Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56 от 17.03.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 29 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията (МТИТС) срещу
Решение № 260094/25.11.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 171/2020 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) №
30-0000671/20.12.2019 г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна
администрация” – Кюстендил. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” към
МТИТС не се представлява в съдебното
заседание по делото.
„Л.- С Т.” ЕООД, с ЕИК ****, не
се представлява в съдебното заседание по делото. С възражение с вх. № 260283/06.01.2021 г. по описа на Районен съд–
Кюстендил и писмено становище с вх. № 862/16.02.2021 г. по описа на
Административен съд – Кюстендил процесуалният му представител по пълномощие
адвокат М.К.,***, оспорва жалбата като неоснователна.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000671/20.12.2019 г., издадено от началника на
областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, с което на „Л.- С
Т.” ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл. 104, ал. 7, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00
лева за нарушение по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр, а именно
– за това, че на 11.12.2019 г., като превозвач,
притежаващ лиценз за международен автомобилен
превоз на товари, не съхранява и не представя информацията, извлечена от паметта
на дигиталния тахограф на седлови влекач с рег. № **** за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г. и от картата на водача. Нарушението
е установено при извършена на 11.12.2019 г.
комплексна проверка на дружеството. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол рег. № 30-19-17-1261/12.12.2019
г. За установеното нарушение срещу дружеството е съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 271157/11.12.2019
г, като същото
е квалифицирано по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр. Районният
съд е отменил наказателното постановление по съображения за
незаконосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на
ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество, както и че е налице неправилно приложение на
материалния закон.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон –
неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще измени наказателното
постановление.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на „Л.- С
Т.” ЕООД не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на производството. Неправилен е изводът на районния
съд за допуснати нарушения на чл. 42, т. 4
и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно при съставянето на процесния АУАН и
издаването на наказателното постановление. Съгласно сочената за нарушена норма на чл.
91в, т. 2 от ЗАвтПр превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата
на водача. Процесните
АУАН и НП са съставени при спазване изискванията за дължимо съдържание по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН – нарушението е описано със съставомерните му
елементи. Даденото фактическо описание на нарушението и в акта, и в
наказателното постановление е достатъчно
пълно, ясно и конкретно, и позволява индивидуализацията му като
административно нарушение именно по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр. Датата на извършване на нарушението е
посочената такава в акта
и в наказателното постановление, тъй
като изпълнителното деяние се изразява в непредставяне на информацията,
извлечена от дигиталния тахограф и от картата на водача за моторното превозно
средство по време на проверката, а същата е извършена на 11.12.2019 г. Мястото
на извършване на нарушението е сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Кюстендил, тъй като именно там е осъществена контролната
дейност и са изискани за представяне съответните документи. Правилно е определена и санкционната разпоредба на чл.
104, ал. 7 от ЗАвтПр, предвиждаща налагане на
имуществена санкция на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо
превози за собствена
сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и
извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365
дни или отказват
да ги предоставят за проверка от контролните органи.
От
събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички
елементи от обективната страна на процесното деяние. „Л.- С Т.” ЕООД е
превозвач, притежаващ лиценз за извършване на международен автомобилен превоз
на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение (лиценз на Общността)
№17283/13.04.2017 г., и в качеството му на такъв
за него е възникнало задължението
по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр да
съхранява най-малко една година след приключване на превозите и да предоставя
за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача за процесното моторно превозно средство –
седлови влекач с рег. № *****. Въведеното императивно правило за поведение в
посочената материалноправна норма е дадено при условията на кумулативност,
поради което правилно административнонаказващият орган е посочил като
изпълнително деяние несъхраняването и непредставянето на съответните документи.
Видно от Констативен протокол рег. № 30-19-17-1261/12.12.2019 г., при
проверката не е представена информацията, извлечена от тахографа и от картата
на водача. Съображенията на районния съд за недоказан отказ на превозвача не се
споделят от касационната инстанция, тъй като при проверката контролните органи
са изискали съответните документи, но те не са представени. С така
осъщественото бездействие превозвачът е нарушил задължението си по
чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр. Отговорността на дружеството е обективна
(безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност
на деянието. Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция
в размер на 5000,00 лева е в съответствие с
разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр в редакцията
ѝ, действаща към датата на извършване на нарушението и датата на издаване
на наказателното постановление (обн., ДВ,
бр. 17 от 2011 г.). Към настоящия момент е налице изменение на разпоредбата
(обн., ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) и размерът на
имуществената санкция е определен на 2000,00 лева, поради което касационната
инстанция намира, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Процесното наказателно постановление следва да
бъде изменено, като наложената имуществена санкция бъде намалена от 5000,00
лева на 2000,00 лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260094/25.11.2020 г., постановено по АНД №
171/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 30-0000671/20.12.2019 г., издадено от началника на областен отдел
„Автомобилна администрация” – Кюстендил в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” към МТИТС, с което на
„Л.- С Т.” ЕООД, с ЕИК *******, на
основание чл. 104, ал. 7, пр. 2 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в
размер на 5000,00 лева за нарушение по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтПр, като намалява
размера на имуществената санкция на 2000,00
(две хиляди) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.