Решение по КНАХД №402/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ)– [населено място], против Решение № 185/01.07.2025г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 938/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 11-01-776/2024, издадено на 03.04.2025г. от Директора на АДФИ- [населено място], с което на Б. К. Т., с [ЕГН], от [населено място], в качеството му на заместник кмет на Община Шумен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016г./, във връзка с чл.257 от ЗОП, във връзка с чл.259 от ЗОП, за нарушение на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, във връзка с чл. 79 ал.1 т.3 б.„б“ от ЗОП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно районният съд е отменил наказателното постановление, възприемайки позиция за приложение на чл.3 ал. 2 от ЗАНН. Счита, че при последвалото изменение на относимата нормативна уредба не е отпаднала наказуемостта за възложителя при провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, когато не са налице основания за провеждането ѝ, тъй като в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП е предвидена санкция за аналогично деяние. Отправя претенция за разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозира писмени бележки, в които поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

За ответната страна Б. К. Т., се явява процесуален представител адвокат Ц. С. от ШАК, която излага доводи за неоснователност на оспорването, въз основа на които отправя претенция за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, както и за присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211 ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Б. К. Т. заемал длъжността заместник кмет на Община Шумен към месец октомври 2023г. На основание Заповед № РД– 25-1140/02.06.2021г. на Кмет на Община Шумен, ответникът, в качеството му на заместник кмет, бил упълномощен да обяви, проведе, възложи и сключи договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на „ДКЦ I" ЕООД“.

Със заповед № ФК-10-789 от 19.08.2024г., издадена от Директора на АДФИ, [населено място], на И. П. Г. - държавен финансов инспектор в АДФИ, било възложено да извърши финансова инспекция на Община Шумен. При извършената проверка финансовият инспектор установил, че с Решение № [рег. номер] от 18.10.2023г. Б. Т.- упълномощено лице, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗОП, открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП- пряко договаряне, с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на “Диагностично-консултативен център I" ЕООД“. Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00138/2023-0068. Решението било публикувано в РОП според разпоредбата на чл.36 ал.1 т.1 от ЗОП, на 18.10.2023г. В Решението било посочено, че поръчката се възлага съгласно чл.182 ал.1, във връзка с чл.79 ал.1 т.3 б. „б“ от ЗОП, поради липса на конкуренция поради технически причини.

Процедурата била обявена с основен CPV код 09310000– „Електрическа енергия“, с прогнозна стойност 198 000.00 лева без ДДС и срок за изпълнение 1 месец. С решението за откриване на процедурата упълномощеното лице мотивирало приложимото основание по ал.1 с доводите, че Община Шумен открила обществена поръчка със същия предмет, която била прекратена, тъй като се констатирало нарушение, което на етапа, до който е достигнала процедурата, не може да бъде санирано, като издаденото решение се обжалва от единия от участниците. Това довело до невъзможност Възложителят да подаде в срок до 10- то число на месеца документи за доставчик на електрическа енергия на свободния пазар, от което следвало, че, ако не се сключи договор с настоящия доставчик, Възложителят ще бъде принуден да премине към Доставчик от последна инстанция, което ще оскъпи цената на тока с близо 30%“. Съгласно чл.64 ал. 1 от ППЗОП упълномощеното лице посочило лицето, с което възнамерява да сключи договор– „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД- [населено място], като се е възползвало от разпоредбата на чл.65 ал.1 т.1 от ППЗОП и не е одобрило, респ. не е изпратило покана. На основание чл.112 ал. 1 от ЗОП за изпълнението на обществената поръчка бил сключен Договор № е ЗОП-2023-0068-01/01.11.2023г. между Община Шумен и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, на стойност до 198 000,00 лв. без ДДС, за срок от 1 месец, в сила от 01.11.2023г. до 30.11.2023г.

При извършената от финансовия инспектор проверка за законосъобразност на сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането ѝ, посочени в закона, било установено, че не може да се изведе заключение, че възлаганата поръчка е ограничена до конкретен изпълнител по технически причини, т. е. не съществува друга алтернатива или заместител за изпълнение на дейностите и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване параметрите на поръчката.

Въз основа на резултатите от извършената проверка, финансовият инспектор съставил АУАН № 11-01-776/08.10.2024г., с който на Б. Т. било вменено извършено на 18.10.2024г. нарушение на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, във връзка с чл. 79 ал.1 т.3 б. „б“ от ЗОП. В съставения АУАН, актосъставителят обстойно анализирал мотивите на възложителя за провеждане на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП. При предявяване и връчване на акта, ответникът по касация посочил, че ще представи възражения и депозирал писмено възражение на 15.10.2024г.

Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, наказващият орган издал обжалваното НП, като възприел констатациите, съдържащи се в АУАН.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че провеждането на процедура от вида, посочен в чл.18 ал.1 т. 13 от ЗОП, по реда, установен в чл.79 от ЗОП, без да са налице тези условия, в действащата от 01.01.2024г. редакция е отпаднало като такова, което да е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Съдът е счел, че от възлагане на обществената поръчка /18.10.2023г.- датата на публикуване на решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП/ до издаване на обжалваното наказателно постановление /13.04.2025г./ е настъпила промяна в законодателството, като санкционната норма от 01.01.2024г. е претърпяла редакция и наказуемостта за провеждане на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, е отпаднала. С оглед на това съдебният състав е възприел становището, че приложение следва да намери нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и санкционираното лице не подлежи на административно-наказателна отговорност.

В тази връзка районният съд е съобразил и новосъздадената разпоредба на чл. 250а от ЗОП, предвиждаща по-тежка наказуемост за нарушения на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, но при наличието на други фактически предпоставки. В тази нова разпоредба от ЗОП е регламентирана наказуемост за възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18 ал.1 т.13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона. С оглед на това районният съд е формирал решаващия извод, че отговорността на Б. Т. е ангажирана за деяние, което съгласно действащите към момента на издаване на атакуваното НП законови разпоредби, не е административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал. 1 изр.2 АПК.

Във връзка със сочените отменителни основания, свеждащи се до твърдения за липса на условия за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл.250а от ЗОП, настоящата инстанция следва да отбележи, че не споделя тези аргументи. Не може да бъде възприето становището, че и в двете разпоредби- чл. 250 /преди изменението/ и чл.250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, тъй като елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл.18 ал.1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия.

Към момента на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл.250 от ЗОП в редакцията й към ДВ, бр.13/2016 г., в сила от 15.04.2016г., в която е предвидено, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл.18 ал.1, т. 3- 10 или т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. С ДВ бр. 88/2023 г., в сила от 01.01.2024г., чл. 250 от ЗОП е изменен, като актуална и към момента е разпоредбата му, в която е предвидено: „Възложител, който проведе процедура по чл.18 ал.1 т.3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв., като от текста е отпаднала процедурата по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП. Следователно, след настъпилото изменение на тази разпоредба, законът не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне. В същия брой на ДВ е публикувано изменение, с което е приет нов текст чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023 г., който гласи: „Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18 ал.1 т.8 – 10 или т.13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл.18 ал.1 т.8– 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл.18 ал.1 т.13.“ Тази административно-наказателна разпоредба въвежда нова форма на изпълнително деяние на нарушението- сключване на договор, в резултат от процедура по чл.18, ал.1 т. 8– 10 или т.13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, каквото деяние не е вменено на Б. Т..

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд, а именно, че преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по- благоприятна за дееца- отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното деяние. В допълнение следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.250а законът възвежда като нарушение нова форма на изпълнително деяние. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл.250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административно-наказателното обвинение, което е недопустимо.

Следва да се има предвид също, че както по силата на чл.46 ал. 3 от Закона за нормативните актове, така и според доктрината и съдебната практика, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия, нито по пътя на недопустимо разширително тълкуване, а именно такова е тълкуването на закона, предложено от касатора.

Поради изложеното касационният състав се солидаризира с решаващия правен извод на предходната инстанция, мотивирал я да отмени правораздавателния акт, с оглед на което решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника за настоящата инстанция. По делото са приложени доказателства за ангажиране на процесуално представителство от адвокат С. по силата на Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2025г., като касаторът следва да заплати в полза на ответната страна разноски в размер на 1290.00 лева, който се явява съответен на осъщественото правно съдействие, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и процесуално представителство в хода на проведеното открито съдебно заседание. В този смисъл, възражението за прекомерност на платеното от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски и за протеклото производство пред районния съд следва да бъде отклонена, доколкото такива са му били присъдени със съдебния акт, постановен от предходната инстанция.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 185/01.07.2025г., постановено по АНД № 938/2025г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място] да заплати на Б. К. Т. от [населено място], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1290.00 /хиляда двеста и деветдесет лева/.

Решението е окончателно.