РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 14.02.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3835 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „К.-Т.РС“ООД чрез
адв. М.Е. срещу Решение 72073 от 13.04.2020г., постановено по гр. д. №
20521/2018г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, с което е уважен,
предявен от „М.к.“ООД (цесионер) иск по чл. 422 ГПК за установяване на
дължимост на сумата от 29,90 лева по фактура **********/01.02.2013г. по договор
за електронни съобщителни услуги, сключен между жалбоподателя и трето за делото
лице „М. Т.“ООД, цедирало вземанията си на ищеца.
Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на
изводите на СРС.
Не било анализирано възражението му за нищожност на
договора му с цедента. От нищожността на договора произтичало и невъзможност с
цесията да се прехвърли вземане, което договора не бил породил. Неправилен бил
извода, че длъжникът е бил уведомен за цесията преди започване на съдебното
производство. Неправилно не било уважено възражение за изтекла погасителна
давност. Неправилно било прието от СРС, че е приел общите условия на доставчика
на електронни услуги.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията срещу изводите на съда
за валиден договор за електронни съобщителни услуги. Представения по делото договор за предоставяне на
мобилни услуги от 16.01.2012 г. е подписан от представляващ ответника, който
факт не е оспорен в хода на първоинстанционното производство.
В подаденото пред заповедния съд възражение по чл. 414 ГПК е направено твърдение за плащане на всички суми по договора. От съдържанието
на договора може да се направи извод, че е ясно какъв е неговия предмет, а
именно предоставяне на достъп до интернет данни. Обстоятелството, че в договора
има ползвани думи на чужд език не го опорочава. В договора е посочено и чрез
какво устройство се предоставят услугите- това е устройство за достъп до
интернет. Ответника сам твърди да е плащал по договора и следователно няма
основание да се счита, че има неяснота в неговия предмет, която да води до нищожност.
В него изрично е посочено преди подписа на страната, че е запозната с общите
условия и ги приема. ЗЕС не изисква ОУ да са предоставени срещу подпис.
Няма твърдение на ответника, че за процесния отчетен
период по представената фактура не е бил осигурен достъп от ищеца до интернет.
Неоснователни са оплакванията относно валидното
уведомяване за цесията. Даже да се приемат аргументите на ответника в тази
насока, то уведомлението за цесия е приложено към исковата молба и връчено
заедно с нея на ответника, което съгласно трайната съдебна практика е валидно
уведомяване за извършената цесия.
Цедирания длъжник на паричен дълг не може да оспорва
валидността на договор за цесия-липсва интерес за него от това. Неговия интерес
е защитен от ЗЗД, който предвижда, че ако плати на стария кредитор преди да е
уведомен за цесията-плащането е валидно и обвързва новия кредитор. Ако се твърди да е платил на стария кредитор, както е в
случая и се докаже, то това плащане би обвързвало и новия кредитор, ако е преди
уведомяването за цесията. В случая доказателства в полза на това твърдение
(въведено във възражението по чл. 414 ГПК) няма.
Неоснователно е и възражението за погасителна давност.
Падежа на процесната фактура е 15 дни след нейното
издаване съгласно ОУ и е 16.02.2013г. Заявлението по чл. 410 ГПК е от
16.02.2016г. и предвид обстоятелството, че е спазен срока по чл. 422 ГПК от
тази дата се счита прекъсната и давността, която е три години и не е изтекла
към деня на заявлението. Кога заявлението е администрирано от съдията няма
значение-важна е датата на постъпване в съда.
С оглед на гореизложеното решението е правилно и
следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция право
на разноски има само въззиваемото дружество, което претендира адвокатски
хонорар от 300,00 лева-реално заплатен видно от договора за правна помощ.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 72073 от 13.04.2020г., постановено по гр. д. №
20521/2018г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.
ОСЪЖДА „К.-Т.РС“ООД с ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА „М.к.“ООД с
ЕИК 1******сумата 300,00 лева разноски за въззивното дело за адвокатски
хонорар..
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.