Р Е Ш Е Н И Е
№ 261787/28.05.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 12965 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „М.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, срещу В.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 143,37 лв., представляваща главница по Договор за финансов лизинг AG0001923, сбор от анюитетни вноски с падеж от 20/08/18г. до 05/11/18г.; 1078,35 лв., представляваща незаплатена договорна лихва, включена в лизинговите вноски за периода от 20/08/18г. до 05/11/18г.; 12.95 лв. – неустойка за забавени плащания за периода от 20/08/18г. до 05/11/18г.; 1066,23 лв. – неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя; 22,18 лв. – разходи за заплатени данъчни задължения и 3137,00 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив.
Твърди се в исковата молба следното: На 23.03.2018г. между страните бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с номер AG0001923. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху л.а. „*“, с ид. номер на рамата *, и рег. номер *и предоставил ползването му на ответника, лизингополучател. Съставен бил приемо – предавателен протокол. Ответникът заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на ОУ в размер на 9730,00 лв. Договорен бил срок на лизинга от 72 месеца, изтичащ на 20.03.2024г. Договорен бил и фиксиран лихвен процент от 39,60 %, като месечната вноска била общо в размер на 355,41 лв. Плащанията по договора били преустановени от 14.09.2018г. Към 05.11.2018г. неплатени били вноска 5, 6, 7 и 8 по представени погасителен план. Ответникът преустановил контакт с ищеца. Предвид неизпълнението било допуснато издирване и изземване на автомобила от външна агенция – „*“ ЕООД. Автомобилът бил открит в Чехия, а ответникът отказал съдействие и не пожелал да подпише уведомление за разваляне на договора. Договорът бил прекратен на 05.11.2018г. За периода, през който вещта била ползвана от ответника, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски в общ размер от 1221,72 лв. Поради допуснатата забава била начислена неустойка в размер на 12,95 лв. На осн. чл. 15.5 от Договора и ОУ се дължи и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер на общо 1066,23 лв. Ответникът дължи и направени разходи за заплащане на данъци в размер на 22,18 лв. Дължат се и разходите за възстановяване на владението върху лизинговата вещ в размер на 540,00 лв. с ДДС.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът заявява, че признава, че дължи сумите, предмет на настоящото производство.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за финансов лизинг с номер AG0001923 от 23.03.2018г., видно от който страните се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които ищецът „*“ ЕООД предоставил на лизингополучателя В.М. л.а. „*“ срещу задължението на лизингополучателя да заплаща месечна лизингова вноска в размер на 355,41 лв. Установява се, че срокът на договора бил 72 месеца. Уговореният лихвен процент бил в размер на 39,60 %, а ГПР бил 48,26 %. Договорът е подписан от ответника, като подписът не е оспорен в производството.
Към доказателствата по делото е приложен погасителен план за лизинговите вноски. Видно от приемо - предавателния протокол страните декларирали, че лизингополучателят е приел лизинговия актив, заедно със свидетелство за регистрация на МПС и един брой ключове. Лекият автомобил е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото са представени ОУ към договорите за финансов лизинг, сключвани от „*“ ЕООД с физически лица – потребители.
Представено е уведомление за прекратяване на договора за лизинг, видно от което служители на дружеството ищец са обективирали, че автомобилът е бил открил на 16.10.2018г. в Чехия. Същият бил оставен на паркинг. Лизингополучателят отказал да подпише уведомлението за прекратяване на договора.
Установява се от представения договор от 29.05.2017г., сключен между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, че ищецът възложил на дружеството „*“ ЕООД издирването на автомобили, превозни средства, машини, съоръжения и други вещи – предмет на сключени договори за лизинг и съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи, изброени по – горе, в случаите, когато лизингополучателят отказва връщането им.
Видно от фактура с номер ********** от 12.11.2018г. за намирането и връщането на процесния л.а. по договор за финансов лизинг AG0001923 ищецът дължи на дружеството „*“ ЕООД сумата от 2914,00 лв. без ДДС.
