Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.09.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря Веска Китанова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 11 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищецът „В и К” ООД, гр. Перник, с ЕИК: ....., със седалище и
адрес на управление:*** моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника С.М.Я., с ЕГН: ********** ***, че дължи на
дружеството сумата в размер на 208,62 лева за доставена, но незаплатена вода в
жилище на адрес: гр. Р., ж. к. „М.“, БЛ.., АП.., с абонатен № , от която сума
главница в размер на 156,70 лева за периода от 06.01.2016 г. до 06.10.2016 г. и
лихва за забава на месечните плащания в размер на 51,92 лева за периода от
10.03.2016 г. до 10.10.2019 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване, заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, като осъди ответника да им заплати направените
разноски по заповедното и исковото производство.
В срока за отговор ответникът С.М.Я.,
чрез назначения му особен представител адв. Д. Ц. от ПАК е депозирал отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер, като е релевирал възражение за погасяване по давност на процесното вземане. В отговора е заявил становище, че
посочената сума за изразходваната питейна вода не отговаря на действителните
показания на водомера за изразходената вода, като сочи, че липсват
доказателства за установяване собствеността на имота. С оглед изложеното в
отговора на исковата молба моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцовото дружество „В и К“ ООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „В и К“ ООД е подало на 17.10.2019 г. до Радомирския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника С.М.Я. за дължими суми за ползвана питейна вода за обект, находящ се в гр. Радомир, ж. к. „М.“, БЛ.., АП.., за
периода от 06.01.2016 г. до 06.10.2016 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 941/2019 г. на РдРС, по което
в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 688/17.10.2019
г. против длъжника и настоящ ответник, връчена на последния при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К“ ООД,
както и справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот и за дължимите и незаплатени
суми.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза се установява
размерът на начислените за процесния период суми за
питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало
платени суми, относими към исковия период. В
заключението си е посочило, че за периода от 06.01.2016 г. до 06.10.2016 г. за процесния водоснабден имот, находящ
се в гр. Радомир, ж. к. „М.“, БЛ.., АП.., стойността на ползваната, но
незаплатена питейна вода е 156,70 лева, като лихвата за забава на месечните
плащания за периода от 10.03.2016 г. до 10.10.2019 г.
е в размер на 51,92 лева.
Според вещото лице, в процесния водоснабден имот консумираната вода е отчитана по
среден разход и показания на водомера.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност
и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, която е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на
ответника, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са
доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани
с исковата молба.
Не се установява по делото ответникът
да е потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на
собственик или ползвател на имота. В отговора си ответникът чрез назначения му
особен представител изрично е оспорил, че е собственик или ползвател на имота,
поради което посоченият въпрос е спорен и е в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване правото на собственост или ограниченото
вещно право на ответника. Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са:
1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба,
потребител на В и К услуги може да е собственикът на имота или лице, което
притежава ограничено вещно право върху същия.
Според настоящия съдебен състав доказателства
в тази насока по делото не са ангажирани. Представената от ищцовото
дружество справка - извлечение не би могла да послужи като годно доказателство
за установяване на горепосоченото обстоятелство, доколкото представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.
След като ответникът не е собственик
на имота или носител на право на ползване, той не е в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и не може да
отговаря за плащане на сумите, дължими за потреблението на питейна вода. Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили.
След като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от
него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а
именно, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване на водоснабдения
имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не
установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това, предявените искове
се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В и К” ООД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:***,
иск за признаване за установено по отношение на С.М.Я., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на ищцовото дружество следните
суми: 156,70 лева (сто петдесет и шест лева и седемдесет стотинки) – главница
за периода от 06.01.2016 г. до 06.10.2016 г., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ
се в гр. Радомир, ж. к. „М.“, БЛ.., АП.., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 51,92 лева (петдесет
и един лева и деветдесет и две стотинки) - мораторна
лихва за забава за периода от 10.03.2016 г. до 10.10.2019
г., като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно
с оригинала,
Секретар:/И.С./