Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на петнадесети септември 2021г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Румела Михайлова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 1340/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Кукушкови“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“
бл.122, вх.1, ет.18, представлявано от управителя Д.Д.К., против Заповед № 133-ФК/01.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., вр.чл.118, ал.4 ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС, на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ -
запечатване на търговски обект: магазин - биротерапия,
находящ се в гр.Варна, ул.“Велико Христов“ № 28, стопанисван от „Кукушкови“ ООД
и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
В жалбата се
подържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, т.к. е постановена при
неправилно прилагане на материалния закон, доколкото за
констатираното нарушение не е издадено наказателно постановление и по този начин
за дружеството е налице невъзможност да се възползва от хипотезата на чл.187
ал.4 от ЗДДС. Моли се отмяна на заповедта за ПАМ. В съдебно
заседание и по съществото на спора, жалбата се поддържа от представляващия
дружеството. Същият навежда допълнително възразява, че определения с оспорената
заповед срок от 14 дена е прекомерен и не
съответства на целта на закона, като няма и мотиви за налагането му.
Ответникът
– Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, редовно призован, не се
явява. В
депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител – гл.ю.к. И.А.
жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения за
законосъобразност на оспорената заповед, по мотивите изложени в нея и предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение засягащо утвърдения законов ред на
данъчна дисциплина, при констатиране на което органът действа при условията на
обвързваща компетентност. Твърди се, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с принципа на
съразмерност, както и с целяната от закона превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, като за определянето му изрично са
изложени мотиви. Претендира се присъждане на разноски по делото –
ю.к.възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен
интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 25.05.2021г. органи на приходната
администрация при ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на
търговски обект магазин
- биротерапия, находящ се в гр.Варна, ул.“Велико Христов“ № 28, стопанисван от
„Кукушкови“ ООД. На посочената
дата, в 13.30ч. в обекта е извършена контролна покупка
чрез плащане в брой на 1 бр. чипс и 2 бр. наливна бира на обща стойност 10.00
лв. Плащането е прието от продавача в обекта В. К., като за покупката не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. В
хода на проверката са събрани: Дневен финансов отчет - КЛЕН от ФУ в обекта,
опис на налични парични средства и декларация от продавача, всички към датата
на проверката - 25.05.2021г.
Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № 0436226/25.05.2021г., в който е посочено, че за
извършената контролна покупка не е издаден касов бон.
Процесната заповед е
издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява
състава на чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС, поради което са налице основания за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срокът на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и
последиците от същото, като се налага за да се защитят важни обществени
интереси и да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Посочено е, че същия е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и осигуряване необходимо време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
С
преписката е представен и АУАН № F615783/09.06.2021г. за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0436226/25.05.2021г. нарушение за неиздаден касов
бон, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и
представените: Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма,
поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
Заповедта е постановена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и
задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Същата съдържа фактически и правни
основания, като е посочено, че се издава на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС
вр. чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая
административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано
именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира
налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС
фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с
конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална
бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в
търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе
фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ,
се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени
доказателства. Видно
от същите продажба е
извършена, цената е заплатена и не е издадена фискална касова бележка. Освен това, констатираното
нарушение не се и оспорва от жалбоподателя, предвид изрично направеното в
съдебно заседание изявление от представляващия дружеството.
Предвид горното,
съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали
да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на покупката, за която
не е издаден касов бон.
Фактът, че за нарушението към момента на
издаване на оспорената заповед и понастоящем не е издадено наказателното
постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане
на процесната ПАМ,
каквото възражение е направено в жалбата. Съгласно т.1, б.“а“ на
чл. 186, ал. 1 ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е
констатирано, че не е издаден съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Липсва изискване дори да е налице
съставен АУАН,
какъвто в случая е налице.
Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената
разпоредба.
Административнонаказателното
производство и административното по налагане на ПАМ макар да са породени от
един и същ юридически факт, имат самостоятелно съществуване. С наказателното
постановление се налага административно наказание. Това е акт по прилагане на
санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна няма
санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния.
До друг извод не
води и разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС,
тъй като тази норма е приложима, само когато за поведението на съответното лице
е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като погасяването на
тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а
до прекратяване на действието и.
Независимо
от горното, съдът намира жалбата за основателна. Оспореният акт е немотивиран и незаконосъобразен по
отношение на определения по целесъобразност от органа срок на ПАМ. Формално изложените мотиви изобщо
не могат да бъдат обект на съдебен контрол по чл.169 от АПК, тъй като са изцяло
бланкетни: „съобразно
естеството
на нарушението – неиздаване на фискален бон, което налага да се защитят важни
обществени интереси и да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения… С нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина...“ и
т.н.
В
случая липсва анализ на конкретни факти и обстоятелства и техни характеристики,
установени надлежно в хода на административното производство, формиращи
съответни на тях фактически и правни изводи.
Не
става ясно и каква „промяна в организацията на дейността в конкретния обект“ е
необходима да се извърши и то за срок от 14 дни.
Следва да се
посочи и това, че доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването на търговския обект в
случая не може да бъде оправдано единствено с мотива „за предотвратяване на
други нарушения от същия вид“.
Излагането само на
бланкетни мотиви се приравнява на липса на такива и съставлява нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на
оспоресния акт.
Отделно
от горното, с оглед конкретната фактическа обстаноновка, съдът намира, че
обжалвания акт е издаден в нарушение на един от основните принципи в
административното правораздаване – принципа за съразмерност, регламентиран в
чл.6 от АПК.
Съдът
намира, че при постановяване на процесната заповед административният орган е
дал привес на защита на обществените отношения, без да извърши преценка и да
постанови акта си при наличието на баланс на личните и обществените интереси. В
хода на проверката не са събрани доказателства, а в заповедта липсва анализ,
който да установява, че вредите за наказаното лице от запечатване на обекта и
преустановяване работата на дружеството за срок от 14 дни, са явно съизмерими с
преследваната от закона цел.
Ответникът
не е отчел конкретната фиктическа обстановка, в т.ч. и липсата на други
констатирани от същото дружество нарушения от този вид, както и отношението на
търговеца, който не отрича допуснатото такова, заявява, че същото е инцидент и
изказва съжаление.
Налагане
на тази мярка за срок от 14 дни би било оправдано в случай на повторно
констатиране на нарушение от същия вид, тъй като ще е налице индиция, че
по-краткия срок не е довел до реализиране целите на ПАМ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност,
уреден в чл.6 ал.5 от АПК и в
ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на
процесния търговски обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера
на жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Тоест,
дори да се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по
отношение на срока, то несъответствието с принципа на съразмерност влече
материална незаконосъобразност на оспорения акт.
Предвид
изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена
при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при несъответствие на целта на
закона, с оглед на което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Жалбоподателят
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което въпреки изхода на
спора, такива не му се следват.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 133-ФК/01.06.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ -
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.25,
ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр.чл.118, ал.4 ЗДДС и на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, на „Кукушкови“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.122, вх.1,
ет.18, представлявано от управителя Д.Д.К., е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: магазин -
биротерапия, находящ се в гр.Варна, ул.“Велико Христов“ № 28, стопанисван от дружеството и забрана достъпа до него за срок от 14
дни.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: