РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         324/                    03.02.2015   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На  трети февруари две хиляди и петнадесета Година

В публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  15450                                                 по описа за   2014 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на И.Б. чрез законния й представител М.Б. против Т.Б.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 15612/2009г. по описа на ПРС е бил осъден да заплаща издръжка от 100,00 лева месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за ищцата са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е изминал значителен период от време, необходими са средства за образованието й, увеличили са се разходите с оглед възрастта на детето и поради ***********. Твърди се ответникът е трудоспособен, работи, не издържа други низходящи. Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплаща по-висок размер на издръжка на ищцата, а именно 250 лева месечно.

В срока за отговор е постъпила молба, в която се заема становище, че искът за увеличаване на издръжката от 100лв. на 250лв. е неоснователен. Излагат се аргументи, че е непосилен исканият размер на издръжка. Ответникът нямал постоянен доход. Поради затруднения на работодателя бил в неплатен отпуск. За собствената си издръжка разчитал на своята съпруга, която се грижела и за детето си. Сочи, че във възможностите му е да заплаща не повече от 120 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, че И.Б. е дете на М.Б. и Т.Б.. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че бащата е бил осъден да заплаща на ищеца издръжка от 100,00 лева месечно.

Страните не спорят, а и от показанията на свидетеля по делото – З. К. се установява, че детето се отглежда от своята майка, която основно се грижи за детето. Свидетелят още споделя, че детето е в *** клас. Закупуват се раница, учебни помагала. Нужни са средства за училищни екскурзии, празненства със съучениците. Майката не работи. Желае да отвори ********. Има ********** и е работела като ****. Свидетелката и бабата на ищцата по майчина линия подпомагат Б. финансово и в грижите за детето. Ищцата има **** **** **** и *** често. Наскоро били закупени **** за детето.

Съдът кредитира показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделя собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните. К. е роднина на ищцата и има преки впечатления относно нейните нужди и ежедневие.

Свидетеля И. П. разказва, че детето живее с майка си. В къщата им било извършено преустройство и предполага, че се извършват *******. По-рано детето гостувало на баща си и роднините си по бащина линия. Тогава и те закупували играчки, дрехи и подаръци за ищцата. Ответникът бил ****, но бил в неплатен отпуск поради затруднения на работодателя.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля съгласно чл.172 от ГПК като ги счита за незаинтересовани и пълни. П. е в близки отношения с ответника и наблюденията му относно неговото финансово и семейно положение са непосредствени. 

От социалния доклад се установява, че детето е ученичка в *** клас в *** “******”. Майката била безработна, а по професия била ****. Бабата на детето по майчина линия ежемесечно изпращала средства и дрехи за детето. През зимата били нужни повече средства за лекарства. Джобните на детето били в размер на 1,50 лв. на ден. Бащата бил *** в неплатен отпуск. Детето се отглежда от майката при подходящи условия.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата - ответник по делото. От приобщените доказателства е видно, че майката настоящия момент е безработна. Ответникът също не получава доходи въпреки наличието на трудово правоотношение.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди около 5 години. За изминалия период от време е налице съществена и трайна промяна на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, посещава училище, а това неизбежно е свързано с допълнителни разходи за учебни помагала, храна, извънкласни занимания и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 100 лв. на месец е много близка до законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете от 90лв. месечно, след 01.01.15г. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на ученичка в *** клас.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 300,00 лева, от които минимум 100лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 150,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че макар и към настоящия момент бащата да не получава доходи от полагане на труд, то това не е основание да не заплаща издръжка. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Няма обективни причини да не полага труд и да реализира доходи, включително и при друг работодател. Установи се, че има познания и по професия е ***. Освен това издръжката, определена от съда, която бащата трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 150 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2014г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

За разликата над сумата от 150 лева на месец до пълния предявен размер от 250лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като, от една страна, не се установи детето да има толкова завишени нужди от издръжка по здравословни или други обективни причини, а от друга не се установи бащата да получава доходи в размер, който да позволи да покрива такова задължение. Също така не е допустимо целият размер от необходимата на детето издръжка да бъде възложен в тежест само на единия родител, след като и другият такъв е в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи, с които да го издържа. По изложените съображения и съдът не споделя възраженията на ответника, че искът следва бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответникът – съразмерно с отхвърлената им част. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е направила разходи по делото в общ размер от 200.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 120.00 лв. с оглед частичното уважаване на иска. Ответникът не претендира разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, а именно 72.00 лв., изчислена върху тригодишния платеж на увеличения размер на издръжката.  

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 15612/2009г. по описа на Районен съд Пловдив месечна издръжка, дължима от Т.Л.Б. ЕГН ********** с адрес:*** на И.Т.Б. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Г.Б. ЕГН ********** *** като УВЕЛИЧАВА същата от 100.00 лв. на 150.00 лева /сто и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2014г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150.00 лева месечно до пълния предявен размер от 250.00 лева /двеста и петдесет лева/ месечно.

ОСЪЖДА Т.Л.Б. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Пловдив сумата от 72.00 лева /седемдесет  и два лева/ държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА Т.Л.Б. ЕГН ********** да заплати на И.Т.Б. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Г.Б. ЕГН ********** сумата от 120.00 лева /сто и двадесет лева/, представляваща направените от ищцата разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.