Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 17051 по описа за
2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.Ю.К.-М.,
ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20189210400436 по описа на ЧСИ С.П.с
рег. № 921 при КЧСИ, срещу разпределение по чл. 460 ГПК, обективирано в
протокол от 08.10.2018 г. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното разпределение на суми от продажба на недвижим имот
по чл. 460 ГПК по съображения
изложени в жалбата. Твърди, че при разпределението е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. Неправилно и в
нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съдебният изпълнител е
разпределил суми в полза на взискателя, представляващи такси по изпълнението,
като не били посочени конкретните такси. Излага доводи, че неправилно е
разпределена сума в полза на взискателя, тъй като липсва уведомяване за
извършена цесия и последната не е произвела действие спрямо длъжниците. Твърди,
че договорът за цесия също така не е вписан в Агенцията по вписванията. Сочи,
че неправилно в полза на Столична община, район „Витоша“, Дирекция „Местни
данъци и такси“ е разпределена сума за дължими данъци за изнесения на публична
продан имот. Моли съдът да отмени обжалваното разпределение като
незаконосъобразно.
Подадена е и частна жалба от Д.И.М., ЕГН
**********, действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител - В.Ю.К.-М.,
длъжник по изпълнително дело № 20189210400436 по описа на ЧСИ С.П.с рег. № 921
при КЧСИ, срещу разпределение по чл. 460 ГПК, обективирано в
протокол от 08.10.2018 г. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното разпределение на суми от продажба на недвижим имот
по чл. 460 ГПК по съображения
изложени в жалбата. Твърди, че при разпределението е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. Неправилно и в
нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съдебният изпълнител е
разпределил суми в полза на взискателя, представляващи такси по изпълнението
като не били посочени конкретните такси. Излага доводи, че неправилно е
разпределена сума в полза на взискателя „Т.С." ЕООД, тъй като липсва
уведомяване за извършена цесия и последната не е произвела действие спрямо
длъжниците. Твърди, че договорът за цесия също така не е вписан в Агенцията по
вписванията. Сочи, че неправилно в полза на Столична община, район „Витоша“,
Дирекция „Местни данъци и такси“ е разпределена сума за дължими данъци за
изнесения на публична продан имот. Моли съдът да отмени обжалваното
разпределение като незаконосъобразно.
Взискателят „Т.С." ЕООД, ЕИК********,
е депозирал писмено възражение по подадената жалба, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК,
с което моли за оставяне без уважение на подадените жалби.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява
становище за
неоснователност на жалбите.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателите доводи и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Частните жалби са допустими. Същите са подадени от легитимирани лица, в срок, срещу
акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.
От материалите по изпълнително дело №
20189210400436 по описа на ЧСИ С.П.с рег. № 921 при КЧСИ, се установява, че в
хода на изпълнителното производство е проведена публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжниците В.Ю.К.-М. и Д.И.М., по която на основание чл. 492, ал. 2 ГПК, е обявен купувач на имота при
цена в размер на 267 000 лв. Тази сума, която е събрана в резултат на така
реализирания изпълнителен способ, не е достатъчна за удовлетворяване на всички
вземания, които са предмет на производството по принудителното им събиране,
поради което съдебният изпълнител е длъжен да изготви разпределение на
събраната сума, с което да се определи реда за погасяване на вземанията на
отделните взискатели.
С протокол от 08.10.2018 г. съдебният
изпълнител е изготвил разпределение на постъпилата от публичната продан сума от
267 000 лв. Разпределението на сумата от 267 000 лв. е извършено, както следва:
1. Вземания за разноски по
принудителното изпълнение (чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД):
1. 1 За взискателя „Т.С." ЕООД -
5 992,20 лв. - т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;
1. 2 За ЧСИ С.П.348,00 лв. - обикновени
такси по ТТР към ЗЧСИ.
