инфлация към датата на постановяване на решението по делото. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и други доказателствени
средства, в т.ч. за събиране на свидетелски показания за установяване на неимуществените
вреди, както и за изслушване заключение на СМЕ, с което в.л. да отговори на поставени в
исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОПТИМО“ ООД, ЕИК *********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. Е. И., с който оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е необосновано високо по размер и не
съответства на обичайната стойност на подобни увреждания съгласно установената
съдебната практика. Освен това сочи, че физическите наранявания не са довели до
допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца, осакатявания, загрозявани,
нарушаване функциите на ръката или др. Също така моли евентуално присъденото
обезщетение да бъде намалено с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите, съгласно чл. 200, ал. 4 КТ. Не оспорва, че
ищецът е нает на длъжност „***“ при ответното дружество. Не оспорва, че ищецът е
пострадал при слизане от лекотоварен автомобил при стъпване накриво и падане от
2
собствен ръст, в резултат на което е наранил дясната си ръка, като процесният инцидент е
бил признат за трудова злополука с Разпореждане № *** г. на длъжностното лице на ТП на
НОИ – гр. София. Поддържа, че при постъпване на работа ищецът е преминал през всички
инструктажи за безопасност и здравословни условия на труд, като е положил и изпит за
проверка на усвоените от него знания по правилата за безопасност. Сочи, че ищецът е
преминал и през задължително обучение за физиологични норми и правила за ръчна работа
с тежести, както и обучение при експлоатация на товарни автомобили. Твърди, че
непосредствено след падането на ищеца е била предложена помощ от служителя – приемчик
на стоката и управителя на магазина, до който ищецът е разтоварвал стоки, но последният
отказал помощта, като ги е уверил, че ще се прибере сам с микробуса. Поддържа още, че
служител на ответника – И.Д.И., също е предложил помощ на ищеца с прибирането му от
мястото на инцидента, но ищецът е отказал, като го е уверил, че ще се прибере сам с
микробуса. При разследването на злополуката организаторът на автомобилен транспорт –
И.Д.И., е огледал мястото, където ищецът е паднал, и е заключил, че падането най-вероятно
се дължи на невнимание на ищеца при слизане от микробуса. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради наличието на груба
небрежност от ищеца, с оглед което моли отговорността на ответника да бъде допълнително
намалена със степента на допринасяне, която поддържа, че не е по-малко от 60 %. Поддържа,
че общото състояние на ищеца не се отличавало с особена тежест, предвид че не се е
наложила спешна оперативна намеса, а хоспитализирането му е отложено с една седмица.
Ищецът бил изписан в „задоволително общо състояние“, като е дадена терапия за вкъщи.
Оспорва да е налице ексцес, доколкото изходът от лечението бил с подoбрение. Поддържа,
че след приключване на отпуска по болест ищецът се завърнал на работа, като е заявил пред
непосредствения си ръководител, че се е възстановил напълно и няма проблем да изпълнява
трудовите си задължения. Посочва, че по време на отпуска си за временна
неработоспособност ищецът е посещавал офиса на ответника, като е пристигал и си е
тръгвал, карайки велосипед или шофирайки автомобил. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба, за психическото състояние, изразяващо се в тревожност, безсъние, депресия,
сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх. Поддържа, че при
завръщането си на работа ищецът е станал по-комуникативен и е започнал да общува с
колегите си повече от обичайното за него преди инцидента. Твърди, че към датата на
трудовата злополука ищецът е бил застрахован от работодателя си по групова застраховка
„Задължителна трудова злополука – комбинирана“, обективирана в Застрахователна полица
№ ***. Във връзка с процесната злополука била образувана преписка по Щета № ***, по
която на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 800 лв. на
дати *** г. и *** г. С оглед изложеното счита, че при евентуално уважаване на иска за
обезщетение на имуществени вреди размерът на същото следва да бъде намалено със
стойността на изплатеното от застрахователя обезщетение. Поддържа, че твърденията за
инфлация са правно ирелевантни в случая за определяне на дължимите обезщетения. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото. С отговора на
исковата молба ответника също представя писмени доказателства, които моли да бъдат
3
приобщени към доказателствения материал по делото. По негово искане от „Дженерали
Застраховане“ АД е изискана цялата наличната документация по заведена пред
застрахователя Щета № *** за обезщетение за риска „временна неработоспособност
вследствие на трудова злополука“ за лицето М. Р. Г. – работник на „ОПТИМО“ ООД,
застрахован по Застрахователна полица № ***. Заявява и допълнителни доказателствени
искания, за събиране на свидетелски показания, чрез разпит на двама свидетели, за
установяване на обстоятелствата около настъпилата трудова злополука, разследването й от
работодателя, посещения на ищеца на офиса на работодателя през периода на ползвания от
него отпуск поради временна неработоспособност и тези, касаещи периода след връщането
на ищеца на работа в предприятието и изпълнението му на трудовите задължения, като
поставя и допълнителни въпроси към поисканата от ищеца СМЕ. Също претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от
ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;
2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния
административен ред – след 2000г. /както е в настоящия случай/; 3/ причинена временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 4/ вреда –
имуществена или неимуществена и 5/ причинна връзка между професионалното заболяване
или трудовата злополука, и вредата.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК
по делото са обявени следните обстоятелства: По силата на сключен трудов договор при
ответника, ищеца е изпълнявал длъжността „***“.Ищецът е пострадал на *** г., при слизане
от управлявания от него служебен лекотоварен автомобил, като при падане от собствен ръст,
стъпил накриво, в резултат на което е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване
на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Процесният инцидент е бил признат за
трудова злополука с Разпореждане № *** г. на длъжностното лице на ТП на НОИ – гр.
