№ 96
гр. Чирпан, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Християна В. Тодорова
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20255540200254 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от В. С. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Стефан Живков Паров. АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 против Наказателно постановление № 25 –
1228 - 003194/14.08.2025 г., издадено от Грозданка Йорданова Андреева – Началник група в
ОДМВР Стара Загора, С-Р Пътна полиция упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на МВР, издадено въз основа на АУАН № GA 3443203 от
25.06.2025 г. с актосъставител Р. А. Г. на длъжност мл. автоконтрольор при С – Р Пътна
полиция Стара Загора, с което е наложена глоба на В. С. Б. в размер на 50,00 лв. за
извършено нарушение по чл. 140А от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото Наказателно постановление
№ 25 – 1228 - 003194/14.08.2025 г. и АУАН № GA 3443203 от 25.06.2025 г., като моли , съдът
да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 25 – 1228 -
003194/14.08.2025 г., издадено от Грозданка Йорданова Андреева – Началник група в
ОДМВР Стара Загора, С-Р Пътна полиция упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на МВР и наложената с него глоба на В. С. Б., с ЕГН:
**********, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се и разноски в размер на 400,00 лева- адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но
взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление като правилно и обосновано. Същото отговаряло на
инперативните изисквания на осн. чл. 57 от ЗАНН, безспорно било установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и
същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
1
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок.
Установи се по делото, че с Наказателно постановление № 25 – 1228 -
003194/14.08.2025 г., издадено от Грозданка Йорданова Андреева – Началник група в
ОДМВР Стара Загора, С-Р Пътна полиция упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя е наложено административно
наказание - санкция в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл. 140а от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, затова че: “ На 25.06.2025 г. около 12:06 часа. на
АМ Тракия, км.177 община Чирпан, в посока Изток управлява товарен автомобил „Ивеко‘ с
рег. № РА 6287 МВ, собственост на фирма „ВБ ЛУКСОРИ“ ЕООД, ЕИК: *********, като:
Водачът по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването му без участие на ръцете му, е извършил нарушение по чл. 104а от ЗДвП: на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му“
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
Съгласно нормата на чл. 104а от Закона за движението по пътищата, на всеки един
водач на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. При установено нарушение в тази
насока в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.
Въз основа на приетите доказателства по делото, съдът приема за безспорно
установено, че на посочената дата и час, жалбоподателят В. Б. е управлявал товарен
автомобил Ивеко, като на посоченото място - на АМ Тракия, км.177 община Чирпан е
управлявал товарния автомобил автомобил и е използвал телефона си в разрез с
изискванията на закона. Тези негови действия нарушаващи цитираната по- горе разпоредба
от Закона за движението по пътищата били наблюдавани от свидетелите очевидци –
актосъставителя и свидетеля по акта. От показанията на тези свидетели се установява по
безспорен начин поведението на жалбоподателя в деня на извършената проверка и
допуснатото от него административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията
на тези свидетели, тъй като същите се последователни и логични. При тях липсва
заинтересуваност от изхода на делото, и двамата не са познавали жалбоподателя и не са
имали лични отношения с него, а и са констатирали допуснатото нарушение при изпълнение
2
на служебните си задължения. Други доказателства не се събраха по делото. Ето защо съдът
приема, че в разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение
посочено по-горе. Това, за съда се установява по един безспорен начин от събраните по
делото доказателства – АУАН, показанията на разпитаните по делото свидетели. В
противната насока доказателства не се събраха. При издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото на
извършване на нарушението, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по
извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено към момента на
установяване на административното нарушение жалбоподателя е управлявал товарния
автомобил и е използвал мобилния си телефон, което обстоятелство е било възприето и от
актосъставителя и от свидетеля по акта.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл. 104а от Закона за движението по
пътищата. В тези случаи по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата
е предвидено административно наказание – "глоба" в размер от 50 лева. Съобразявайки се с
нарушението, неговата тежест и поведението на водача, административно наказващия орган,
съвсем законосъобразно е наложил наказанието предвидено в закона а именно – "глоба" в
размер от 50 лева.
В заключение следва да бъде отбелязано, че целта на Закона, с въвеждане на
забраната по чл. 104а от Закона за движението по пътищата, е водачът да не борави с
мобилен телефон чрез ръцете си, като е без значение е дали телефонът е използван за
провеждане на разговор, който факт се отрича от жалбоподателя и неговия процесуален
представител. Контролните органи са възприели еднозначно, че шофьорът по време на
движение е държал телефон в ръката си до ухото. Тоест за съда е несъмнено установено
използване на телефона по време на управление на МПС на посочените дата, час и място,
съгласно показанията на полицейските служители. На тези данни не противостоят други
доказателства. Отсъстват обективни данни за предубеденост или заинтересованост на
полицейските служители, а показанията им са депозирани под страх от наказателна
отговорност.
Съгласно текста на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Настоящият случай не е такъв. Извършеното нарушение е от
категорията на формалните – не се изисква настъпване на вредни последици, които съдът да
цени като незначителни. Достатъчно за съставомерността им е поставяне в опасност на
охранените с разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване живота, здравето и
3
имуществото на гражданите при осъществяване на дейността по транспорта,
представляваща източник на повишена опасност. Не са налице и други смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, размерът на
санкцията за установеното нарушение е фиксиран, поради което
административнонаказващият орган и съдът не разполагат с възможност за
индивидуализация на съответно предвиденото наказание. В тази връзка не е необходимо и
АНО да сочи отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети
предвид при определяне вида и размера на наказанието, доколкото в случая такава
дискреция законодателят не е предвидил, като възражението в този смисъл е неоснователно.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да го потвърди изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, не
подлежи на съдебен контрол.
По разноските:
С оглед изхода на спора, искането на въззивника за присъждане на адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
По искането на въззиваемата страна:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на ОДМВР
гр. Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или
правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80
лева, като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Областна
Дирекция на МВР-Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 1228 - 003194/14.08.2025 г.,
4
издадено от Грозданка Йорданова Андреева – Началник група в ОДМВР Стара Загора, С-Р
Пътна полиция упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
МВР, с което на В. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, , със съдебен адрес: гр. Пловдив,
пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411- адвокат Стефан Живков Паров. АК – Пловдив и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв. за извършено
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411- адвокат Стефан Живков Паров. АК –
Пловдив да заплати в полза на ОД на МВР- Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80/ осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара
Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5