№ 823
гр. Перник, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720101388 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Л. Д., с ЕГН: **********,
депозирана чрез процесуалния й представител адв. К. П., срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: сумата от 389.97 лева – главница за предоставени ВиК
услуги –доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 08.05.2014 г. до 14.06.2017 г., сумата от 55.21 лева –
обезщетение за забава за периода от 12.07.2014 г. до 28.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 4465/2017 г. на РС
Перник, за които суми е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 4465/2017 г. по описа на Пернишкия РС и
които суми са предмет на изпълнително дело № 2155/2017 г. по описа на ЧСИ
СТ.Б., образувано по молба на ответника, поради погасяване на сумите по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба с дата 22.12.2017 г. от
ответника като взискател срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
2155/2017 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди се, също че изпълнителното
производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 2155/2017 г. по описа на РС Перник, за процесната главница, както и
за обусловените от същата суми за обезщетение за забава и разноски. Посочва
се, че по изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото
1
състояние на длъжника, но други действия в това число изпълнителни
действия по изпълнителното дело в продължение на следващите две години
не били извършвани. В тази връзка и се твърди, че същото било прекратено
по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се, че всякакви
други действия или молби след настъпване на перемпцията били без правно
значение. Не се твърди по изпълнителното дело да са събрани каквито и да
било суми.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело не
били предприети други валидни дейстия по принудително изпълнение.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил пет години по чл. 110 от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед
приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай. В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата молба не са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се
признава за основателен – като дружеството не оспорва и размера на
претенциите. Твърди се, че срещу ищеца не са предприемани никакви
принудителни действия, извън посоченото изпълнително дело, още повече
предвид изминалия период от време. В тази връзка се твърди, че
действително правото на принудително изпълнение е погасено като
вземанията съществуват единствено в естествено състояние. Обръща се
внимание, че самото изпълнително дело е отдавна перемирано като съдебният
изпълнител и бездействал като не го е прекратил. Посочва се, че никакви
суми не са събрани от ищеца по същото.
Прави се искане за постановяване на решение при признание на иска и
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
В хода на производството по делото е изискано и приложено изп.д. №
2155/2017 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
В съдебно заседание по делото, проведено на 10.07.2023 г.,
процесуалният представител на ищеца не се явява. От същия е постъпило
писмено становище с вх. № 14301 от 06.07.2023 г., с което прави искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска. Излага доводи, че
на ищцовата страна се дължат разноски, доколкото ответникът бил дал повод
за завеждане на делото.
Искането за постановяване на решение при признание на иска съдът е
приел за основателно.
Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище
с вх. № 14052/03.07.2023 г., с което поддържа направеното признание, както и
искането за прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК по отношение на разноските.
Заявява искане за разноски в минималния размер от 100 лева и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
2
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В подадения отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответника, надлежно упълномощен, е направил признание на иска, като е
посочил и че ответната страна не е дала повод за образуване на делото.
От своя страна в проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави нарочно писмено искане за
постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на Е. Л. Д. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
сумата от 389.97 лева – главница за предоставени ВиК услуги –доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
08.05.2014 г. до 14.06.2017 г., сумата от 55.21 лева – обезщетение за забава за
периода от 12.07.2014 г. до 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.07.2017 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 4465/2017 г. на РС Перник, за които
суми е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4465/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми
са предмет на изпълнително дело № 2155/2017 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.,
поради погасяването на задълженията по давност.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са направили и двете страни по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Напротив именно
върху ищеца следвало да бъдат възложени и разноските на ответното
дружество. От своя страна ищецът поддържа, че му се дължат разноски,
доколкото в полза на дружеството имало издаден изпълнителен титул и дори
последното било образувало изпълнително дело срещу него. Това водело до
извод, че дружеството е станало причина за образуване на делото.
Поради това ищецът претендира сумата от 50 лева държавна такса, 24
лева такса за копие от изпълнително дело и 800 лева – адвокатско
възнаграждение /по 400 лева за иска за недължимост на главница и 400 лева
3
за иска за недължимост на обезщетението за забава/.
Предвид гореизложеното и основният спорен по делото въпрос е за
дължимостта на разноски в полза на ищеца и по приложение на правилото на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото по делото
не се представят никакви доказателства, че ответното дружеството търси
принудително събиране на процесните суми към датата на исковата молба
или в хода на делото. В тази връзка съдът отбелязва, че предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК като са две: ответникът да не е
дал повод за предявяване на иска и да го е признал.
В настоящия случай в отговора на исковата си молба ответникът е
признал исковите претенции като поддържа това си признание и в съдебно
заседание. Поради това и първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК е
налице.
Относно втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да
не е дал повод за предявяване на иска, е налице трайна практика на ВКС /
Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г.
о., ГК / досежно случаите на предявен отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК от длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано
изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Съгласно
цитираната практика решението, с което искът по чл. 439 от ГПК е уважен,
формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава
право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но
задължителната сила на решението НЕ рефлектира върху предпоставките на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
При такова свое поведение – признание на иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК, ответникът не дължи разноски, независимо от
обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането
(макар и издаден преди погасяването му по давност), след като срещу
длъжника не са предприемани изпълнителни действия по висящо
изпълнително дело след изтичане на давността, тъй като е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Ответникът извънсъдебно не може да признае валидно изтеклата
давност, тъй като тя трябва да бъде съдебно установена. Той може обаче чрез
своето поведение да не предприема действия по принудително изпълнение,
като така признава последиците на изтеклата давност.
В случая изпълнителното дело срещу ищеца е било образувано на
22.12.2017 г., като след това срещу него последното валидно действие, което
може да се приеме за относимо към давността е налагане на запор върху
банкова сметка от 10.01.2018 г. /спрямо който е върнат отговор, че няма
наличност/. След тази дата, в продължение на повече от пет години
ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение срещу
ищеца, поради което следва, че той не е дал повод за завеждане на делото до
подаване на исковата молба на 29.03.2023 г.
4
Поради бездействието на ответника след изтичане на 2 г. от
извършването на последното валидно изпълнително действие,
принудителното производство се е прекратило по силата на закона – в случая
още на 10.01.2020 г. /наложеният запор от 10.01.2018 г. е последното
действие, което прекъсва давността и съдът го съобразява в контекста на
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС /. В
тази връзка и само за пълнота следва да се отбележи, че спрямо процесното
изпълнително дело приложение намира единствено Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
доколкото е образувано след приемане на последното. Поради това и
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнително
изпълнение и след всяко действие започва да тече нова давност.
Обстоятелството, че в случая съдебният изпълнител не е издал
постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е без правно значение, доколкото
не зависи от ответника взискател.
По тези съображения и доколкото са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 от ГПК – признание на иска в срока за отговор на исковата молба и
липса на поведение на ответника, което да е дало повод за завеждане на иска,
то разноските, направени от ищеца следва да останат в негова тежест /в този
смисъл последната и най-актуална практика на Пернишкия ОС, обективирана
в Определение № 229/02.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 98/2023 г. на Пернишкия
ОС/.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
От своя страна ответникът претендира разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, която претенция е основателна. Както се
отбеляза и по-горе, кредиторът би дал повод за завеждане на делото и
съответно би дължал разноски ако той предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, оспорвайки направеното от длъжника
основателно възражение за изтекла погасителна давност или пък ако оспори
предявения против него иск за недължимост на вземането поради изтекла
погасителна давност, както и ако предприема изпълнителни действия
/например образува ново изпълнително дело след изтичане на давността/
какъвто не е настоящият случай – доколкото е направено признание на иска и
висящо изпълнително дело не е налице. По тези съображения и разноските в
това число на ответната страна следва да бъдат възложени на ищеца /в този
смисъл Определение № 827/26.11.2018 г. по в.ч.гр.д. № 510/2018 г. на
Пернишкия ОС/.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Л. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** и съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. Атон № 8, ет. 4, ап. 16
5
/адв. К. П./, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. Средец № 11, следните суми: сумата от 389.97 лева – главница за
предоставени ВиК услуги –доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 08.05.2014 г. до 14.06.2017 г.,
сумата от 55.21 лева – обезщетение за забава за периода от 12.07.2014 г. до
28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.07.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 75 лева – разноски
по ч.гр.д. № 4465/2017 г. на РС Перник, за които суми е издаден
изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 4465/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на
изпълнително дело № 2155/2017 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., образувано по
молба на ответника, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА Е. Л. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Средец № 11 сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение в производството по делото.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6