София.
Считано от 01.01.2000г. с приемането на КСО /Кодекса за социално осигуряване/ е
регламентиран реда за установяване на трудова злополука, с разпоредбите на чл.55 – чл.60
от КСО. Проведена административна процедура за установяване на трудовата злополука и
приемането й за такава, с нарочен акт от съответното длъжностно лице, се явява
положителна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по
реда на чл.200 от КТ. По делото са събрани доказателства, а и не се спори, че претърпяната
от ищеца злополука на *** г. има характеристиките на трудова злополука, което
обстоятелство е надлежно признато и удостоверено в приетото по делото Разпореждане №
*** г.
4
Не е спорен факт между страните, а и се установява от приетите като доказателства
по делото болнични листове, както и от разпита на свидетелите и заключението по СМЕ, че
след злополуката ищеца е бил във временна неработоспособност, като ползвал болнични за
периода ***г. – ***г.
Приети по делото са представените от ответника Инструкции и Правила за
безопасност и здраве при работа, относими към всички видове длъжности при ответното
предприятие, в т.ч. за шофьорите на лекотоварни автомобили, каквато длъжност е заемал
ищеца Г.. На същия са били проведени начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа на *** г. /видно от приетата служебна бележка № ***/*** г., на л.148/ както и
обучение за правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, след
което му е бил проведен изпит за усвоеното, за което са съставени Протоколи за проведени
обучения от 15.10.21 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести и за
безопасна работа при експлоатация на товарни автомобили, както и Протокол от *** г. от
изпитната комисия, от които се установява, че ищеца Г. е положил успешно изпита за
усвоените при обученията знания /на л.149-151/. Приети по делото са всички издадени от
ответника Инструкции за безопасна работа при товаро-разтоварни площадки, при
извършване на товаро-разтоварни работи, за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд при извършване на такива работи, за безопасна работа като водач на МПС.
Видно от всички тях, при процесния инцидент на *** г., ищеца Г. не е нарушил разписаните
от работодателя правила и норми за безопасни условия на труд, като злополуката е
настъпила изцяло като случайно събитие /по см. на чл.15 от НК/. В резултат на трудовата
злополука настъпила с ищеца, на всички служители на „Оптимо“ ООД бил извършен и
извънреден инструктаж /видно от Заповед № 10/*** г., на л.153/, вкл. на ищеца Г. при
завръщането му на работа на *** г., преди което същия не е бил допуснат до работа.
Установява се от приложената от ответника Програма за провеждане на извънредния
инструктаж, че за пръв път след инцидента с ищеца, служителите са инструктирани за
опасности свързани с придвижването /падане на едно ниво в следствие на подхлъзване
и/или спъване; наранявания по време на слизане/качване в транспортно средство; травми и
наранявания, причинени от движещи се транспорти средства. Идентифицирани са най-
честите причини за спъване, подхлъзвания и падане на едно ниво: недобро позициониране
на тялото, нестабилен захват; разливи и мокри повърхности, неравни и дефектни подови
настилки, стълби; не ползване на парапети, ръкохватки, при придвижване по стълбите; не
достатъчно внимание; носене на обувки, които не са подходящи да работното място и т.н.
