№ 7044
гр. София, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110161573 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу К. А. Г., с искане да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 3372 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********** с
аб. № 50865 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението на 02.12.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 589,90 лева, представляваща
законна лихва за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер на 31,92 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението на 02.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 7,11лева, представляваща законна лихва за забава върху
непогасената главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 323 от 05.01.2023 г. по ч. гр. д. 66354/2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
1
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че през процесния
период ответникът е потребител на топлинна енергия, както и правилното
отчитане на топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на част от
процесните вземания по давност. Моли съда за отхвърляне на исковете.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД,
правоприемник на „МХ Елвеко“ ООД, не взема становище по предявените
искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 66354 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 05.01.2023 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
съгласно която е разпоредено К. А. Г. да заплати на топлофикационното
сумите за топлинна енергия, услуга дялово разпределение и мораторни лихви,
предмет на настоящото производство. Заповедта е връчена на основание чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане от 21.09.2023 г. съдът е дал
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала искова молба.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството се явява
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата,
че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003
г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и
се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот,
които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
2
От представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 67 от 4.08.1997 г. се установява, че през 1997 г. ответникът е придобили
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Не се твърди или
установява впоследствие да се е разпоредил с него, поради което съдът намира
за доказано, че ответникът е собственик на имота и в процесния период. В
допълнение, видно от заявление-декларация от 27.07.2002 г. К. Г. се е
легитимирала като собственик на процесния топлоснабден имот и е заявила
желание да бъде открита партита в ответното дружество на нейно име.
Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота
на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е
приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и
доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
По делото са изслушани заключенията на вещите лица по съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна, които не са оспорени от страни и съдът ги
кредитира като пълни и обосновани. От заключението по СТЕ се установява,
че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период,
като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общи топломери, които са от
търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно изискванията.
Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в съответствие с
изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на
ТЕ за процесния период. Установява се, че ТЕ за процесния период е
начислена служебно поради неосигуряване на достъп за отчет, на която база е
начислен и разход на ТЕ за сградна инсталация, пропорционално на
съответния отопляем обем на имота по проект, както и начисления разход за
ТЕ за отопление на имота въз основа на МСРС, като всички начисления, в т. ч.
и извършеното дялово разпределение са извършени от фирма „МХ Елвеко“
ООД в съответствие с нормативната уредба.
Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и за него е възникнало задължение
да заплати цената в посочения размер. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита своевременно
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
3
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 02.12.2022 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.10.2019 г., са погасени по
давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за периода от май
2019 г. до юли 2019 г. включително са погасени по давност – за последния
месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.09.2019 г.,
като три годишната давност за него е изтекла преди подаване на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. при съобразяване
спирането на давността.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са
вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода август 2019 г. –
април 2021 г. Видно от съставената от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза таблица (Приложение № 3 от експертизата) за периода август 2019
г. до април 2020 г. дължимата цена за ТЕ е в размер на 1484,29 лева (1761,60
лева за 2019/2020 г. – 78,44 /м. 05/ - 97,94 /м.06/ -100,93 /м.07/), като за периода
май 2020 до април 2021 г. дължимата цена е в размер на 1610,40 лева. Ето
защо общото задължение на ответника възлиза на 3094,69 лева
(1484,29+1610,40=3094,69). Ответникът не доказа погасяване, поради което
иска следва да бъде уважен до посочената суми и за периода август 2019 г. –
април 2021 г., а за разликата до пълния предявен размер и за периода май 2019
г. – август 2019 г. – отхвърлен.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
4
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни
сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 31,92 лева (Приложение № 4 към ССчЕ).
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по
давност главница се погасява. Поради това ответниците не дължат
обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия за
периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са
приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР/. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Видно от представените по делото фактури за 2019/2020 г. общата фактура е
издадена на 31.07.2020 г., т. е. ответникът е изпадал в забава считано от
15.09.2020 г., като изчислена по реда на чл. 162 ГПК мораторната лихва върху
дължимата главница за отоплителен сезон 2019/2020 г. за периода от
15.09.2020 г. до 16.11.2020 г. е в размер на 326,96 лева, респ. за мораторната
лихва върху дължимата главница за отоплителен сезон 2020/2021 г. за периода
от 15.09.2021 г. до 16.11.2020 г. е в размер на 191,46 лева. Предвид
5
изложеното, съдът намира, че до посочената сума в общ размер на 518,42 лева
(191,46+326,96=518,42) исковата претенция за мораторна лихва върху
незаплатената цена на ТЕ се явява основателна, в който размер следва да бъде
уважена, а до пълния предявен размер – отхвърлена.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от
иска. Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 25 лева за държавна
такса, 400 лева за особен представител, 452,40 лева за депозит за СТЕ и 300
лева депозит за ССчЕ, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лева. С оглед
изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 1213,88 лева
в исковото и 118,45 лева разноски в заповедното, съразмерно на уважената
част от иска.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че К. А. Г., ЕГН **********, постоянен адрес в гр. София, ж. к.
„*********** с аб. № 302405, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата
в размер на 3094,69 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********** с
аб. № 50865 за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението на 02.12.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 518,42 лева, представляваща
законна лихва за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер на 31,92 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението на 02.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
6
№ 323 от 05.01.2023 г. по ч. гр. д. 66354/2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
незаплатена цена за топлинна енергия над сумата от 3094,69 лева до пълния
предявен размер от 3372 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019
г., иска за мораторна лихва върху незаплатената цена на ТЕ за сумата над
518,42 лева до пълния предявен размер от 589,90 лева, като неоснователни
поради погасяване по давност, както и иска за заплащане на мораторна лихва
върху главницата на ДР за сумата от 7,11 лева за периода от 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК К. А. Г., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
разноски по делото в размер на 1332,40 лева в исковото производство и 118,45
лева разноски в заповедното.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Далсия Елвеко“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7