Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 5393 по описа за 2021г.
на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна
жалба на ответника В.Г.Т., чрез представителя по пълномощие адв.
Б. Б.Б. от САК, срещу съдебно решение № 142890 от 07.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 59711/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 с-в.
Решението се обжалва в частта за присъдената законна лихва върху всяка
просрочена вноска.
В жалбата се твърди недопустимост
на решението в обжалваните части, поради произнасяне на съда „свръх петитум“. Иска да се обезсили решението в обжалваните
части. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез
представител по пълномощие, поддържа въззивната си
жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът В.В.Т.,
действащ със съгласието на своята майка Е.А.С., чрез упълномощената адв. М.А. от САК, е подал отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не са заявени доказателствени
искания. Претендира разноски.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. дело № 59711/2019г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, съдът, на
основание чл. 143, ал. 2 от СК е осъдил В.Г.Т. да заплаща на В.В.Т., действащ чрез своята
майка Е.А.С., месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от 16.10.2019 г., ведно със законната лихва до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката. Осъдил е на основание
чл. 149 от СК В.Г.Т. да заплати на В.В.Т., действащ чрез своята майка Е.А.С., месечна издръжка в размер на 2250 лева за периода от
16.01.2019 г. до 16.10.2019г., ведно със законната лихва. Съдът е отхвърлил
исковете за разликите над предявените размери и е постановил предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивната
жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че в обжалваната част решението
е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника
за недопустимост на решението, с което е присъдена и законната лихва за
издръжките на ищеца, са изцяло неоснователни.
Настоящият въззивен
състав приема, че липсва произнасяне „свръх петитум“
от първостепенния съд.
Действително с исковата си молба ищецът не е предявил
искане за присъждане на законната лихва за претендираните
издръжки – за минал период и за в бъдеще. Същевременно с нормата на чл. 146,
ал. 1, изр. 2 от СК, законодателят е приел, че при забава се дължи законната
лихва.
Присъдените от съда месечни издръжки за ненавършилия
пълнолетие ищец се дължат ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума
до окончателното ѝ изплащане, в каквато насока са и задължителните
указанията по т. 17 от ПП № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1970г. на ВС. В
цитираното Постановление № 5, приложимо и към действащия СК (Обн. в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
1.10.2009 г.), по тълкуване приложението на закона е прието, че във всички случаи на издръжка съдът присъжда
служебно и лихви от деня, определен за заплащане на ежемесечната издръжка.
Следва, че съдът винаги дължи присъждане на лихвата, без да е обвързан от
искането на ищеца.
Съобразно изложеното, първоинстанционното
решение в обжалваната част, като постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззиваемата страна има право на разноски,
каквито са своевременно поискани и доказани в размер от 200 лв. – за заплатено
в брой адвокатско възнаграждение на един адвокат, съгласно представения бланков
договор № 902259 от 18.09.2020г. (лист 28 от в. гр. д. № 11761/2020г. на СГС).
По изложените съображения съдът осъжда
въззивника да заплати на В.В.Т., действащ лично и
със съгласието на своята майка Е.А.С. сумата от 200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 142890 от 07.07.2020г. по гр. дело № 59711/2019г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 149 състав, в обжалваната част, с която са присъдени законните лихви до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжките.
Съдебно решение № 142890 от 07.07.2020г. по гр. дело № 59711/2019г. на Софийския районен съд, IІI Гражданско отделение, 149 състав, в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА В.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на В.В.Т., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Е.А.С., ЕГН **********, сумата от 200 (двеста) лева – разноски по въззивно гр. дело № 5393/2021г. по описа на Софийски градски съд, IІI въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.