Видно от установеното при разследването на трудовата злополука, Г. е изпълнявал
трудовите си задължения при доставка на стока, като свалил безпроблемно стоката на
рампата за прием /независимо, че същата не била от най-удобните за тази дейност/, след
което започнал да подрежда останалия товар в товарния отсег на микробуса. Когато
служител на приемащата фирма се появила да му върне документацията за приетата стока и
един кашон с неустановено съдържание, ищеца в опит да поеме кашона е тръгнал да слиза и
при докосването на тротоара е стъпил накриво, при което, за да запази равновесие се
5
подпрял на дясната си ръка и я счупил. От така описания механизъм не се установява ищеца
да е нарушил конкретно правило или задължение във връзка със безопасните условия на
труд, за които е бил надлежно инструктиран. Съдът приема единствено за самонадеяно
поведението на ищеца, след злополуката, когато е отказал предложената му помощ и решил
да се прибере до базата на работодателя си, със служебния автомобил, управляван лично от
него. Това му действие обаче би следвало да се обсъжда като груба небрежност само ако при
това прибиране до базата бе настъпило друго произшествие, което да е довело до
усложнение в здравословното му състояние, каквито твърдения по делото обаче няма, а и не
се установява такъв ексцес.
По делото е приета преписка по Щета № ***/*** г., образувана пред „Дженерали
Застраховане“ АД по заявление на ищеца М. Г., във вр. със сключена от работодателя му
„Оптимо“ ООД като застраховащ, Полица № ***/*** г. за групова застраховка
„задължителна трудова злополука – комбинирана“. От приложените към преписката
ликвидационни актове и преводни нареждания се установява, че на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в частност за пропуснати ползи, за
периода на временна неработоспособност в резултат на трудова злополука, в размер на 1200
лв.
Приета е издадена от ответника служебна бележка от която се установява, че
последното БТВ изплатено на ищеца преди злополуката е в размер на 2904,39 лв.
Прието без възражения от страните е заключение по СМЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно, обективно и кореспондиращо със събраните писмени и гласни
доказателства. От същото се установява, че при инцидента от *** г. ищеца М. Г. е получил
травма на дясна ръка, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка, в китковия
край на предмишницата. Това счупване е причинило на пострадалия трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник, за период по-голям от 30 дни. При конкретното
счупване първоначално е проведено безкръвно наместване с шиниране на дясната
предмишница, а на *** г., при повторно постъпване в болница е проведено под обща
анестезия оперативно наместване с помощта на метален имплант. Според вещото лице
срокът за възстановяване от дистална фрактура на лъчевата кост е в рамките на от 3 до 5
месеца, като при обичаен ход на възстановителния процес, счупването на кости подлежи на
пълно възстановяване, както е и в случая.
Съобщените от ищеца „стрелкащи болки“ са обичайно свързани с травма и
обикновено се наблюдавали при натоварване, при студено или влажно време, а било
възможно и да са резултат от проведената операция. Общия престой на ищеца в болнично
заведение при двата му престоя във връзка със злополуката бил 7 дни. В периода от 5 до 7
дни след счупването, болките, които ищеца е изпитвал са били особено силни, но
постепенно са намалели, до пълния възстановителен процес и занапред вещото лице не
очаква ищеца да изпитва неудобства, във връзка със счупването. От приложената
медицинска документация и платежните документи за закупени лекарства, вещото лице
заключава, че всички извършени разходи от ищеца за закупуване на медикаменти касаят
6
лечебния и възстановителен процес, след счупването на ръката /закупуването на Фиброзим,
Дексофен, Веносмил/. Видно от заключението, непосредствено след счупването, ищеца не е
можел да извършва никакви дейности от ежедневния си живот, за които се използва по
принцип захват на водещата дясна ръка, но към днешна дата, предвид пълното му
възстановяване, ищеца пълноценно си служи с дясната ръка и няма необходимост от чужда
помощ. Вещото лице е категоричен, че към днешна дата е настъпило пълно възстановяване
на дясната ръка след счупването на лъчевата кост в китковия край.
В хода на съдебното производство са разпитани общо четирима свидетели, по двама
водени от всяка страна.
От показанията на св. Р. Г. /баща на ищеца/ се установява, че непосредствено след
злополуката, М. трудно се справял с ежедневните си нужди, тъй като счупената му ръка
била водещата. Отделно от това, изпитвал и финансови затруднения, което наложило св. Г.
