РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120101965 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А.С. К.- В. против С. И. С. и С. Я. С.,
за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците й дължат сумата от 10600
лв., представляваща неплатена част от продажна цена на недвижим имот, съгласно
договор за покупко-продажба, съдържащ се в нот. акт № ***/***** год. на нотариус с
рег. № ****на НК, както и законната лихва върху посочената сума, начиная от
30.03.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. №
****/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 вр.
с чл.183 и чл.200 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се
поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответниците оспорва исковите
претенции. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските по
делото.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги
обсъди поотделно и в тяхната съвокупност, Бургаският районен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на А.С. К. - В., по ч.гр.д. № ****/ 2020 год. на БРС
са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И.С.
за сумата от 21600 лв. - неплатен остатък от продажна цена на недвижим имот.
Ответниците са наследници на И. С. С., б.ж. на гр.Бургас,
починал на ******** год. (в хода на настоящото производство).
На **** год. в гр.София, между ищцата - продавач и
наследодателя на ответниците - купувач, е сключен договор за покупко-продажба на
въпросния недвижим имот, за който договор е съставен нот.акт № ****от същата дата
на нотариус, вписан под № ****на НК.
Страните са уговорили продажната цена на имота, възлизаща на
195600 лв. да бъде изплатена по следния начин: 4000 лв. - платени авансово; 170000 лв.
- платими със средства по отпуснат на купувача банков кредит от „*****“ ЕАД; 21600
лв. - платими по банков път, в срок до 31.07.2018 год.
1
Няма спор, че частта от продажната цена, възлизаща на 170000
лв., е изплатена и че авансът от 4000 лв. също е изплатен. Не се спори, а напротив -
наследодателят на ответниците изрично е признал в заповедното производство, че
остава да дължи 11000 лв. - част от сумата в размер на 21600 лв., за която са издадени
заповедта и листа.
Спорно е дали са заплатени останалите 10600 лв. от тази сума,
представляваща част от продажната цена.
На ***** год. майката на купувача и първи ответник, е внесла по
банкова сметка на ищцата сума в размер на 2000 лв., с основание „капаро“, а на *****
год. - 700 лв., с основание „захр. на сметка“.
Налице е още един документ - разписка, за получена на **** год.
сума в размер на 1300 лв., на която няма данни за автора, но настоящият състав
приема, че тъкмо ищцата е нейният издател, доколкото е признала това в исковата
молба.
Последното плащане, за което има документ, е извършено в деня
на сделката - на ***** год., на стойност 6600 лв. и с основание „прехвърляне на
жилище“.
При изповядване на сделката са заплатени такса за вписването й
в размер на 365 лв. (195 лв.+170 лв.) и местен данък в размер на 4890 лв., като във
вносните бележки за вносител е вписано трето за спора лице, а задължен за тях - И.С..
Заплатени са и нотариалните такси в общ размер на 2208.24 лв., за които също като
задължено лице е вписан И.С..
Изслушани са и свидетелите Г* и Г*.
Първата от тях е дъщеря на ищцата и помни деня на сделката, в
който не е присъствала при изповядването й, но е била пред нотариалната кантора,
заедно с майка си, която била притеснена, защото се била разбрала с майката на И*
последната да преведе пари за разноски по прехвърлянето, но преводът се забавил. По-
късно през деня парите били преведени, а сделката - изповядана.
Втората свидетелка познава ответниците и покойния им син,
като твърди да е запозната в подробности със сделката. По молба на ответницата С.,
при свое пътуване до С*, занесла на сина й още 5500 лв. Свидетелката е категорична
също, че С. същия ден внесла 6600 лв. за покупката на апартамента, а тя самата
пътувала за С* и предала сумата евентуално на същата вечер или на 06.02., 07.02.
Въз основа на така установените факти, съдът намира
предявените искове за основателни.
Плащанията, които ищцата е получила, са в размер на 180600
лв., както следва: 4000 лв. - капаро, упоменато в нот.акт; 170000 лв. - платени от
банката-кредитодател и 6600 лв. - преведени в деня на сделката.
Първата сума съдът приема да е платена като капаро, т.к.
плащанията на същата са извършени в период, значително предхождащ сделката, а
сборът на плащанията съвпада с уговорката в нот.акт. Втората сума е ясна и плащането
й не е спорно. Третата, в размер на 6600 лв., също е платена, но не като част от цената
на продавания имот, както твърдят ответниците. Това явства от няколко обстоятелства,
преценени в съвокупност - основанието за превода е „прехвърляне на жилище“, а
преводът е предхождащ сключване на сделката, в която впоследствие са уговорени
дължимите занапред суми. Извършен е в 11.49 ч. в деня на сделката и преди
сключването й, а разходите са заплатени след 13 часа и са в размер, близък до размера
на преведената сума, което още веднъж потвърждава извода, че ако тази сума е била
част от продажната цена, тя не би била вписана като дължима в по-късно сключения
договор. Впрочем, както вече се каза, това е меродавно и за капарото и се подкрепя от
показанията на св. Г*, които съдът кредитира, като съответстващи на останалите
доказателства. Това не може да се каже за показанията на св.Г*, която макар да твърди,
че е била запозната в детайли със сделката, в т.ч. за датата на превода и на която е
пътувала до С* и предавала пари, посочва дата, некореспондираща с банковото
бордеро.
Затова и доколкото липсват доказаятелства в обратна насока,
настоящият състав приема, че частта от продажната цена, възлизаща на 21600 лв., е
останала неплатена на падежа - 31.07.2018 год.
Следователно, ответниците дължат на ищцата сумата от 10600
лв. и главният иск, а оттам - и акцесорният - са основателни, което налага да се
постанови позитивно решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищцата
и деловодни разноски, които за производството по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на БРС
2
възлизат на 1286 лв., а за настоящото - 962 лв.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. С., ЕГН - ********** и
С. Я. С., ЕГН - **********, двамата с адрес: гр.Б*, ул. *****, дължат на А.С. К* - В*
с.П*, *******, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.183 и чл.200 от ЗЗД,
както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10600 лв., представляваща
неплатена част от продажна цена на недвижим имот, съгласно договор за покупко-
продажба, съдържащ се в нот. акт № ****** год. на нотариус с рег. № *****на НК,
както и законната лихва върху посочената сума, начиная от 30.03.2020 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС са
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. И. С. и С. Я. С. да заплатят на А.С. К* - В*
деловодни разноски за производството по ч.гр.д. ****/2020 год. на БРС в размер на
1286 лв., както и за настоящото - в размер на 962 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3