№ 9360
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110174081 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявило по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
обективно и субективно съединени установителни искове, както следва:
- относно И. Х. К. - с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2694,76 лв. -
представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к „.... за периода от 01.05.2017г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 338,89 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2 694,76 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 19.01.2021 г.,
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 24,42 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „.... за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,08 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 24,42 лв.
в размер на законната лихва за периода 31.01.2018г. – 19.01.2021 г.;
- относно Ц. Х. К. - с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2694,76 лв. -
представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к „.... за периода от 01.05.2017г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 338,89 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2 694,76 лв. в размер на законната
1
лихва за периода 15.09.2018г. – 19.01.2021 г.,
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 24,42 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „.... за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,08 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 24,42 лв.
в размер на законната лихва за периода 31.01.2018г. – 19.01.2021 г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „Зона Б-5“, бл. 2, вх.
А, ет. 6, ап. 23, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за
процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат
цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В срока за подаване на писмен отговор, такъв е постъпил само от ответника Ц. Х. К.
чрез адв. А. Ч., който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да притежава
качеството „клиент на топлинна енергия“ относно процесния имот, т.е. твърди се, че между
него и ищеца не е налице облигационно отношение. Твърди, че топлинна енергия не е
доставяна до процесния имот. Въвежда доводи във връзка с начина на отчитане и измерване
на топлинната енергия. Сочи, че ищецът е в неизпълнение на собствените си Общи условия.
Въвежда възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която да имат качеството на потребител и да
носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
2
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответниците има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
Въпреки дадените указания, съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на
пълно и главно доказване, че ответниците са притежател на правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
Съдът с Определение от заседание проведено на 23.02.2024г. е разпоредил да бъдат
издадени 2бр. СУ по проект на ищеца, като му е било указано да представи проекта в 7-
дневен срок от датата на заседанието.
Указанията на съда не са били изпълнени, като страната не е представила проекти за
съдебни удостоверения до следващото проведено съдебно заседание на 05.04.2024г. Съдът е
счел, че последиците от това процесуално бездействие на страната следва да останат в неин
ущърб. По тези съображения съдът намира, че не е следвало да бъдат издавани такива
удостоверения след проявената от страната неактивност.
Още повече, следва да се посочи, че по делото има доказателства в обратна насока, а
именно, че ответниците не са били собственици на топлоснабдения имот през процесния
период.
В писмо от СО, район „Възраждане“ се сочи, че имот с адрес: гр. София, ж.к „.... е
придобит на 30.12.1984г. от Пенка Иванова Дундарова с договор за продажба на държавен
недвижим имот. Няма данни от тази дата до настоящия момент имотът да е бил прехвърлен
от предполагаемия му собственик, който се различава от посочените в исковата молба лица.
Безпредметно е следователно и събирането на доказателства с поисканото СУ,
доколкото общината би представила горепосочения договор, от който не би могъл да се
направи извод за собственост върху имота от страна на ответниците.
Още повече видно от приложените по делото документи - съобщения към фактури,
отчети и други е, че абонат на дружеството за процесния период е била Пенка Иванова
Дундарова.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че ответниците са притежатели на правото на
собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството им на потребители на
топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответниците.
3
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете, се дължат разноски на
всеки от ответниците в пълен размер.
Разноски на отв. И. К.: На осн. чл. 38, ал. 2 съдът определя възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ в заповедното производство съгласно чл.6, ал. 1,
т. 5 от Наредба МРАВ в размер на 200 лв. и в исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 МРАВ в размер на 606,07 лв. или общо 806,07 лв., които следва да бъдат
присъдени на адвоката осъществил безплатна правна помощ.
Разноски на отв. Ц. К.: Заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 1650 лв. /л.19/ и в исковото производство – в размер на 1650 лв./л.
87/. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. С оглед изключително ниската правната и фактическа
сложност на делото и масовия характер на подобни казуси адвокатското възнаграждение
следва да се намали до минималните предвидени в Наредба МРАВ размери, а именно по чл.
6, ал. 1, т. 5 от Наредбата – 200 лв. за заповедното производство и по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата – 606,07 лв. за исковото производство или общо 806,07 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо И. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к „.... че дължи на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. ..., заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
17.04.2021г. по ч.гр.д. № 5212/2021г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2694,76 лв. - представляваща 1/2 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к „.... за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
28.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 338,89 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 2 694,76 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018г. – 19.01.2021 г., като неоснователен.
4
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 24,42 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „.... за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,08 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 24,42 лв. в размер на
законната лихва за периода 31.01.2018г. – 19.01.2021 г. , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо Ц. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к „.... че дължи на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. ..., заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
17.04.2021г. по ч.гр.д. № 5212/2021г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2694,76 лв. - представляваща 1/2 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к „.... за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
28.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 338,89 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 2 694,76 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018г. – 19.01.2021 г., като неоснователен.
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 24,42 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „.... за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,08 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 24,42 лв. в размер на
законната лихва за периода 31.01.2018г. – 19.01.2021 г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
5
район Красно село, ул. ..., да заплати на адв. А. А. Ч., САК, с адрес: гр. София, ул. „..., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 806,07 лв., възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ул. ..., да заплати на Ц. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к
„.... на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 806,07 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«Т.С.»ЕАД - „Т.С.С” ЕООД, ЕИК: ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6