да му предостави пари за закупуване на импланта, поставен в ръката след операцията.
Последвало дълго и продължително лечение и възстановяване, с рехабилитации и
физиотерапия. От счупването изпитвал силни болки, които макар и по-слаби продължавали
и до днес. Като цяло злополуката му се отразила зле физически и финансово. На ръката му
останал 15 см. белег от операцията. В началните месеци разчитал на помощта на баща си и
жена си, емоционално се чувствал зле. Лечението също струвало много скъпо, което се
отразило негативно на семейния бюджет. Показанията на св. Г., преценени от съда по реда на
чл.172 от ГПК, отчитайки евентуалната им заинтересованост, съдът кредитира като
обективни по отношение на възстановителния период, болките в първоначалните дни и
месеци, и нуждата от чужда помощ, скъпоструващия метален имплант. В тази част
показанията на св. Г. се подкрепят и от приетото и кредитирано от съда заключение на СМЕ.
Съдът счита, че показанията на св. Г. са обективни и във връзка с твърдението му, че ищеца
изпитвал финансови притеснения, тъй като „финансовото им положение беше доста
критично, тъй като имат кредити /със съпругата му/“. Макар влошеното финансово
състояние на ищеца да не е пряка последица от трудовата злополука, според съда същото
няма как да не оказало негативно влияние върху психиката на ищеца и същия да не
изпитвал твърдяната тревожност и безпокойство, тъй като оставайки без работа за дълъг
период от време и без трудови доходи, семейството със сигурност е изпитвало сериозни
затруднения при обслужването на кредитите, а отделно и след като е следвало да осигури
средства за вложения при операцията на ищеца имплант /който бил платен в крайна сметка
от св. Г./. Както последния споделя „лечението струваше доста скъпо и това наруши много
семейния бюджет на семейството“.
От показанията на св. Г., обаче не се установяват твърдените от ищеца в ИМ,
претърпени от него психологични увреждания, като напр. постоянно чувство на страх,
загуба на апетит, безсъние и кошмари, трудна концентрация, разсеяност,
раздразнителност, самовглъбяване и откъсване външния реален свят.
Напротив, от показанията на другите двама свидетели, които са колеги на ищеца Г.
/макар водени от ответника, съдът кредитира техните показанията като обективно дадени/ се
7
установява, че от втория месец след злополуката, М. започнал лично да се явява за
получаване на купоните за храна и да взема полагащите му се срещу тях провизии и
хранителни продукти. При тези посещения, ищеца пристигал с личния си автомобил, а
веднъж през лятото и с велосипед. А след завръщането си на работа, ищеца бил станал дори
по-общителен от преди, присъединявал се сутрин към колегите си шофьори, пиел с тях кафе
преди да излязат за дневните си курсове и не бил толкова „саможив“ както преди
злополуката.
Свидетелката И. споделя, че ищеца лично всеки месец й е носил издадените му
болнични листа, а тя ги е предавала към НОИ. Пак тя му подготвила документите към
застрахователя и винаги когато е виждала ищеца той изглеждал добре и не създавал
впечатление, че има нужда от чужда помощ. През м. *** г. се завърнал на работа и му бил
проведен извънреден инструктаж, преди да започне да изпълнява отново задълженията си.
Когато се явил на работа заявил, че няма проблем да си изпълнява трудовите функции, може
да управлява МПС и лекарите са му казали, че може да се върне на работа.
От показанията на св. И., воден от ответника се установява, че мястото на което е
настъпила злополуката „не е пригодено за разтоварни дейности, тротоарите там са неравни,
няма си специална рампа за такава дейност, откъдето се зарежда магазина, но всички
доставчици там си разтоварват“. Относно психичното състояние на ищеца след завръщането
на работа, св. И. споделя, че „Не ми е направило впечатление да е потиснат. Той по принцип
не е от разговорливите колеги, но като се върна от болничния на всички направи
впечатление, че търси контакти с другите, по-общителен стана. Предполагам, че като се
върна си купи кола и вероятно затова е бил по-щастлив.“
Св. Б., приятел на ищеца пък споделя, че ищеца бил запален моторист и заедно
карали мотори преди злополуката, но след нея повече от година ищеца не се качвал на
мотор, което му повлияло негативно, тъй като около година не ползвал пълноценно дясната
си ръка. Иначе от операцията имал видим белег и дълго време ходил на рехабилитация –
няколко месеца поне. Имал дълго време и притеснения дали ще се възстанови на 100 %.
