№ 2961
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110127074 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 ГПК
от АЛ. Д. ТР. срещу В. АНГ. Й. за опразване и предаване на наетото помещение:
Апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Веслец“ № 76, ет. 1 /над партер/, ап. 1,
предоставен за ползване по Договор за наем на недвижим имот от 21.10.2019г.
Ищцата твърди, че между нея като наемодател и ответницата като наемател бил
сключен Договор за наем на недвижим имот от 21.10.2019г., по силата на който ищцата
предоставила на ответницата необзаведен Апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Веслец“
№ 76, ет. 1 /над партер/, ап. 1. Договорът бил сключен за срок от една година, считано от
01.11.2019г., като след неговото изтичане могъл да бъде продължен с писмен анекс. Срокът
на договорът изтекъл на 01.11.2020г., като писмен анекс за продължаването му не бил
подписан. Ищцата се била противопоставила на продължаването на ползването на имота и
настоявала да ѝ бъде върната фактическата власт върху него, защото още преди изтичане
срока на договора ответницата престанала да плаща редовно наемната цена, като не била
заплатила наема за месеците юли, август и септември 2020г., както и за януари, февруари,
март, април и май 2021г. С нотариална покана от 29.03.2021г. на нотариус Стилиян
Тютюнджиев връчена на 29.03.2021г.договорът за наем бил прекратен с едномесечно
предизвестие на основание чл. 7 от договора, като срокът на предизвестието бил изтекъл на
29.04.2021г., но имотът не бил опразнен от ответницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват твърденията в исковата молба като неотговарящи на истината. Според
1
ответницата същата трябвало да освободи имота на 30-ти април, но още на 30.03.2021г.
ищцата спряла тока в апартамента и до днес ответницата била без ток, понеже ищцата я
заплашвала, че ако си го пуснела, пак щяла да го спре. ЧЕЗ нямали проблеми с ответницата,
спирането било по решение на ищцата, понеже жилището било нейно. Сочи, че била
изрядна наемателка. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да установят следните
обстоятелства: сключване на договор за наем с ответника; предаване на имота, прекратяване
на договора за наем; задържане на наетия имот от ответника без съгласие от страна на
наемодателите.
В доказателствена тежест на ответника е да установи редовното изпълнение на
задълженията си за плащане на наемната цена по договора за наем, както и че има правно
основание да държи имота.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 21.10.2019г. са
сключили договор за наем на процесния недвижим имот, че имотът е предаден на
ответницата, както и че имотът се намира във фактическата власт на ответницата към датата
на подаване на отговора на исковата молба.
Освен безспорния характер на тези обстоятелства, същите се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства. От приетия по делото Договор за наем на
недвижим имот от 21.10.2019г. се установява, че на посочената дата между страните е
сключено наемно правоотношение, по силата на който ищцата АЛ. Д. ТР. отдава на
ответницата В. АНГ. Й. за временно възмездно ползване Апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „Веслец“ № 76, ет. 1 /над партер/, ап. 1. Уговорената между страните наемна цена
е в размер на 400 лева месечно, дължима между 1-во и 5-то число на текущия месец, а
договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.11.2019г. Съгласно чл. 6, т. 2 от
договора, наемодателят има право да прекрти договора едностранно и без предизвествие в
случай, че наемателят откаже да заплаща уговорената наемна цена и сумите за
изразходваните консумативи. Според чл. 7 от договора, страните се съгласяват всяка една от
тях едностранно да прекрати договора след едномесечно предизвестие.
Видно от така постигнатите уговорки, първоначалният срок на договора за наем е
изтекъл на 01.11.2020г. Ищцата твърди, че се е противопоставила на продължаването на
ползването на имота от страна на ответницата и многократно е настоявала да ѝ бъде върнато
държанието на имота, но въпреки дадените от съда указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за това обстоятелство, ищцата не е ангажирала доказателства за
противопоставяне в рамките на срока по чл. 312, ал. 2 ГПК. Напротив, от съдържанието на
приетата по делото нотариална покана от 29.03.2021г. се установява, че ищцата твърди
наличие на наемно правоотношение между страните, което прекратява с едномесечно
предизвестие на основание чл. 7 от договора за наем.
2
С оглед на това съдът приема, че при така установеното продължаване на ползването
на наетия апартамент със знанието и без противопоставянето на ищцата, след изтичане на
първоначалния едногодишен срок, сключеният между страните договор за наем се е
трансформирал в договор за неопределен срок на основание чл. 236 ЗЗД. При това
положение и съгласно нормата на чл. 238 ЗЗД, договорът за наем без определен срок може
да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно предизвестие, отправено до другата
страна.
В тази насока, с приетата по делото нотариална покана от 29.03.2021г. на нотариус
Стилиян Тютюнджиев, връчена на ответницата на същата дата, ищцата е упражнила правото
си на едностранно прекратяване на договора с едномесечно писмено предизвестие.
Ответницата не оспорва да е получила поканата на 29.03.2021г., напротив, признава това
обстоятелство с отговора на исковата молба и в проведеното по делото открито съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното, процесният договор за наем е прекратен с изтичане на
едномесечното предизвестие на 30.04.2021г. /както е посочила и ответницата/, от който
момент е възникнало и задължението на ответницата по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да върне
наетата вещ. За този ред на прекратяване е без значение редовността на изпълнение на
насрещните задължения на наемателя. Независимо от това следва да се отбележи, че за
ищцата е възникнало и правото да прекрати действието на договора за наем поради виновно
неизпълнение задълженията на ответницата по договора, доколкото от представените с
отговора на исковата молба разписки е видно, че наемните цени за периода м.06.2020г. –
м.03.2021г. са заплащани частично и със закъснение, вариращо между два и девет месеца
спрямо уговорения в договора падеж, а за някои от вземанията за наемна цена /за м.
09.2020г., м. 10.2020г. и м.11.2020г./ няма данни да са платени изобщо.
Релевираното от ответницата възражение, че ищцата била спряла тока в апартамента
на 30.03.2021г. е недоказано, но дори да се приеме, че такива действия са били предприети
от страна на ищцата, те не препятстват правото ѝ да получи фактическата власт върху имота
след прекратяване на наемото правоотношение, а имат отношение единствено към
дължимостта на наемната вноска за м.04.2021г., която не е предмет на настоящото дело.
Ето защо при кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за
възникване правото на ищцата за връщане на имота по чл. 233, ал. 1 ЗЗД – прекратено
облигационно правоотношение по договор за наем и продължаващо задържане на имота от
страна на ответницата – предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е
сторила разноски за държавна такса в размер на 192 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, платени изцяло в брой, или общо 492 лева, които следва да ѝ бъдат
присъдени.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. АНГ. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 39,
вх. А, ет. 6, ап. 27, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, т. 2 ГПК, да опразни от
свои вещи и върне на АЛ. Д. ТР., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 36а, вх. А, ет. 3, ап. 5, фактическата власт върху наетия по силата на
договор за наем от 21.10.2019г. недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „Веслец“ № 76, ет. 1 /над партер/, ап. 1.
ОСЪЖДА В. АНГ. Й. да заплати на АЛ. Д. ТР. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 492 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от датата на постановяването му /07.10.2021г./, която е обявена на
страните в проведеното открито съдебно заседание.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4