Допуснато е извършване на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Ответникът е извършвал заплащане по договора за финансов лизинг в общ размер на 2975,00 лв., като последната вноска е направена на 14.09.2018г. Договорната неплатена част от главницата по погасителния план от 05.11.2018г. е в размер на 143,37 лв. Договорната неплатена част от възнаградителната лихва по погасителен план до 05.11.2018г. се равнява на 1078,35 лв. Начислената неустойка за забава, съобразно погасителният план до 05.11.2018г. се равнява на 12,95 лв. Начислената неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя се равнява на 1066,23 лв. Ищцовото дружество е заплатило данък МПС за 2019г. в размер на 22,18 лв. Сумата е неплатена от ответника. Сумата от 3137,00 лв. с ДДС, представляваща заплатена такава към лицето „*“ ЕООД е заплатена от ищцовото дружество, но не и от ответника.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По така предявената претенция в тежест на ищеца бе да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка с ответника по сключен договор за финансов лизинг, изпълнението си по този договор и размера на всяко от претендираните вземания. В тежест на ответника бе да установи в условията на пълно и главно доказване всички положителни факти и обстоятелства, които го ползват, както и точното изпълнение на задълженията си по договора за финансов лизинг.
Според чл.
342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му
я предостави за ползване срещу възнаграждение. Т.е. финансовият лизинг представлява
специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя. Основното задължение на
лизингодателя е предаване и осигуряване на обекта на ползване. Задълженията на
лизингополучателя са уредени в чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Препраща се към
задълженията на наемателя във връзка с ползването на вещта и заплащане на
цената за ползването, заплащане на всички разходи, свързани с ползването на
вещта, пазенето на вещта с грижата на добър търговец и др.
В настоящия случай безспорно се установи, че страните били в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им договор за финансов лизинг с номер AG0001923 от 23.03.2018г. По силата на този договор ищецът „*“ ЕООД предоставил на лизингополучателя В.М. л.а. „*“ срещу задължението на лизингополучателя да заплаща месечна лизингова вноска в размер на 355,41 лв. Установи се, че срокът на договора бил 72 месеца. Уговореният лихвен процент бил в размер на 39,60 %, а ГПР бил 48,26 %. Договорът е подписан от ответника, като подписът не беше оспорен в производството.
Установи се, че на 29.05.2017г. между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който ищецът възложил на дружеството „*“ ЕООД издирването на автомобили, превозни средства, машини, съоръжения и други вещи – предмет на сключени договори за лизинг и съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи, изброени по – горе, в случаите, когато лизингополучателят отказва връщането им. Видно от фактура с номер ********** от 12.11.2018г. за намирането и връщането на процесния л.а. по договор за финансов лизинг AG0001923 ищецът дължи на дружеството „*“ ЕООД сумата от 2914,00 лв. без ДДС.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, която съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, се установи, че ответникът е извършвал заплащане по договора за финансов лизинг в общ размер на 2975,00 лв., като последната вноска е направена на 14.09.2018г. Договорната неплатена част от главницата по погасителния план от 05.11.2018г. е в размер на 143,37 лв. Договорната неплатена част от възнаградителната лихва по погасителен план до 05.11.2018г. се равнява на 1078,35 лв. Начислената неустойка за забава, съобразно погасителният план до 05.11.2018г. се равнява на 12,95 лв. Начислената неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя се равнява на 1066,23 лв. Ищцовото дружество е заплатило данък МПС за 2019г. в размер на 22,18 лв. Сумата е неплатена от ответника. Сумата от 3137,00 лв. с ДДС, представляваща заплатена такава към лицето „*“ ЕООД е заплатена от ищцовото дружество, но не и от ответника.
Ответникът не успя да докаже плащането си на тези задължения. Не ангажира доказателства в тази насока. Дори в открито съдебно заседание призна, че дължи сумите. Ищецът от своя страна, съобразно доказателствената тежест, успя да докаже предпоставките, водещи до наличие на задължение от страна на ответника, както и размерът на всямко задължение. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство в размер на 635,48 лв.
Воден от горното, съдъд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „М.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
- 143,37 лв., представляваща дължима главница по Договор за финансов лизинг AG0001923 от 23.03.2018г., сбор от анюитетни вноски с падеж от 20/08/18г. до 05/11/18г.;
- 1078,35 лв., представляваща незаплатена договорна лихва, включена в лизинговите вноски за периода от 20/08/18г. до 05/11/18г. по Договор за финансов лизинг AG0001923 от 23.03.2018г.;
- 12.95 лв. – неустойка за забавени плащания за периода от 20/08/18г. до 05/11/18г. по Договор за финансов лизинг AG0001923 от 23.03.2018г.;
- 1066,23 лв. – неустойка за прекратяване на Договор за финансов лизинг AG0001923 от 23.03.2018г. по вина на лизингополучателя;
- 22,18 лв. – разходи за заплатени данъчни задължения по Договор за финансов лизинг AG0001923 от 23.03.2018г.;
- 3137,00 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив по Договор за финансов лизинг AG0001923 от 23.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.04.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 4106/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА В.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „М.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 635,48 лв., представляваща
сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и предхождащото
го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................