От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че в рамките на 5, 6
месеца след злополуката, ищеца се е върнал на работа, и е бил напълно възстановен да
изпълнява трудовите си функции. Последното се потвърждава и от приетото по делото
заключение по СМЕ.
Няма данни по делото и не се твърди настъпил ексцес в резултат на установените
травматични увреждания или за такива, които да не са възстановени към настоящия момент.
Установените по делото болки, страдания, битови неудобства, тревожност и
безпокойство у ищеца съставляват за последния неимуществени вреди, които са в причинна
връзка с претърпяната трудова злополука, тъй като са пряка и непосредствена последица от
нея.
По делото са приети и 3 бр. фактури, от 10.05.2024 г., от които се установява, че във
връзка със злополуката ищеца е направил разходи за лечението си – закупуване на титаниева
8
плака за дистален радиус комплект с винтове /за 1883,00 лв./ закупуване на обезболяващи и
други медикаменти, като клексан, афламил сашета, ципробай /на обща стойност 155,86 лв./.
Или общия размер на претърпените от ищеца имуществени вреди възлиза на
претендираната с ИМ сума от 2038, 86 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените
вреди. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е гаранционно-обезпечителна и не
предполага вина т.е. работодателят отговаря имуществено независимо дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването на трудовата злополука.
Обстоятелството дали конкретно лице има вина за настъпването на злополуката в
настоящото производство е ирелевантно.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че при съществуващо
между страните трудово правоотношение, ищецът е претърпял трудова злополука, която е
довела до временната му неработоспособност. Злополуката е квалифицирана като трудова
със стабилен административен акт – разпореждане на НОИ № *** от 14.05.2024 г., който не
е оспорен от страните по съответния ред.
От съвкупния анализ на посочените и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира,
че по делото се установява наличието на предпоставки за възникване в тежест на ответника
на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинените на ищеца М. Г.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, резултат от
претърпяната от него трудова злополука на *** г. Посочените в ИМ и установени в
настоящото исково производство неимуществени вреди са в причинна връзка с
претърпяната трудова злополука, тъй като са пряка и непосредствена последица от нея.
С оглед на изложеното налице са предпоставки за възникване в тежест на ответника
на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени
вреди.
При този извод, следва да се разгледа и възражението на ответника за
съпричиняване, съгл. чл.201, ал.2 от КТ :
Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя при трудова злополука е обективна и може да се намали,
само когато пострадалият е допринесъл за настъпването й, като е допуснал груба
9
небрежност. По този начин се създава съразмерност в имуществената отговорност на
работодателя, за да се отчете виновният принос на пострадалия за причиняване на вредите.
Грубата небрежност, разглеждана на плоскостта на гражданското право, се изразява в липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност от пострадалия, неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка (така напр. решение № 548 по гр. д. № 1490/2010 г., IV г. о.;
решение № 291 по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. И др.). Съпричиняването също има степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука,
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на
обезщетението. Следователно преценката за положената грижа е в зависимост от
конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на
работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата (решение № 60 по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, ІV г. о.;
решение № 218 по гр. д. № 1092/2020 г. на ВКС, IV г. о.).
Работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да
докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и за безопасност
такива.
При трудова злополука обезщетението се намалява само, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането, като е допуснал т.нар. «груба небрежност». При проявена
обикновена /несъзнавана/ небрежност, законът не допуска намаляване на отговорността на
работодателя.
Под «груба небрежност», от установената съдебна практика по въпроса, се разбира
такава небрежност, при която «не е положена грижа, каквато и най-небрежният би
положил в дадена обстановка». Следва да е налице липса на елементарно старание и
внимание и драстично пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. По въпроса за „грубата небрежност” по см. на чл.201, ал.2 от КТ има обилна
съдебна практика, включително постановена по реда на чл.290 от ГПК. В съдебните актове
на касационната инстанция се приема безпротиворечиво, че груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност /Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева; по чл. 290 от ГПК/.
Небрежността е груба и когато „работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати”. /Решение № 1026 от 18.12.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Лидия Рикевска/. В
10
решение № 510/30.11.2010 г. на ВКС се приема също, че „небрежността е груба и такава е
налице само в случаите, когато работникът не е положил грижа, каквато и най-
небрежния би положил в подобна обстановка”.
В случая, в тежест на ответника-работодател, бе да докаже, че пострадалият ищец М.
