Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен,21.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, шести граждански състав,
в публичното заседание на осми ноември
двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря С.Ц. като разгледа докладваното от
съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2611 по
описа за 2013 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Настоящото
гражданско дело е образувано въз основа искова молба на ***, със седалище и
адрес на управление ***, законен представител ***, пълномощник адв. И. *** М.
от ПлАК, против ***, със
седалище и адрес на управление, ***,
законни представители *** – ЗАЕДНО И ПООТДЕЛНО с правно основание чл. 422 от ГПК и цена на иска сумата от 2700 лв, представляваща главница и 123.16 лв. мораторна лихва.
В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по
чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано *** и е издадена е Заповед за
изпълнение. В заявлението кредиторът – ищец е описал в обстоятелствената част,
че длъжникът му дължи сумата, описана като цена на иска въз основа на въз основа на неизплатена от ответника *** за продажба на дърва за огрев в размер на 2700
лева ( две хиляди и седемстотин лева),
ведно с лихва върху главницата от 23.02.2012 г. до 26.03.2013 г. в размер на 123.16 лв, и законната лихва от датата
на подаване на заявлението-26. 03.
2013 г. до окончателното издължаване на сумата, както и направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 104 лв. и
разноски за адвокатски хонорар в размер
на 500 лева. Твърди се,
че през 2012 г. дружеството е продало на ***, 45 куб.
м. дърва за огрев на единична цена от 50 лева без ДДС. Фактурата е връчена на
ответника в деня на нейното издаване и същата
е редовно осчетоводени в счетоводството на фирмата. Твърди се, че
въпреки многократните разговори
с управителите на ответника, те не са изплатили тази фактура до датата на подаване заявлението –
26. 03. 2013 г. Твърди се, че длъжникът е превел по банковата сметка на дружеството дължимата сума от ***, като по този начин изцяло е погасил задължението по главницата в размер на
2700 лева, но не е изплатил
претендираната лихва в размер на 123, 16
лева, както и направените разходи
по заповедното производство - държавна такса в размер на 104 лв. и платения адвокатски хонорар в размер на 500
лева.
В заключение, ищецът моли, съдът признае за
установено по отношение на страните
по делото, че *** преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и преди издаването на *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е дължал на *** сумата от 2700 лв. за
неизплатена ***. ведно с
лихва върху главницата в размер на 123. 16 лева за периода от 23. 02. 2012г. до
26. 03. 2013 г. в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 26. 03. 2013 г. до
окончателното издължаване на сумата, както и направените съдебни разноски по заповедното производство
за държавна такса в размер на
104 лв. и разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Ищецът***, се
представлява от адв. М. – ПлАК и
поддържа исковата молба.
Ответникът, *** се
представлява от *** и оспорва иска по размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по
*** по описа на ПлРС – изискано и приложено към делото.
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за
предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск
се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Вземането произтича от неизплатена част от ***. През 2012 г. ищцовото
дружество е продало на ***, 45 куб. м. дърва за огрев на единична цена от 50
лева без ДДС. Фактурата е връчена на ответника в деня на нейното издаване и същата е редовно осчетоводени в
счетоводството на фирмата. Управителите
на ответника не са били изплатили тази
фактура до датата на подаване заявлението – 26. 03. 2013 г. Установи,
се че длъжникът е превел по
банковата сметка на дружеството
дължимата сума от ***, като по този начин изцяло е погасил
задължението по главницата в размер на 2700 лева, но не е изплатил претендираната лихва в размер на 123, 16 лева, както и
направените разходи по
заповедното производство - държавна такса в размер на 104 лв. и платения адвокатски хонорар в размер на 500
лева.
Съгласно разпределението
на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно
доказване на твърдяните от него факти. Ответникът е следвало да докаже плащанe или
други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на
поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК, е процесуално допустим, основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. Следва да бъде признато за
установено, че ответникът, преди
подаване заявлението за издаване Заповед
за изпълнение на парично задължение и преди издаване Заповед за изпълнение на *** е
дължал на ищеца сумата от 2700
лв, представляваща неизплатена част от *** за продажба на дърва за
огрев, лихва – 123.16 лв, ведно със законната лихва за забава върху главницата
от подаване на заявлението 26.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 104 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на ***
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 604 лв, съобразно представения списък с разноски, както и да
заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер 54 лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на ***, със седалище и адрес на
управление, ***, законни представители ***,
че вземането на ***, със седалище и
адрес на управление ***, законен представител ***, е било съществуващо и
дължимо преди подаване заявлението за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение и преди издаване Заповед за изпълнение на ***
за сумата от 2700 лв,
представляваща неизплатена част от *** за продажба на дърва за огрев, лихва – 123.16
лв, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението 26.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 104 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на ***
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.
1 ГПК, ***, със
седалище и адрес на управление, ***,
законни представители ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и
адрес на управление ***, законен представител ***, направените в настоящото
производство деловодни разноски в размер на 604 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.
1 ГПК, ***, със
седалище и адрес на управление, ***,
законни представители ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, направените
в настоящото производство деловодни разноски за държавна такса в размер на 54 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: