№ 6336
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100513503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 6985/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 39333/2022г. по описа
на СРС, 172-и състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, е признато за
установено, че ответникът Т. З. Б. дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД,
сумата 900 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит, сключен между страните на 20.11.2017г. Отхвърлен е предявеният иск по чл.
422 ГПК, вр. чл. 240 ГПК за установяване на вземане в размер на 435.36 лева –
договорна лихва, начислена по същия договор.
Постъпила е въззивна жалба на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез
юрк. К., уточнена с молба вх. № 44342/09.04.2025г., с която решение №
6985/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 39333/2022г. по описа на СРС, 172-и състав,
се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил установителен иск по чл. 422 ГПК, за
сумата 435.36 лева - договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № **********/21.11.2017г.
Въззивникът „Профи Кредит България“ ЕООД излага, че в обжалваната част
постановеното първоинстанционно съдебно решение било недопустимо, тъй като с
влязло в сила определение СРС върнал исковата молба в същата част (уточнителна
молба вх. № 44342/09.04.2025г.). Претендира обезсилване на решението в
1
недопустимата част. В условията на евентуалност - ако въззивният съд приеме, че
производството по същия иск продължило, моли решението на СРС да бъде отменено
в обжалваната част, а предявеният установителен иск за договорно възнаграждение –
уважен. В тази връзка във въззивната жалба излага подробни съображения за
действителност на сключения от страните договор за потребителски кредит, в т.ч. на
клаузата за възнаградителна лихва и договорения ГПР. Претендира разноски.
След постановяване на горното решение първоинстанционният съд, с решение
№ 10691/04.06.2024г., по гр.д. № 39333/2022г. по описа на СРС, 172-и състав, поправил
по реда на чл. 247 ГПК и изменил същото в частта за разноските по реда на чл. 248
ГПК по постъпили от двете страни молби.
Срещу последното решение постъпила въззивна жалба на ответника Т. З. Б.,
чрез адв. Ф., с която същото се обжалва изцяло. Излага, че с него СРС изцяло изменил
постановеното по делото решение, позовавайки се на очевидна фактическа грешка и
изцяло разпределил разноските съобразно новия диспозитив. Не се касаело до
очевидна фактическа грешка, а до недопустима промяна на волята на съда. Иска
отмяна на обжалваното решение № 10691/04.06.2024г. и постановяване на ново
разпределение на разноските. Излага съображения, че предявените от ищеца по делото
вземания били в общ размер 2 415.84 лева, като уважената част била за 900 лева –
главница. При това положение на ответника се следвали разноски в размер на 67%.
Моли за решение в този смисъл.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез
юрк. К., депозира писмен отговор, с който оспорва подадената от ответника въззивна
жалба като неоснователна.
Решение № 6985/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 39333/2022г. по описа на
СРС, 172-и състав, не е обжалвано в частта, в която СРС, по установителния иск по чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, признал за установено, че ответникът Т. З. Б. дължи на ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД, сумата 900 лева, представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит, сключен между страните на
20.11.2017г., ведно със законната лихва от 29.08.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, поради което в тази части е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира първоинстанционното съдебно решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, за
валидно и допустимо.
Установява се от преписката на делото, че ищецът „Профи Кредит България“
ЕООД сезирал първоинстанционния съд с искова молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с която
2
поискал съдът да признае за установени вземанията му спрямо ответника Т. З. Б., за
които по ч.гр.д. № 57519/2018г. по описа на СРС, 172-и състав на 25.09.2018г. била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно: 900
лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/21.11.2017г., 435.36
лева – договорно възнаграждение и 1 080.48 лева – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
29.08.2018г. до окончателното погасяване на вземанията.
С разпореждане № 74290/15.08.2022г. по делото СРС върнал исковата молба на
ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, в частите относно предявени срещу
ответника искове за установяване на вземанията 435.36 лева – договорно
възнаграждение и 1 080.48 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги. Ищецът обжалвал разпореждането и с определение № 3556/21.03.2023г. по
в.ч.гр.д. № 9617/2022г. по описа на СГС, частната му жалба била оставена без
уважение, предвид на което разпореждане № 74290/15.08.2022г. по гр.д. №
39333/2022г. по описа на СРС, 172-и състав, на 21.03.2023г. влязло в законна сила. С
влизането му в сила предмет на делото останал единствено искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата 900 лева – главница
по договор за потребителски кредит № **********/21.11.2017г., ведно със законната
лихва от 29.08.2018г. до окончателното погасяване на същото вземане.
С решение № 6985/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 39333/2022г. по описа
на СРС, 172-и състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, СРС признал за
установено, че ответникът Т. З. Б. дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД,
сумата 900 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит, сключен между страните на 20.11.2017г. и отхвърлил иск по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 240 ГПК за установяване на вземане в размер на 435.36 лева – договорна лихва,
начислена по същия договор.