2 . Вземания на държавата и общината за
данъци и такси (чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД):
2.1. В полза на Столична община - 162,58
лв;
2.2. За ЧСИ С.П.19,51 лв. - на основание
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
3. Вземания, обезпечени с ипотека и
залог (чл. 136, ал. 1,
т. 3 ЗЗД):
3.1. За взискателя „Т.С." ЕООД -
258 963,52 лв. - главница (частично);
3.2. За ЧСИ С.П.- 1 514,19 лв. - на
основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
4. Вземания на държавата на основание чл. 136, ал. 1,
т. 6 ЗЗД
- няма погасяване.
При постъпила жалба срещу
разпределението, съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на
правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване
на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК.
Редът на привилегиите е установен от чл. 136, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД. Най-напред се
удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона
поредност - т. 1-4 на ал. 1 на
чл. 136 ЗЗД,
след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т. 5 и 6 на чл. 136,
ал. 1 ЗЗД
последователност, а накрая - хирографарните кредитори.
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на
взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/. Съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане
на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на
предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на
привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията
с еднакъв ред.
По направените оплаквания в жалбите
срещу разпределението, извършено с протокол от 08.10.2018 г. настоящият състав намира следното:
От така получената от проданта сума,
както се посочи по - горе, най - напред подлежат на удовлетворяване в пълен
размер вземанията, с привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД
- разноски по изпълнението, като в първия ред на специалните привилегии влизат
изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо
разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпления от отделни
изпълнителни способи.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД,
в първия ред на специалните привилегии се включват необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. Такива необходими разноски по начало са
таксите към ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, за цялостното проучване
имущественото състояние на длъжника, изпращането на призовки, уведомления и
книжа, налагане на запор върху вещи или вземания, както и възбрани върху
недвижими имоти, извършване на опис и публична продан на вещта и др. подобни. В
този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
Предвид дадените разяснения, които са
задължителни, правилно съдебният изпълнител на първо място е заделил сума за
удовлетворяване на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по
смисъла на чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД
в полза на взискателя. При определяне на разноските съдебният изпълнител е съобразил
заплатената от взискателя такса по т. 20 ТТР към ЗЧСИ в размер на 5 992,20
лв., която според представените доказателства по изпълнителното дело (лист 317)
са заплатени от взискателя по издадена фактура № **********/31.07.2018 г.
Както се установява от приложеното
уведомление на ЧСИ за дължими такси по ЗЧСИ, на основание чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, в полза на ЧСИ следва да бъдат
присъдени обикновени такси по образуваното изпълнително дело, както следва: т.
1 - 24. 00 лв. с ДДС за образуване на изпълнително дело; по т. 3 - 24. 00 лв. с
ДДС за 4 броя справки и по т. 4 - 300,00 лв. с ДДС за разгласяване на проданта.
На следващо място, на основание чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД, в полза на взискателя Столична
община основателно в разпределението е включена сумата от 162,58 лв. за
задълженията за данък недвижими имоти и лихва върху имота, предмет на
изпълнението. Съгласно
посочената разпоредба с право на предпочтително удовлетворение се ползват
вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно
средство - от стойността на този имот или МПС, както и вземанията, произтичащи
от концесионния плащания, лихви и неустойки по концесионни договори. В
настоящия момент данъците, които се обезпечават с тази особена привилегия, са
местни, събират се в полза на общинския бюджет - чл. 10, чл. 44 и чл. 52 от ЗМДТ. Съответно
нормата следва да се тълкува в смисъл, че привилегировани са вземанията на
общината за данъци върху вещта, по отношение на която е реализирана продажба,
от цената от тази продажба.
В
тази връзка, противно на изложеното в частната жалба, при извършеното
разпределение на суми от продажба на недвижим имот, правилно и законосъобразно,
ЧСИ е определил, че вземането на общината за ДНИ/ данък върху недвижим имот/ се
удовлетворява със законна привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД.
