Решение по дело №4330/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 430
Дата: 5 май 2025 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20241720104330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Перник, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720104330 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. М., срещу П. И. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 895,73 лв. главница за доставена и
отведена вода за периода 23.12.2021 г. – 22.04.2024 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен №
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 24.07.2024
г. до окончателното й изплащане, и сумата 145,53 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху месечните плащания за периода от 07.03.2022 г. до 13.06.2024 г.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор,
който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба
№ 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща
същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон.
1
На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В
и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод,
че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано
количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане
на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, чрез назначения от съда
особен представител адв. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва доказателствената
сила на представеното с исковата молба извлечение за дължими суми, както и че ищецът е
доставил посочените в исковата молба ВиК услуги.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК услуги възниква и по
силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв предмет.
Видно от представената по делото справка № *** г. от Агенция по вписванията, че по
персоналната партида на Д.К.М. на 02.06.2007 г. е вписана възбрана върху недвижим имот,
представляващ ***.
Съгласно писмо с изх. № *** г., издадено от Община Перник, Дирекция „Местни
данъци и такси“, имот на адрес: ***, е деклариран от П. И. М., притежаваща ½ ид.ч. и
Д.К.М., притежаващ ½ ид.ч. С данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № *** г. по данни
на ГРАО имотът е въведен служебно на наследниците П. И. М., притежаваща 4/6 ид.ч.,
А.Д.И., притежаваща 1/6 ид.ч. и К.Д.К., притежаващ 1/6 ид.ч. С данъчна декларация по чл.
14 ЗМДТ с вх. № *** г. К.Д.К. е представил удостоверение за отказ от наследство на Д.К.М.
и имотът е въведен служебно на П. И. М. с квота ¾ ид.ч. и А.Д.И. с квота ¼ ид.ч.
От удостоверение за наследници на Д.К.М. се установява, че е починал на *** г., като е
2
оставил наследници по закон: П. И. М., ЕГН ********** /съпруга/ и двама низходящи:
А.Д.И., ЕГН ********** /дъщеря/ и К.Д.К., ЕГН ********** /син/.
Съгласно удостоверение с изх. № *** г., издадено от РС-Перник, в специалната книга
за вписване на откази от наследство при ПРС, има вписан отказ от К.Д.К., с ЕГН
**********, от наследството на Д.К.М..
По изложените съображения съдът приема, че по делото е установено наличие на
облигационно правоотношение между страните по доставка на ВиК услуги с ответника, в
качеството й на съсобственик на 3/4 ид.ч. от имота, за който се претендира потреблението. С
подадената декларация пред данъчната служба, ответникът е признал, че притежава право
на собственост върху ½ ид.ч. от имота, както и че останалата ½ ид.ч. принадлежи на Д.К.М..
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Д.К.М. е починал, като
ответникът в качеството на преживяла съпруга е придобила от наследството му част, равна
на частта на всяко дете, т.е. по 1/3 част от притежаваната ½ ид.ч. наследодателя, равняващи
се на по 1/6 ид.ч. от имота. От представеното удостоверение за наследници се установява, че
низходящият К.Д.К. се е отказал от наследството на Д.К.М. с чийто дял се уголемяват
дяловете на останалите наследници при равни квоти, т.е. с по 1/12 ид.ч., поради което
ответницата се легитимира като собственик на ½ ид.ч. + 1/6 ид.ч. + 1/12 ид.ч. = 9/12 ид.ч.,
представляващи ¾ ид.ч. от имота.
Въпреки разпределението на доказателствената тежест, ищецът не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че през процесния период е изпълнил задължението
си за реално доставяне на ВиК услуги в претендирания размер, а фактурираното количество
вода изрично е оспорено от ответника като съответстващо на релано потребеното с отговора
на исковата молба. Предвид така направеното възражение, съдът намира, че заключението
на вещото лице, според което стойността на начислената питейна вода за процесния имот за
периода от 23.12.2021 г. до 22.04.2024 г. е в размер на 1194,31 лв., установява размера на
начислените в счетоводството на ищцовото дружество вземания, но не и количеството на
доставените ВиК услуги. Ищецът не е представил карнетите на инкасатора за процесния
имот и период, от които да е видно, че ежемесечно е отчитано потребелението на
количеството питейна вода за имота в присъствието на потребителя или че потреблението е
начислено служебно поради неосигурен достъп до имота съобразно изискванията на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за
неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
3

По разноските:
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника. Същият не е представил доказателства за реално сторени разноски за
производството, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, срещу
П. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата 895,73 лв. главница за доставена и отведена вода за периода 23.12.2021 г. –
22.04.2024 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 24.07.2024 г. до окончателното й изплащане, и
сумата 145,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 07.03.2022 г. до 13.06.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4