Г. е действал при форма на вината, обосноваваща „груба небрежност”.
От приетите по делото писмени доказателства, касателно приетите в ответното
предприятие Правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд, не се установи
от работодателя, да са били въведени като задължителни за работниците и служителите,
такива изисквания към тях, които ищеца в конкретната ситуация да е нарушил при слизането
си от товарния отсег на автомобила. Напротив, установи се по делото, че мястото за
разтоварване, където е настъпила злополуката, не е подходящо за такива дейности, няма
специална разтоварна рампа и тротоара е с неравности, но тези обективни условия на
мястото на злополуката, няма как да бъдат вменени като отговорност на ищеца, в частност,
че същия е бил длъжен да предвиди евентуалните последици от слизането му от височина на
собствен ръст, и евентуално да положи някакви активни усилия, за да предотврати
негативния резултат.
Установимо е по делото, че ищеца не за пръв път доставя и разтоварва стока на този
търговски обект, което пък означава, че същия многократно е бил в подобна ситуация при
сваляне на стоката и товаренето обратно. Еднократното стъпване на криво и попадането на
крака на ищеца, на ръба на тротоара, има характеристиките по-скоро на инцидент и
случайно събитие, стоящо извън волята на ищеца, а не на липса на положена елементарна
грижа, дължима и от най-небрежният в подобна обстановка, което да обоснове наличието на
груба небрежност по см. на чл.201, ал.2, т.1 от КТ.
По делото не се установява извършено от ищеца конкретно нарушение на издадените
от работодателя Инструкция за безопасна работа на товаро-разтоварни площадки и складове
/на л.137/; Инструкцията за безопасност на труда при извършване на товарно-разтоварни
работи /на л.138/; Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товарно-разтоварни работи /на л.141/ или Инструкцията за безопасна работа
на водач на МПС /на л.143 от делото/. Дори възражението на ответника е, че ищеца е
проявил „невнимание“ при слизането от МПС при товаро-разтоварните дейности и така е
настъпил инцидента, но не всяко невнимание може да обоснове изискуемата по закон „груба
небрежност“, при наличието на която евентуално отговорността на ответника да бъде
намалена.
Предвид изложеното, не се установи при условията на пълно и главно доказване, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, още по-малко, че е налице
груба небрежност.
Ето защо възражението по чл. 201, ал. 2, т.1 КТ на ответника се явява неоснователно и
недоказано.
По отношение на размера на обезщетението за причинените неимуществени
11
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика, понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице
за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички
доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени
тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта
трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е
абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.
В настоящия случай съдът взе предвид възрастта на ищеца към датата на злополуката
/27 г./, продължителността на възстановителния период и ползването на отпуски поради
временна нетрудоспособност за около 5 месеца без прекъсване, пълното възстановяване на
работоспособността, липсата на предпоставки по медицинските показания, получените
травматични увреждания да доведат до трайна нетрудоспособност, възстановяването на
ищеца и завръщането му на работа на същата длъжност, при същите условия на работа, за
които няма противопоказания, липса на необходимост от продължаващо медикаментозно
или друго евентуално оперативно лечение, неприемане на лекарства по настоящем свързани
с физическите увреждания, резултат от злополуката.
По делото се събраха доказателства /от показанията на всички разпитани свидетели и
заключението на СМЕ, които съдът кредитира/, че ищеца първоначално е престоял само ден
в болница, като му е приложено безкръвно наместване с шиниране на дясна предмишница и
едва седмица по-късно се наложило оперативно наместване на счупването, с помощта на
метален имплант. При подобно счупване срокът за възстановяване е в рамките на 3 до 5
месеца, както и в случая с ищеца, и при обичаен ход на възстановителния процес
счупването подлежи на пълно възстановяване, което е констатирано и в настоящия случай от
вещото лице по СМЕ.
Ищецът действително е изпитвал значителни неудобства при хранене, обличане и
12
лична хигиена, като е имал нужда от чужда помощ за известно време в началото, но тези
неудобства не са били за срок по-голям от обичайния, като по делото се установява, че още
от втория месец на временната си нетрудоспособност лично е посещавал офиса на
работодателя, за да получава полагащите му се продукти срещу издаваните му ваучери за
храна, като е управлявал или личния си автомобил, или велосипед /в един от летните
месеци/.