В случая с последващото решение № 10691/04.06.2024г., по гр.д. № 39333/2022г.
по описа на СРС, 172-и състав, СРС като обсъдил, че с влязлото в сила разпореждане
исковата молба на ищеца била върната в частта по иска за установяване на договорно
възнаграждение, а в решението си постановил диспозитив относно същото вземане,
приел, че налице била очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
6985/15.03.2024г. С решение № 10691/04.06.2024г. по реда на чл. 247 ГПК постановил,
че диспозитивът на решение № 6985/15.03.2024г. следва да се чете единствено:
признава за установено, че ответникът Т. З. Б. дължи на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, сумата 900 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит от 20.11.2017г., ведно със законната лихва от 29.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съобразно чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива и може да поправи
3
допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
За да е налице очевидна фактическа грешка следва да бъде установено
наличието на противоречие между правните изводи на съда, обективирани в мотивите
на съдебното решение и волята му, отразена в диспозитива на същото.
В мотивите на решението от 15.03.2024г. първоинстанционният съд приел, че
ГПР излизал извън законовоустановените предели, установени от нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, предвид на което договорът за потребителски кредит бил недействителен на
основание чл. 23 ЗПК. Поради това и ответникът дължал да върне на ищеца
единствено непогасената главница по договора, която съобразно заключението на
изслушаната ССчЕ била в размер на сумата 900 лева. Предвид частичното
прекратяване на производството с влязлото в сила разпореждане № 74290/15.08.2022г.,
предмет на делото не е бил иск за установяване на вземане за договорно
възнаграждение и в мотивите на решението от 15.03.2024г. изобщо не е обсъждал иск
за такова. Налице е противоречие между правните изводи на съда, обективирани в
мотивите на съдебното решение от 15.03.2024г. и волята му, отразена в диспозитива на
същото, което покрива признаците на очевидната фактическа грешка по смисъла на чл.
247 ГПК. Ето защо като е поправил същата с решението от 04.06.2024г. по реда на чл.
247 ГПК, СРС е постановил правилен съдебен акт.
В обобщение решение № 6985/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 39333/2022г.
по описа на СРС, 172-и състав, правилно е поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 10691/04.06.2024г. и предвид поправеното му съдържание не е налице
недопустимост на първоинстанционното съдебно решение в посочената от въззивника
„Профи Кредит България“ ЕООД. Ето защо въззивната жалба на ищеца „Профи
Кредит България“ ЕООД с вх. № 122182/12.04.2024г., поддържана в хода на
въззивното производство с молба вх. № 44342/09.04.2025г. е неоснователна.
Не са налице и твърдените от въззивника Б. пороци на решение №
10691/04.06.2024г. в частта относно извършената поправка, въведени с подадената от
него въззивна жалба.
По отношение на решение № 10691/04.06.2024г. в частта относно произнасянето
по реда на чл. 248 ГПК решението има характер на определение, а въззивната жалба на
ответника Б. – характер на частна жалба срещу същия този акт относно разноските.
Въззивният съд намира същата частна жалба за неоснователна. Правилни са
мотивите на СРС, че предвид уважаването на единствения предявен от ищеца по
делото установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането му за главница
от 900 лева в пълен размер, само ищецът има право на сторени разноски.
За пълнота на изложението СГС излага, че разпореждане № 40526/29.03.2023г.
по гр.д. № 39333/2022г., с което СРС постановил изпращането на преписа от исковата
молба на ответника за отговор по чл. 131 ГПК е постановено след като разпореждане
4
№ 74290/15.08.2022г. било потвърдено с определение № 3556/21.03.2023г. по в.ч.гр.д.
№ 9617/2022г. по описа на СГС, предвид на което за ответника не са налице и
предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК.
По разноските:
При горния изход на спора – неоснователност на въззивните жалби на двете
страни, настоящият съдебен състав не присъжда разноски с настоящото решение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 122182/12.04.2024г.,
депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу решение № 6985/15.03.2024г.
по гр.д. № 39333/2022г. по описа на СРС, 172-и състав, поправено по реда на чл. 247
ГПК и изменено в частта за разноските по чл. 248 ГПК с решение №
10691/04.06.2024г. по гр.д. № 39333/2022г. по описа на СРС, 172-и състав.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 10691/04.06.2024г. по гр.д. № 39333/2022г.
по описа на СРС, 172-и състав.
Като необжалвано решение № 6985/15.03.2024г. по гр.д. № 39333/2022г. по
описа на СРС, 172-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено в частта за
разноските по чл. 248 ГПК с решение № 10691/04.06.2024г. по гр.д. № 39333/2022г. по
описа на СРС, 172-и състав, е влязло в законна сила в частта, в която по установителен
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, е признато за установено, че Т. З. Б. дължи на
„Профи Кредит България“ ЕООД, сумата 900 лева, представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит, сключен между страните на
20.11.2017г., ведно със законната лихва от 29.08.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5