Остатъкът от събраната в изпълнителното
производство сума, която ще се получи след погасяване на вземанията с по -
преден ред на привилегия, следва да се разпредели в полза на взискателя, на
основание чл. 136, ал. 1,
т. 3 ЗЗД
(вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекирани имоти). В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателите, че в полза на взискателя не следва да се разпределят суми, тъй
като липсва уведомяване за извършената цесия и договорът за цесия не е вписан в
Агенцията по вписванията. Длъжниците са редовно уведомени за извършените цесии,
а договорите са надлежно вписани.
Производството по изпълнителното дело е
образувано по молба на „Ю.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2016
г. от Районен съд - Варна, на основание Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД
№ 8088 от 2010 г. на Районен съд - Варна и Изпълнителен лист издаден на 05.12.2016
г. от Окръжен съд - Варна, на основание съдебно решение по т.д. № 1454 от 2011
г. на Окръжен съд - Варна и Изпълнителен лист издаден на 05.12.2016 г. от Окръжен
съд - Варна, на основание съдебно решение по т.д. № 1454 от 2011 г. на Окръжен
съд - Варна, в полза на „А.Б.“ АД (праводател на „Ю.Б.“
АД) срещу длъжниците Д.И.М., В.Ю.К.-М. и „О.“
ЕООД.
По силата на договор за цесия от 16.03.2018
г. „Ю.Б.“ АД е прехвърлило на „Г.Т.Б.“
ООД вземанията си произтичащи от горепосочените три броя изпълнителни листа във
връзка със задължения към Д.И.М., С.Г.М., В.Ю.К.-М. и „О.“ ЕООД по договор за
кредит № 83-32/11.12.2007 г. заедно с принадлежностите им - ипотеката, учредена
с нотариален акт № 184, том V, рег. № 16136, нот.
дело № 872 от 2007 г. Договорът е
вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 15534, акт № 119,том VII, дело № 10921/2018, имотна партида 146050.
Видно от материалите по делото
уведомления със съобщение за извършената цесия са изпратени до длъжниците като
поради ненамирането им на адреса, на който са съобщили по делото, ЧСИ с
разпореждане от 04.06.2018 г. е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК,
прилагайки уведомления, с изх. № 9071/13.04.2018 г., изх. № 9072/13.04.2018 г.
и изх. № 9074/13.04.2018 г. към изпълнителното дело.
По силата на договор за цесия от
06.07.2018 г. „Г.Т.Б.“ ООД е прехвърлило
на „Т.С.“ ЕООД вземанията си произтичащи от договор за цесия от 16.03.2018 г.,
ведно с всички привилегии и издадени изпълнителни титули във връзка със
задължения към Д.И.М., С.Г.М., В.Ю.К.-М. и „О.“ ЕООД по договор за кредит №
83-32/11.12.2007 г. заедно с принадлежностите им - ипотеката, учредена с
нотариален акт № 184, том V, рег. № 16136,
нот. дело № 872 от 2007 г. Договорът е
вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 15534, акт № 119,том VII, дело № 10921/2018, имотна партида 146050. Договорът
е вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 144545, акт № 166, том XXI, дело № 32081, партидна книга том 146050.
ЧСИ С.П.с разпореждане от 04.06.2018 г.,
е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, прилагайки уведомления, с изх. №
16589/24.07.2018 г., изх. № 16630/24.07.2018 г. и изх. № 16677/13.04.2018 г.
към изпълнителното дело.
В заключение, настоящият състав намира,
че не са налице твърдените нарушения при изготвяне на акта на съдебния
изпълнител.
С оглед изложеното, обжалваното
разпределение се явява правилно и законосъобразно, поради което и жалбите
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби подадени от В.Ю.К.-М.,
ЕГН ********** и Д.И.М., ЕГН **********, в качеството им на длъжници по
изпълнително дело № 20189210400436 по описа на ЧСИ С.П.с рег. № 921 при КЧСИ,
срещу разпределение по чл. 460 ГПК,
обективирано в протокол от 08.10.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.