По делото не се събраха доказателства за извън обичайните за подобен род злополуки,
негативни ефекти – не се е налагало закупуване на допълнителни лекарства, помощни
средства, посещения на лечебни заведения /в т.ч. психиатрични такива/ и санаториуми. В
този ред на мисли изцяло недоказани останаха и твърдените от ищеца в исковата молба
психологични травми и преживявания от рода на постоянно чувство на страх, тревожност,
безпокойство, загуба на апетит, безсъние и кошмари, трудна концентрация, разсеяност,
раздразнителност и самовглъбеност, откъсване от външния реален свят.
Злополуката е оказала безспорно негативно влияние на психиката и социалните
контакти на ищеца, но тези негативни ефекти от злополуката, не се установява да са търпени
за период, извън обичайния, а само докато отшумят първоначалните силни болки в острия
посттравматичен период за около седмица. Вещото лице по приетата СМЕ обаче е
категорично, че не се очаква ищеца да търпи неудобства в бъдеще, в резултат на
претърпяната злополука.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът взе предвид практиката на
съдилищата при определяне на обезщетения при подобен род травми, социално-
икономическата обстановка в страната към датата на злополуката и инфлационните процеси,
които са в тенденция към намаляване за периода от м.04 до м.*** г., (инфлацията, измерена с
индекс на потребителските цени, като годишната инфлация през април 2024 г. е 2,5 %, а през
м. септември 2024 г., когато ищеца се е върнал на работа е 1,2 %, който тренд показва
значително успокояване след по-високите нива от предходните години, свързани с
възстановяването на икономиката след продължителния период на извънредно положение в
страната във връзка с пандемията от Ковид – 19).
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищеца в резултат на процесната
трудова злополука, в конкретния случай е сумата от 15 000 лв.
При така изложените мотиви и доколкото не се установи в производството проявена от
ищеца „груба небрежност“, с която да е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат
/получената травма/, то ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца пълния
размер на определеното от съда обезщетение от 15 000 лв., което няма основания да бъде
намалено, а за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв. или за сумата от 35 000
лв. иска ще следва да се отхвърли.
По основателността и размера на имуществените вреди:
В резултат на процесната злополука за ищеца са настъпили посочените в ИМ
13
имуществени вреди, представляващи извършени разходи за болничен престой, медицински
изделия, консумативи и медикаменти. От приетите доказателства /3 бр.фактури и касови
бонове/ се установява, че ищеца си е закупил титаниева плака за дистален радиус комплект
с винтове и Митела Лайт L на обща стойност 1883,00 лв. с ДДС, имплантирана при
оперативното наместване на счупената кост, заплатил е потребителска такса за 5 дни
болничен престой в размер на 29,00 лв. и е закупил предписаните му лекарства „Клексан 0,4
мг.“ на стойност 130,16 лв. с ДДС, ципробай 250 и афламил саше – на стойност 25,70 лв. Или
общо имуществените му вреди възлизат на сумата от 2067,86 лв., от които ищеца претендира
за плащане само 2038, 86 лв.
Ответникът своевременно е въвел възражение за намаляване на присъдено
обезщетение с полученото от ищеца застрахователно обезщетение, съгл. разпоредбата на
чл.200, ал.4 от КТ.
В производството се установи от събрани доказателства, че на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в общ размер от 1200 лв. /съгласно Ликвидационните актове от
***г. за 560 лв.; от 21.08.2024 г. за 240,00 лв.от 16.01.2025 г. за 400 лв./.
От приетите доказателства, представени от „Дженерали застраховане“ АД се
установява, че на ищеца е заплатено само обезщетение за временна загуба на
работоспособност от трудова злополука, тъй като останалите претендирани от Г. за
обезщетяване вреди, за които е представил разходно-оправдателни документи /за титаниева
плака и медикаменти/ на обща стойност 2038,86 лв., колкото са заявени в настоящото
производство за плащане от ответника/ не касаят разходи, които са покрит по застраховката
риск. Видно от застрахователната полица, покрити рискове са смърт от трудова злополука,
трайна загуба на работоспособност от трудова злополука и временна загуба на
работоспособност от трудова злополука.
Съгласно установената съдебна практика (решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. №
1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., ) по приложението на разп. на чл. 200, ал. 4 КТ, намаляване на
дължимото обезщетение се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или
служител е получил парична сума по сключени договори за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при
условията на чл. 52 ЗЗБУТ. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на
застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е опредЕ. в
застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които
работодателят е правил в интерес на работника или служителя, за настъпило
застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на
дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради
което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор. Дължимото обезщетение обаче може
да бъде намалено по реда на чл. 200, ал. 4 КТ само тогава, когато застрахователят е платил
обезщетение за конкретни вреди, като от работодателя се иска плащане на обезщетение за
същите (вече репарирани от застрахователя) вреди. В този смисъл е решение №
14
102/17.02.2020 г. по гр. д. № 4741/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.
С оглед на изложеното, следва извод, че сключената от ответника застраховка „Трудова
злополука“, по която застрахователят е заплатил на пострадалия ищец общо 1200 лева, е
сключена от работодателя при условията на чл. 52 ЗЗБУТ. Доколкото обаче изплатената сума
представлява „обезщетение за временна неработоспособност вследствие на трудова
злополука“, по съществото си то представлява компенсация за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи (загубата на трудово възнаграждение), а не преки
имуществени вреди за закупуване на мед. изделия и консумативи за сметка на ищеца,
каквито всъщност се претендират.
Поради изложеното, съдът счита, че от дължимото обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди в размер на 2038,86 лв. не следва да се приспада изплатеното
застрахователно обезщетение от 1200 лв., тъй като двете плащания касая обезщетяване на
два различни вида имуществени вреди. Следователно, на ищеца се дължи пълния размер на
претендираните от него в производството имуществени вреди, претърпени в резултат на
трудовата злополука от *** г. или сумата от 2038, 86 лв.
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, разноски за производството се дължат и на двете
страни.Ищецът е бил представляван в производството безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв., като е поискано от съда да присъди на пълномощника адв П. Д. адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размери, съобразно
предвиденото в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Съдът
като взе предвид размерите на уважените искове и на съобразно с предвидените в чл.7, ал.2,
т.2 и т.3 от Наредбата, намира за справедлив размер на дължимото се на адвоката, оказал
безплатна помощ и съдействие на ищеца в производството, възнаграждение от 2255 лв.
Същото се определя в минимален по Наредбата размер, при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и фактически
извършените процесуални действия от страна на пълномощника /изготвяне на искова молба,
писмени становища по делото и едно явяване в о.с.з./.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, от който се
установява, че претендираните от ответника разноски възлизат на сумата от 10 761,48 лв., от
която сума 10 561,48 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. за депозит за експертиза.
Съобразно с отхвърлената част от иска на ищеца, дължимите на ответника разноски
възлизат на сумата от 7237,89 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на СРС върху
уважената част на иска държавна такса в размер на 681,55 лв., както и съответстващата се
на уважената част от иска, част от разноските за възнаграждението на вещото лице или
сумата от 65,50 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОПТИМО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от управителя Н. П.К. да заплати на М. Р. Г., ЕГН ********** от гр.
София, *** на осн. чл.200, ал.1 от КТ сумата от 15 000,00 лв. /Петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания в
резултат на трудова злополука, настъпила на ***г, ведно със законната лихва върху
главницата считано от ***г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 50000 лв. или за сумата от 35000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ОПТИМО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от управителя Н. П.К. да заплати на М. Р. Г., ЕГН ********** от гр.
София, *** на осн. чл.200, ал.1 от КТ сумата от 2038,86 лв. (Две хиляди тридесет и осем
лева и осемдесет и шест ст.) представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на Трудова злополука от *** г., ведно със законната лихва, считано от
датата на настъпването на трудовата злополука – *** г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ОПТИМО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от управителя Н. П.К. да заплати на адв. ПЕТЪР БОЖИДАРОВ
ДАМЯНОВ, със служебен адрес в *** сумата от 2255 лв. (Две хиляди двеста петдесет и
пет лева) представляваща адвокатско възнаграждение определено на осн. чл.78 ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., за оказаната безплатна помощ и съдействие на ищеца
в производството.
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН ********** от гр. София, ***, да заплати на „ОПТИМО“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управителя Н. П.К. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 7237,89 лв. (Седем хиляди двеста
тридесет и седем лева и осемдесет и девет ст.), представляваща сторените от ответника
разноски в производството, съответстваща на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОПТИМО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от управителя Н. П.К., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 681,55 лв. (Шестотин осемдесет и един лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща дължима държавна такса върху уважения размер
на иска, както и съответстващата се на уважената част от иска, част от направените от
бюджета на съда разноски за производството от 65,50 лв. (Шестдесет и пет лева и петдесет
ст.) за съдебна експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски градски съд.
На осн. чл.7, ал.2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17